Осип Манделщам
За кънтящата доблест в грядущите дни…

За кънтящата доблест в грядущите дни,

за високия хорски прогрес

аз лиших се от пира на наште бащи,

от веселие, даже от чест.

На плещите ми мята се век-вълкодав,

но по кръв не съм вълк: затова

ме тикни по-добре като шапка в ръкав

на кожух от сибирска тайга.

 

Да не гледам страхливци, разкашкана кал,

кости кървави във колела;

да сияе първичният синкав овал

на полярни лисици в нощта.

 

Край река Енисей ме води, изумен

от допрени в звездите ели,

затова, че по кръв не съм вълк и че мен

само ближен ще ме умъртви.

 

17–28 март 1931, края на 1935