Татяна Бек
Самота кафенето заля…

На А. Д.

Самота кафенето заля.

Но

        съзирам като в огледало:

старец самотен в брич избелял

хляб и чай си поръчва вяло.

 

През стъклото погледна ли аз,

виждам сякаш върху амалгама:

зъзне слънцето и като нас

в самотата си махва ни само.

 

О, където да съм по света,

вечно своето в други откривам.

Всичко външно не е същността!

Между нас има прилика жива.

 

От рождение с кожа, с пера

или с люспи е скрита душата. .

Но аз виждам през тази кора.

Затова и се лъжа самата:

не, далече съм от самотата!