Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Светлозар Жеков, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- NomaD(2010)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://zhekov.pero-publishing.com
Издание:
Арсений Тарковски. Избрани стихотворения
Подбор и превод от руски: Светлозар Жеков, 2007
История
- —Добавяне (от http://zhekov.pero-publishing.com/)
Щом въздушната тревога
на земята обявят,
в миг протягат се до бога
белите криле за път.
Щом душата смут обхваща
и плътта разтърсва плач,
в тоя смъртен град изпраща
господ своя съгледвач.
Той през мрака прелетява,
през лазурните лъчи,
но невидим все остава
за човешките очи.
Слиза пратеникът божи
през засади и стрелба,
лудостта не го тревожи
на човешката съдба.
И ни гледа той — бездомни,
в ад подземен до зори
и сред мрачни катакомби
ангелският взор гори.
Но молби не трогват бога:
ангелско сърце — елмаз!
Все така тръбят тревога
и не чува господ глас.
И разсякъл сумрак душен,
ненамерил тук цветя,
ангелът е равнодушен
пред сълзите и скръбта.
А не сме от бога взели
и небесните врата
не обстрелвахме с шрапнели
ние — глуха нищета.
И каква ни е вината
тук, сред адска тъмнина?
Или ангелът с крилата
носи цялата вина…