Татяна Бек
Застудяване

Ще ида на разходка, ще поскитам.

Дори е по-добре сама. Напред!

Щом стъпя в локва, пръски в миг излитат

и се превръщат в клонче синкав лед.

 

Октомври още… Но замръзнах цяла

и нещо във ушите зазвъня.

Не звън, а шепот — в миг е долетяла

незнайна, дивна, приказна шейна.

 

Ще скочи богатир в кожух от нея,

ще ме облъхне със снежинки той,

ще се отупа тъй, че ще повее

вихрушка от снежинките безброй.

 

Защо прегърбена съм ще попита,

ще се усмихна… После с лекота

над зъзнещите улици ще литнем

с шейна към зимата от есента.

 

И вятърът афиши ще подмята,

и ще замрат мостове, домове…

А аз летя високо над земята

към зимата с дълбоки снегове.