Татяна Бек
Стара снимка

Е, какво? Януари и сняг.

И писмата, които са редки…

И на баба сандъка все пак

с фотографии, ноти, винетки.

 

Нека в мрак да е целия свод,

нека нижат се мрачните вести,

наследила съм най-беден род,

но с бестужевска школа по честност.

 

… Под огромни отломки гранит,

без усукване, пози, гримаси,

този юноша пада убит,

но останал е в снимка неясна:

 

във палто с не по ръст дължина

той се смее с приятели близки

и не знаят, че идва война —

там, на фона с вълните балтийски.

 

Кротък, но твърдокаменен нрав —

сякаш сок на бреза под кората.

 

Ти, безсребреник — библиограф,

недостъпен си за апарата!