Татяна Бек
На съученика

… Помня, помня: и „любов до гроба“,

и слова объркани, и злоба

праведна, и пролетния дъжд…

А сега: вместо душа — утроба

и дъха на хляба вездесъщ,

заменил живота изведнъж.

 

Сляхме се със своето корито,

с ръкавелите, с храната сита —

мъртви сме, но мислим, че е скрито.

Слушай — вия като псе пребито:

— Господи,

                по азбучния ред

първи ни извикваха отпред!