Линда Джоунс
Големият лош вълк (15)

Петнадесета глава

Отдавна се бе зазорило, когато Моли и Бриджит се отправиха по Тридесет и трета улица. Моли въздъхна от облекчение, когато пред погледа й изникна познатият „Уолдорф“. Никога не би могла да го свърже с представата за дом, но въпреки това, след изминалата нощ, хотелът представляваше за нея успокоителна гледка.

Бриджит забави крачка.

— Сега си тръгвам. И запомни какво ти казах. Не позволявай на този твой съпруг да те приема като нещо, разбиращо се от само себе си.

— Страхувам се, че вече е твърде късно за това.

В този момент Бриджит спря.

— Хайде, Бриджит. — Моли хвана момичето за ръката и започна да го убеждава да продължи с нея. — Имам изненада за теб.

Бриджит не се помръдна от мястото си, затова Моли също се принуди да спре.

— Не искам награда. Не затова ти помогнах.

— Знам това. Моля те, ела.

Моли трябваше да дръпне момичето за ръката, за да принуди Бриджит да тръгне отново. Бриджит неохотно се съгласи.

Почти бяха достигнали покрития вход на хотела, когато Моли чу как някой вика високо името й. Не можеше да сбърка този глас и когато вдигна глава, забеляза Улф, който идваше от противоположната посока.

Сакото му бе разкопчано, вратовръзката му липсваше и обикновено безупречно подредената му черна коса, сега бе в безпорядък. Но изражението му на дива ярост я накара да спре. Улф направи три дълги крачки, след което се затича бавно към нея. Преди да я достигне обаче той се овладя. Спря да тича, но стиснатите му в юмруци ръце й подсказаха, че той полага неимоверни усилия да се овладее.

— Това ли е съпругът ти? — прошепна Бриджит със страхопочитание.

— Да, страхувам се, че е той. В момента обаче не изглежда много щастлив.

— Така е — въздъхна неохотно Бриджит. — Наистина не мога да остана.

Моли обаче продължи да я държи за ръката.

— Къде, по дяволите, беше? — попита Улф, като спря на известно разстояние.

— Мога да те попитам същото. Къде беше ти, Улф? — Моли вдигна гордо брадичка.

Улф вдигна учудено вежди, изненадан от тона й.

— Търсех те. През цялата нощ, Червенокоске. Къде беше?

— Не можем ли да довършим разговора си в апартамента? Портиерът ни наблюдава.

Моли мина покрай Улф, без да го погледне, като се питаше дали няма да я принуди насила да спре.

Той не го направи. Улф просто ги последва във фоайето на хотела. Моли се насочи към стълбите, но след това се обърна рязко, като едва не събори Улф. Успя да мине покрай него и преди той да се опита да я спре, достигна рецепцията.

— Добро утро, мисис Тревелиън — поздрави я учтиво чиновникът, който с нищо не показа учудването си от необичайния час, в който се прибираше и от не съвсем изрядната й външност.

— Добро утро. Питах се дали не бихте ми направили една огромна услуга.

Служителят само кимна леко. Моли вече бе научила, че служителите в „Уолдорф“ можеха да уредят всичко и то изключително прецизно.

— Бихте ли се свързали с шивачката, мисис Уоткинс, която често ни посещава. Предайте й да дойде в апартамента ми колкото е възможно по-скоро. Работата не търпи отлагане.

— Разбира се.

— Ще имам нужда и от билет за влака, но не съм съвсем сигурна в каква посока. Бихте ли изпратили някого да дойде в апартамента, когато мисис Уоткинс си замине?

Служителят отново кимна в знак на съгласие.

— Но всички сме ужасно гладни. Искам да поръчам закуска в апартамента, колкото е възможно по-скоро.

— Червенокоске — изръмжа Улф и Моли разбра, че той бе чул всяка нейна дума. — Какво става тук?

Моли хвърли поглед към Бриджит.

— Не му обръщай внимание. Грубостта при него идва естествено, но съпругът ми невинаги се държи по този начин.

Бриджит бе забила поглед в земята, а служителят се престори, че не е чул нищо.

