Осип Манделщам
Ний живеем без слух за страната под нас…

Ний живеем без слух за страната под нас,

десет стъпки встрани глъхне нашият глас,

но дори в полугласните теми

става реч за планинеца в Кремъл.

Той не пипа, а с глистави палци пълзи

и гласът му от истинни гири тежи,

има поглед със смях от хлебарки

и излъскани кончови ярки.

 

А наоколо — вождове с тънки снаги,

той върти полухора и търси слуги.

Кой мяучи, кой хленчи, кой киха,

само той се шегува, хихика.

Като къчове указ след указ кове —

де в очи, в слабини, де в чела, в носове.

Без смъртта в него, той е малина

и широка грузинска градина.

 

Ноември 1933