Татяна Бек
Писмо

Превръщат се мислите в драма —

ту легна, ту скоча в нощта.

Аз зная: ти отговор няма

да пратиш за нищо в света.

 

На листа, не както в писмата,

аз моите думи без страх

настлах като сняг по земята,

като дъждове ги разлях.

 

Писмото в дванадесет стиха

да може във сивия плик

да пей като вятъра тихо,

измокрен до кости за миг,

 

и като снежинка да свети,

като ураган да фучи…

Написах каквото усетих.

Какво ще е в твоите очи?