Моли се насочи към стълбите, като продължаваше да държи приятелката си за ръка.

— Билет за влака? — промълви тихо Улф зад нея. — Къде, по дяволите, искаш да отидеш?

Моли не му обърна внимание.

— И коя е тази жена?

— Виждаш ли? — Моли се обърна към Бриджит. — Той вече се чувства по-добре. Само преди секунди въпросът щеше да бъде зададен по съвсем друг начин.

— Червенокоске!

В гласа му имаше заплаха. Моли хвърли поглед през рамо. Очите му мятаха мълнии, ръцете му бяха свити в юмруци.

— Това е мис Бриджит Брейди. — Моли отново извърна глава, за да не се налага да срещне погледа на Улф. — С удоволствие ще ти разкажа как се запознахме, но не и преди да се изкъпя и преоблека, а освен това мисля, че всички имаме нужда от една хубава закуска.

Улф си пое дълбоко дъх, опитвайки с всички сили да се овладее. След като влязоха в апартамента, той зае един стол в ъгъла, изпъна крака и кръстоса ръце на гърдите си. Мълчанието му не предвещаваше нищо добро, а и изразът на лицето му не бе много окуражаващ.

Бриджит отказа да остане сама с него. Моли я разбираше много добре. Моли се изкъпа и облече подходяща утринна рокля, докато Бриджит чакаше и се суетеше около леглото, а Улф чакаше нетърпеливо в другата стая. Когато Моли се освежи и преоблече, Бриджит отново се опита да се извини, както и да си тръгне. Моли обаче не я пусна. Все още.

Скоро и закуската беше поднесена. Моли и Бриджит се нахвърлиха на храната, тъй като и двете бяха гладни, но Улф не взе нищо, освен кафе.

Когато свършиха със закуската, Моли се осмели да погледне Улф. Той я наблюдаваше през присвитите си като тесни цепки очи; Моли не можеше да си спомни някога да го е виждала толкова ядосан.

— Сега е моментът да ми разкажеш какво се случи, скъпа.

Само за миг сцената отново изникна пред погледа й — Улф и Адел, кроящи планове за бъдещето си. На всичкото отгоре, сега той искаше обяснение.

— Не ме наричай „скъпа“ — отвърна студено тя.

Улф хвърли поглед към другата жена.

— Бриджит знае всичко — допълни остро Моли.

Улф искаше да я целуне, да я разтърси хубаво, но не се поддаде на нито един от тези импулси, а остана на стола си, без да помръдне.

— Тя знае всичко, за какво?

— За теб и Адел — отвърна рязко Моли. — Наистина ли си мислеше, че аз няма да науча? Наистина ли си очаквал, че ще се превърна в тиха малка сива мишка и ще те оставя да ми изневеряваш под носа ми, без да ти задам дори един въпрос? — Моли обърна поглед към Бриджит. — Какво очакваш от един мъж, които вярва, че си се омъжила за него заради парите му? Понякога си мисля, че той просто смята, че трябва да съм му благодарна, че изобщо се е оженил за мен, и да понасям всякакви обиди, без изобщо да се възпротивя.

— Чакай малко, Червенокоске — извика Улф и Моли обърна поглед към него. — За какво говориш?

Моли вдигна гордо брадичка.

— Чух всичко. Тръгнах да те търся, защото бях нещастна и разстроена и чух всичко.

— Чула си ме да говоря с Адел.

Моли отново се обърна към Бриджит.

— Виждаш ли? Хладнокръвен както винаги. Все едно нищо не се е случило.

— Наистина нищо не се е случило.

Моли въздъхна дълбоко.

— Ще трябва да довършим този разговор по-късно. Караме Бриджит да се чувства неудобно.

Бриджит изобщо не изглеждаше смутена, но той никога не бе виждал Моли толкова възбудена.

— И как стана така, че срещна мис Брейди? — попита Улф.

— След като излязох от заведението на Фил, се загубих.

— Просто невероятно — промърмори иронично Улф.

И двете жени му хвърлиха унищожителни погледи. Моли се опита да запази спокойствие, но очите й се разшириха още повече.

