Арсений Тарковски
Лирата ни е подвластна…

Лирата ни е подвластна

на изконните права

и ценим в света най-страстно

птици и звезди, трева.

 

Лястовиците до тъмно

ваят приказен дворец,

тежък лък, преди да съмне,

пуска вечният Стрелец.

 

И в съдинката от живо

Персефонино стъкло

мед пчелицата излива —

хлебец — за добро и зло.

 

Но природното ковчеже

пак отключва просяк-цар

и краде залог надежден —

летния богат буквар.

 

Дишат в думите тревите

и зелена кръв блести —

от главата до петите

в капилярите тупти.