Татяна Бек
Ти, глупава артистко…

Ти, глупава артистко,

поезийо във мен!

Далеч си ти от риска,

от славея вглъбен.

 

Все пееш като коса,

за тях ти е гласа —

онез момчета боси,

набрали пак в леса

 

припънки и лисички

сред борови игли,

и вилни електрички

Голицино — Фили.

 

Но стига — слагам точка.

Все трябва някой ден!

Ти, мамино отроче,

поезийо, си в мен.

 

… А там, а там, далече,

там влакове гърмят

и от гърма им вече

е нажежен светът!