Арсений Тарковски
Ръкопис

На А. Ахматова

Завърших книгата си. Край. Но ето —

затворени кориците мълчат.

Там изгоря съдбата ми, додето

си сменяше обвивката духът.

 

Тъй блуден син оголва свойта плът,

тъй пътя прашен и солта в морето

пророци благославят и кълнат,

опълчени сами срещу небето.

 

Живях във времето си, в моя свят,

но друг бях аз. От хората най-млад,

тъй дълго пях със всички песента,

 

че пак ще съм на пиршествата дръзки

на живите — аз герб съм на честта

и речник на изконните им връзки.