Татяна Бек
Звъни се — отворете вратата!

О, на несретата срама!

Със странна шапка да трепериш

на чужди прагове сама

и чужди чехлички да мериш…

 

За всички май не съм наред —

ах, що за фигура — се питат, —

стои със цвете и пакет

на стълбите като пребита?

 

Обичам ви! Това съм аз!

За да не съм сред вас излишна,

ще ви прошепна

с ведър глас:

навън по рубла дават вишни.

 

Почивка кратка в утринта

и пак по чуждите етажи…

 

— О, не разбирам младежта! —

след мен стопанинът ще каже