Арсений Тарковски
В средата на света

Човек съм аз, в средата на света,

зад мен са милиарди инфузории,

а звездни милиарди са пред мен.

И помежду им аз съм извисен —

море, съединяващо два бряга,

и мост, между вселени изграден.

 

Аз Нестор съм, описал мезозоя,

на идни времена съм Йеремия.

Държа часовник аз и календар

и в бъдещето съм като Русия,

проклинащ миналото: просяк-цар.

 

Смъртта познавам по-добре от мъртвите,

най-живото съм аз от всичко живо.

И пеперудка малка — пъстър цвят —

като момиченце ми се надсмива,

като парченце златосърмен плат.