Арсений Тарковски
Щурче

Нека сам си призная —

        по кръв съм домашно щурче,

съкровено аз пея

        в огнището — над пепелта.

Някой вряла вода

        ще приготви — ще ме обрече;

а пък друг топъл кът

        ще разчисти за мен край жарта.

 

Ще си спомнят гласа ми

        в земите далечни, дори

да си мислят, че аз

        на жетварчето знойно съм брат.

Мойта бедна цигулка

        не зная аз кой сътвори,

зная само, че с песни съм

        като жетварче богат.

 

Колко руски съгласни

        в езика ми нощен звучат,

аз в кутийка поставих

        пословици мъдри безчет,

за да ровят децата

        в кутийката и да следят

мойта стара цигулка

        с единствена струна от мед.

 

Не ме чуваш ти, сякаш

        през стената звучи моя глас,

но заслушай се в мен —

        ще те водя след себе си аз.

Ще зова: събудете се,

        нощният страж е пред вас!

И далече от теб

        ще отвърне тръба в тоя час.