Татяна Бек
Точилар

Ще помоля аз днес:

                                — Точиларю,

наточи мойта ножица ти,

нужна ми е, макар и стара,

нека остра е — да блести.

 

Колелото му грубо и сиво

завъртя се сред рой от искри…

Всичко старо, негодно, ръждиво

колелото за миг го изтри.

 

И угасват искрите големи,

острието е цяло в лъчи!

…А пък мен завист страшна гризе ме —

точиларя поглъщам с очи.

 

Ех, да викна:

                        — Болката стара

донесете ми! Тъй искам аз

да съм нужна. Като точиларя

да изтрия ръждата от вас!