Владислав Ходасевич
Петербург

На грижи жалки и еднообразни

там всички се отдаваха в несвяст.

Сред клетници, полужив от съблазни,

един-единствен ходех аз.

 

И гледаха към мене — и забравяха

клокочещите чайници; далеч

по печките им валенки загаряха;

следяха стихотворната ми реч.

 

Тогава в мрака руски, погребален

видях вестителка във цветове,

открих и лада музикален

в посичащите ветрове.

 

И полудявах от видения

през заледения канал,

и влачех с крачки потрошени

зловонен рибешки хрущял,

 

и всеки стих проврял през проза,

изкълчил всеки ред и пласт,

аз присадих класическата роза

в съветски шипков храст.

 

12 декември 1925, Chaville