Владислав Ходасевич
Душа

Душата ми е като пълната луна —

Хладна и ясна е тя.

 

Във високото изгаря, гори —

Но сълзите ми не може да изсуши.

 

И не я боли от моите неволи —

Непонятен й е стона на страстта ми.

 

А колко бях принуден тук да страдам —

Душата сияйна да узнае не трябва.

 

1921