— Онзи човек… онзи ужасен човек ме нападна.

Без да осъзнава какво прави, Улф скочи от стола си.

— Нарани ли те?

— Не. Бриджит ме спаси, като удари негодника с дръжката на метлата си.

— Никога не трябва да излизаш сама през нощта. — Улф си пое дълбоко дъх с чувство на облекчение и се обърна към Бриджит. — Хиляди благодарности, мис Брейди.

— Седни на мястото си, Улф — обади се Моли. — Ако не ме бе разстроил толкова много, аз нямаше да изляза сама и това изобщо нямаше да се случи.

— Не съм…

— Ще говорим за това по-късно.

Улф седна на мястото си. За пръв път от часове на устните му се появи усмивка.

— Бриджит ме покани да прекарам нощта в дома й и тази сутрин бе достатъчно любезна да ме придружи до тук.

— За да не се загубиш отново.

— Точно така.

Улф бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.

— Ние сме ви много благодарни, мис Брейди.

— Нямам нужда от парите ви.

Бриджит Брейди отказа парите му с едно прикрито чувство на отвращение. Какво й бе казала Моли? Улф нямаше нужда от обяснение. Само малка частица от истината беше достатъчна всяка порядъчна жена да се отдръпне от него.

Когато шивачката пристигна, Моли сякаш напълно забрави за присъствието му. Улф не можеше да си спомни нито един миг в живота си, когато да са се отнасяли с него по този начин.

Беше дяволски дълга нощ. Всичките кости го боляха, слепоочията му пулсираха, сърцето му биеше ускорено. Докато претърсваше улиците за Моли, бе имал усещането, че то ще изхвръкне от гърдите му, можеше да преброи всеки негов удар.

Сега, след като Моли се бе върнала, целият му гняв се бе превърнал в смъртна умора. Улф се облегна на стола си, като само наблюдаваше какво става около него.

— Мисис Уоткинс, това е приятелката ми мисис Брейди, която отчаяно се нуждае от вашите услуги.

Бриджит поклати глава и дискретно дръпне Моли за ръкава, но Моли не й обърна внимание. Още преди момичето, Улф бе разбрал, че Моли си е наумила нещо и има твърдото намерение да го изпълни.

— Съвсем наскоро мисис Брейди остана вдовица — продължи Моли. Очите на Бриджит се разшириха от изненада, а Улф разбра, че нещо не бе както трябва. — Поради лични причини, тя трябва незабавно да напусне Ню Йорк, но целият й гардероб бе унищожен от ужасен пожар.

Мисис Уоткинс поклати съчувствено глава.

— Чух за тази трагедия.

Очевидно някъде действително бе избухнал пожар, помисли си Улф. Едва се сдържа да не се разсмее, но така щеше да провали това, което си бе намислила Моли.

— Приятелката ми се нуждае от три хубави черни рокли и то още днес.

Мисис Уоткинс поклати отрицателно глава.

— Тогава, предполагам, че и готови също ще свършат работа. О! — Моли се наведе и прошепна нещо в ухото на мисис Уоткинс, която хвърли кратък съчувствен поглед към Бриджит.

— Да пиша ли тези рокли в сметката ви? — попита шивачката, като се отправи към вратата.

— Не. — Моли се отправи към бюрото и дръпна най-долното чекмедже, като извади оттам… една обувка.

Моли извади от обувката няколко банкноти и ги сложи в ръката на шивачката. Бриджит не каза нищо, докато мисис Уоткинс не си отиде.

— Не мога да приема, Моли.

— Можеш — отвърна уверено Моли. — Къде искаш да отидеш? На юг? Или на запад?

— Но това е лъжа — запротестира Бриджит.

— Да — призна Моли. — Но е благородна лъжа.

 

Моли се опита да не поглежда към съпруга си, докато приготвяше всичко за заминаването на Бриджит. Бриджит отначало протестираше, но накрая Моли успя да я убеди, че с помощта на тази малка лъжа щеше да уреди най-добре своя живот и този на бебето. Това поне можеше да направи за бедното момиче. Това можеше да се случи и на нея, напомни си Моли.

