Владислав Ходасевич
По булеварда

Задъхан под шубата в мрака, вървя,

като болна риба по морското дъно.

Трамвай зашептява и хвърля искра,

и се стапя под черното огледало.

 

Посивял, отварям запечени устни

и жадно гълтам от въздуха,

а след мен от самите Никитски врати

се влачи на момиченце призрака.

 

25 март — 17 април 1918