Татяна Бек
Аз от шумната къща проклета…

Аз от шумната къща проклета,

гдето ден и нощ все разговарят,

уморени очи не затварят

и се смеят настойчиви хора,

и не могат да се разберат,

аз със ските, със ските, със ските —

понапукани, стари, изтрити —

ще избягам по тайна пътека,

по прозрачна априлска следа.

 

Духа вятър — в лицето направо.

Стисвам устните още по-здраво —

о, ще мога и по-бързо аз!

Свирят остро пак ските ми рижи,

вятър ласкав лицето ми лиже,

а лицето ми — цялото в мраз.

 

Как тук всичко е друго! И ето —

аз сама съм по-честна и ясна,

и по-сложна съм в тая среда.

Мои филтри — горички прекрасни!

… Аз от шумната къща проклета

ще избягам по тайна пътека,

по прозрачна априлска следа.