Владислав Ходасевич
Звезда във етера трепти…

Звезда във етера трепти

и сумрак арките стаяват.

Как може да не чувстваш ти,

че този свят ти се дарява?

 

Ти дал си ми пет сетива

неверни, време и пространство,

и свири в артистичността

душевното непостоянство.

 

И аз от нищото творя

изваяната Твоя слава –

морета, планини, поля

и Твойто слънце ослепяващо.

 

И после ще ми се доще

да срина пищната нелепост,

тъй както малкото дете

руши картонените крепости.

 

4 декември 1921