Татяна Бек
Все по-страшна, по-безлюдна…

Все по-страшна, по-безлюдна,

свежа зима заблестя —

или с цитра, или с лютня

грабваше ума ни тя.

 

Денем, нощем — всеминутно

отмаляваше в любов

тази цитра, тази лютня

там, под снежния покров.

 

О, сърце — врабченце скрито,

сгряно бе от слънце ти,

може с лютня, може с цитра —

няма разлика почти.

 

… Ако дойдат дните трудни,

клетви, останете в нас:

ни на цитри, ни на лютни

свири гаснещата страст.

 

Стига! И сълзата бистра

ще преглътна — да горчи!

Тази лютня, тази цитра

в мен до края ще звучи.