Владислав Ходасевич
Търси ме

Търси ме някъде сред пролетната светлина.

Там мах съм на невидими криле,

въздишка, слънчевото зайче на паркета,

но по-ефирен — те са още тук, аз вече не.

 

Вечни друже, между нас разлъка няма.

Чуй, аз съм тук. Докосват се до мен

живите ти, трепетни ръце от пламък,

протегнати в най-топлия ни ден.

 

Постой и затвори случайно уж очи –

усилие едно заради мен –

и с върховете на потрепващите пръсти

ще запаля, може би, искрица в теб.

 

20 декември 1917 — 3 януари 1918