Някакъв богат младеж бе обещал да се ожени за Бриджит, но когато бе открила, че е бременна, страхливецът я бе изоставил, като я бе оставил да работи на нищожна заплата в една шивашка фабрика, да живее в малка стая под наем и с бебе, което бе на път.

С малка част от парите, които Моли бе спечелила и с малко поукрасена история, Бриджит и детето й можеха да започнат нов живот на запад.

Улф накрая бе разбрал, какво се опитваше да направи Моли и докато наблюдаваше, не казваше нищо. В момента, когато Моли спомена за бебето, Улф разбра. Разбра и още нещо. От което го заболя.

Улф категорично отказа да позволи на Моли да излезе сама от хотела, затова двамата изпратиха Бриджит, на гарата. Облечена в черно, с прибрана на тила коса, Бриджит Брейди приличаше съвсем на скърбяща вдовица, фактът, че бе малко уплашена, не вредеше на малката измама.

Колкото и да бе лошо положението, в което бе изпаднала младата жена, неизвестността плашеше повече. Моли разбра това, стисна ръката на приятелката си и й прошепна в ухото окуражителни думи.

Беше късно следобед, когато двамата се прибраха в „Уолдорф“. Чак сега Моли почувства умората, последица от безсънната и ужасна нощ. Цялото тяло я болеше. Искаше да си легне и да спи цяла седмица. Но, разбира се, Улф щеше да настоява да довършат разговора си и наистина може би беше по-добре да приключат с това.

Когато се прибра в апартамента си. Моли се отпусна уморено на най-удобното кресло. Затвори за миг очи и почти заспа, докато Улф придърпа другото кресло и седна точно срещу нея и привлече вниманието й, като постави ръце на коленете й.

— Търсех те през цялата нощ — каза той. — Преминах по всяка улица, която можех да се сетя, водеща от заведението на Фил до хотела.

Улф изглеждаше не по-малко уморен от нея и Моли почти го съжали. Почти.

— Сбърках пресечката — обясни тя.

— По дяволите, Червенокоске, защо не ме изчака?

Моли можеше да излъже, да му каже точно това, което той очакваше… а можеше да му каже и истината, цялата истина. Ако между тях нямаше искреност, ако бракът им не се основаваше на нещо друго, освен на лъжи, тогава този брак бе още по-лош, отколкото бракът без любов. Тогава нищо нямаше да ги свързва. За Моли имаше само един път — истината.

— Предполагам, че трябва да започна от самото начало.

— Моля те, направи го — отвърна нетърпеливо Улф.

След като си пое дълбоко дъх, Моли му разказа всичко, като започна от момента, когато Улф я остави сама, за да потърси друга игра. Странно, но той я слушаше, без да я прекъсва, докато Моли стигна до момента, в който Фостър я бе сграбчил.

— Какво направи той?

— Опитах се да избягам, да те намеря, а той насила ме спря. Ако не настояваше да нося тези неприлични рокли, той вероятно нямаше да посмее да ме погали, но…

— Той те е докоснал?

— Мисля, че вече ти казах това — отвърна Моли.

Очите на Улф започнаха да мятат мълнии, а мускулът на челюстта му отново започна да трепери.

— След това той направи най-отвратителното предложение, което съм чувала някога. Каза, че вие двамата и преди това сте делили жени, като очевидно си мислеше, че това безобразие може да продължи и с мен. Затова го блъснах и той падна на земята, а аз тръгнах да те търся. — Моли му хвърли укорителен поглед. — Бях много разстроена. Ти трябваше да бъдеш там.

Улф не каза нищо в свое оправдание, а се облегна назад, като очевидно изпита облекчение.

— След малко те видях, ти отиваше към задните стаи и те последвах.

— Червенокоске… — започна той, като очевидно реши, че е дошло време да извини действията си.

— Остави ме да довърша — настоя Моли. — Чух всичко, което каза на онази жена, Адел. Достатъчно лошо е, че постоянно говориш, че си се оженил за мен, само за да ти осигуря наследници и за да се отървеш от настоятелните майки, но да го споделяш с някой друг… с нея… да й казваш…

— Истината? — довърши той.

