Кат Мартин
Откупът (4)

Глава четвърта

С треперещи ръце Алекса нахлузи ризата, а след това и златистата си рокля. Безуспешно се опитваше да я закопчае и едва сдържаше сълзите си. Огромна буца бе заседнала в гърлото й. Чувстваше се огорчена и неуверена. Не смееше да погледне към Деймиън от ужас какво можеше да види. Не можеше да разбере защо бе загубила самообладание и бе отвърнала на целувката му.

Тя не усети тихите му стъпки по дебелия килим, но когато я докосна, цялата изтръпна. После събра всички сили в очакване на следващата битка, но, изглежда, всичко бе свършило. Неочаквано ръцете му отместиха нейните и я хванаха през кръста. С неподозирана лекота и сръчност той закопча роклята й. След това отстъпи назад.

— Мисля, че това е твое — каза той и й подаде къс хартия.

Алекса едва преглътна и протегна неуверено ръце към чека.

— Благодаря — рече тя сковано и внимателно взе листчето. Ето че отново я изненада. Тя бе напълно сигурна, че графът нямаше да се откаже от парите и щеше да си ги прибере до последното пени. За кой ли път бе изумена от постъпката му.

Деймиън взе златистата й пелерина и я загърна с нея.

— Нямаме време. Трябва да тръгваме — каза той. Тя отдавна трябваше да си е тръгнала.

Всичко бе измама, някаква подла игра, и той се бе справил блестящо. Цяла вечер я омайваше и се преструваше, че имат общи интереси, че се възхищава от нейната ерудираност и прозорливост. Неведнъж тя бе уловила онзи поглед, изразяващ самота или копнеж. Чудеше се дали това бе преструвка, или не. Може би този поглед бе единственото истинско нещо в невероятната призрачна нощ.

— Готова ли си?

— Да — отвърна тя с усилие.

Той отново обгърна кръста й и я поведе към стълбите. Алекса искаше да се отскубне, но не бе уверена, че ще се задържи на краката си. От всичко на света най-много искаше да се махне оттук и да се върне у дома, в „Марден“.

Независимо от възраженията на Рейни, тя щеше да го накара да я отведе обратно там.

 

 

Деймиън хвърли последен поглед към часовника си. Един и половина. Нямаха много време. Лорд Бийчкрофт и любовницата му, актрисата, никога не идваха преди два. Театър „Роял“ затваряше в един и половина, а лорд Бийчкрофт бе колкото похотлив, толкова и точен. Според първоначалния план на Деймиън двамата с Алекса трябваше да го срещнат случайно някъде призори, след като се бяха насладили на нощта. Сега обаче плановете му се бяха променили.

Той нахлузи качулката на пелерината върху главата й, за да скрие огнената й коса, и тръгнаха по стълбите. Долу кръчмата бе полупразна. Имаше няколко клиенти, повечето от които пътници, докато стаите на горния етаж бяха заети от млади богаташи с любовниците си. Странноприемницата имаше славата на място за тайни любовни срещи на хора от висшето общество, но Алекса естествено не подозираше за това.

Те бързо слязоха и се отправиха към тежката дъбова врата, която в този момент рязко се отвори и отвън нахлу силен вятър.

— Ще има буря — рече един мъж с прошарена брада, който влезе, подръка с някаква дребна дама, наметната с пелерина.

По дяволите! Лорд Бийчкрофт от седмици не бе подранявал така. Деймиън бе платил не малка сума на прислужницата, за да му каже кога идва и си отива лордът.

Бийчкрофт се усмихна, докато се разминаваха.

— Добър вечер, скъпа Алекса. Винаги е удоволствие да ви видя… но никога не съм предполагал, че пътищата ни ще се пресекат на… такова място.

Деймиън застина. Алекса се опитваше да намести качулката, която вятърът бе свалил.

— Лорд… Бийчкрофт… аз тъкмо, тоест ние тъкмо…

Той й се усмихна съзаклятнически.

— Не се притеснявайте, скъпа. Аз съм самата дискретност.

„Дискретен колкото «Морнинг Пост»“ — изстена Деймиън наум. Именно заради това той бе избрал тази странноприемница и толкова внимателно бе изчислил времето. Бъбривата уста на лорд Бийчкрофт бе разковничето, но само на първоначалния му план.

Мъжът се обърна към Деймиън. Той носеше по-ниската титла „барон“ и винаги се стремеше към по-висок сан, затова никога не пропускаше да разбуни слуховете сред обществения елит.

— Бих ви посъветвал да сте по-внимателен, лорд Фелън. Репутацията на една дама е изключително ценна.

Деймиън с усилие се усмихна.

