Владислав Ходасевич
По пътя на зърното

Върви сеяча по браздите заоблени –

там баща му и дядо му са вървели.

 

Святка от злато в ръката му зърното,

но в черната пръст ще легне и то.

 

Там, където червеят сляп бави ход,

ще умре и ще израсне в заветния срок.

 

Така и душата по пътя на зърното –

пропада във мрака и после възкръсва –

 

И ти, моя страна и ти неин народ,

ще умреш, но ще оживееш отново,

 

защото ни е дадена общата мъдрост

животът да следва пътя на зърното.

 

23 декември 1917