Моли не искаше да повярва, че точно това бе истината, но Улф никога не й бе казал нещо по-различно.

— Но това не е най-лошото. Не мога да повярвам, че ти си имал… връзка с тази жена, докато е била омъжена, че буквално си планирал да продължиш тази… тази…

— Авантюра.

Лицето й пламна, Моли разбра, че ужасно се е изчервила.

— Да — прошепна тя. — Не можех да остана, след като чух всичко това. Боли, Улф, повече, отколкото можеш да си представиш. Освен това бях ядосана. Не исках да остана и да слушам повече, особено след като захлопна силно вратата.

Сега беше негов ред и Моли затаи дъх в очакване.

— Всъщност — промърмори той след момент размисъл. — Адел беше тази, която затръшна вратата.

— Аз наистина не…

— Ако бе останала още минута-две, щеше да ме видиш в игралната зала, след като излязох от стаята.

— Наистина няма…

— Не съм ти изневерил, Червенокоске.

Не беше кой знае какво. Улф не обещаваше, че няма да го направи, само я уверяваше, че досега не я беше измамил.

— Но когато се върна във Ванора Пойнт…

— Когато дойде това време, тогава ще видим — отвърна остро той.

Моли знаеше, че това време щеше скоро да дойде. Когато бе застанала пред него и го гледаше в очите, не можеше да повярва, че Улф ще я изостави и ще се върне при друга жена, но той не бе отрекъл, че точно това бе планът му. Въпреки това му вярваше, че до този момент не е бил неверен съпруг, от което изпита огромно облекчение. Той нямаше да й обещае нищо повече.

— Изтощена съм — каза Моли, като се изправи. — Трябва да поспя.

— Аз също.

Улф я последва в спалнята.

— Наистина ли ме търси през цялата нощ? — попита Моли, като започна да разкопчава роклята.

— Да, по дяволите — отвърна сопнато Улф. — Никога повече не прави това!

Улф се съблече бавно, движенията му издаваха умора, след което двамата си легнаха. Улф покри Моли с дебелата завивка и привлече тялото й към своето. Част от гнева на Моли се изпари, когато се намери в прегръдките му, макар да разбираше, че не трябва да се самозалъгва. Никога преди не бе осъзнавала, че мекото легло и прегръдката на силни мъжки ръце можеха да бъдат толкова успокояващи. Въпреки всичко, което й бе сторил, Моли се отпусна доволно в прегръдките му. След безсънната нощ, това й се струваше рай.

И сега какво? Дали Улф очакваше животът им да продължава така, както когато бяха пристигнали в Ню Йорк? Тя все още го обичаше, но можеше ли да му се довери със сърцето си?

Моли почти се бе унесла в сън, когато Улф се раздвижи.

— Това, което направи за онова момиче, беше чудесно.

Тихият глас на Улф я изненада. Моли се размърда леко, като си мислеше да му обърне гръб, но ръцете му я държаха здраво. Като разбра, че усилията й да се отмести от него, са безполезни, Моли въздъхна и се отказа от намерението си.

— Миналата нощ тя ме спаси.

— Знам — прошепна той.

— И освен това…

Дали да му каже всичко? Както неведнъж си бе казвала, единственият път за нея бе истината.

— През цялото време, докато Бриджит ми разказваше живота си, не преставах да си мисля, че това можеше да се случи и на мен. Ако беше продължил да ме преследваш, ако не се бе оженил за мен, рано или късно…

Улф повдигна леко брадичката й, така че тя бе принудена да го погледне в очите.

— Кажи ми, Червенокоске, наистина ли си мислиш, че щях да падна толкова ниско?

Моли се замисли за минута-две, а Улф я гледаше настоятелно. Моли не знаеше какъв отговор очаква той от нея.

— Да — прошепна тя.

Улф не каза нищо, за да се защити, пусна брадичката й и я привлече към себе си, така че тя зарови глава на гърдите му, а топлият му дъх галеше косите й.