— Тук няма нищо непочтено. Дамата попадна тук съвсем случайно. Тя бе тръгнала към „Стоунлей“, когато изведнъж каретата й се счупи. Така че тя остана само колкото кочияшът да я поправи.

Оправданието прозвуча доста неубедително на всички. Актрисата разтегли начервените си устни в разбираща усмивка, а баронът съмнително повдигна вежди. На сутринта всеки клюкар в Лондон щеше да знае за срещата на Алекса Гарик с небезизвестния лорд Фелън в „Раковината“. Тя щеше да бъде компрометирана. Точно както го бе планирал в началото.

— Хайде да вървим — рече Деймиън и я тласна малко грубо. Той усети, че цялата трепереше, и се изпълни с угризения. После си помисли, че може би това бе някакво възмездие. Съдбата сама я наказваше за смъртта на Питър.

Алекса кимна неуверено. Той чувстваше, че тя бе на ръба да рухне, още една капка и чашата щеше да прелее. Всяка друга жена отдавна щеше да е изпаднала в истерия. В действителност той се възхищаваше на хладнокръвието й след всичко, което бе преживяла.

Тя се олюля и Деймиън я хвана по-здраво през кръста. И двамата кимнаха за сбогом към Бийчкрофт и бързо се отправиха към вратата, а после надолу по алеята към конюшнята. Почти бяха стигнали каретата, когато до ушите им достигна далечното трополене на подкови. Конят препускаше към тях с пълна сила и копитата му разбиваха калния път. Те се загледаха по посока на шума и видяха един самотен ездач с развяваща се дреха, който се носеше с бясна скорост.

Пред сводестия вход на странноприемницата той дръпна юздите и огромният червен кон заби копита. Животното още не се бе укротило, когато ездачът беше вече на земята. Деймиън забеляза, че той бе едър мъж, с широки гърди и здрави рамене. Ездачът бързо тръгна към къщата, но щом ги съзря, се насочи към тях.

— Рейни… — едва простена Алекса.

С приближаването на мъжа Деймиън възвърна самообладанието си.

— Алекс! — обърна се той галено към сестра си. — Какво, за Бога, става тук?

Тя се разплака. Мили Боже, излизаше, че през цялата нощ бе плакала. Точно това не искаше, но не можеше да спре сълзите си.

— О, Рейни!… — успя да промълви тя. Пристъпи към него и той я сграбчи в обятията си.

— Добре ли си? Кажи ми какво се случи?

— Да, да… добре съм. К-к-как ме откри? Как разбра, че съм тук?

— Лейди Джейн поръчала на кочияша да ме повика, защото се притеснила за теб. Всеки момент ще дойде и той — каза Рейни и отново я прегърна. — А сега ми кажи какво все пак става тук?

— Ами… нищо… Всъщност лорд Бийчкрофт е тук. Той ме видя с лорд Фелън… О, Рейни какво да правя?… — При тези думи Алекса усети как тялото на брат й се стегна.

Преди няколко седмици, когато за пръв път бе споменала това име, Рейни й бе забранил да говори за него.

Той се отдръпна от сестра си и премести втренчения си поглед върху графа.

— Доколкото разбирам, вие сте опозорили сестра ми.

В очите на Деймиън се четеше свирепа злоба. Крайчецът на устата му леко потрепна.

— Изглежда, е точно така.

Рейни замахна и го удари с такава сила, че друг на негово място би паднал на земята. Деймиън отскочи назад, но все пак понесе удара. Той се изправи, за да посрещне атаката. Черният му бретон бе паднал над очите, а долната му устна кървеше.

— Ще те убия — заплаши Рейни. — Ще те убия с тези две ръце и ще се наслаждавам на всеки един миг.

— Не! — извика Алекса и се стрелна между двамата. Вътрешно цялата трепереше, но тялото й беше вкочанено. „Мили Боже, няма ли да свърши този кошмар?“ — Рейни, недей!

Брат й откъсна поглед от графа и процеди:

— Веднъж и ти да си права, сестричке. Една дама не бива да става свидетел на подобни неща.

Лорд Фелън изтри разкървавената си устна и после напъха кърпичката в джоба на фрака си.

— Утре призори ще ви очаквам заедно с вашия секундант! В Зеления парк. Изборът на оръжие е ваш, разбира се.

— О, Боже! — възкликна Алекса.

— Както желаете — отвърна графът. — Предпочитам револверите. Разчитайте на моята точност.

— Да не сте се побъркали?!

Алекса се обърна към непреклонния си брат:

— Рейни, не трябва да го правиш. Лорд Фелън е убил трима души досега и същото може да се случи и на теб.

— Благодаря ти за доверието, сестричке.

Пребледняла от ужас, тя не му обърна внимание.

— Лорд Фелън, брат ми служи в армията и е първокласен стрелец. Вие поне трябва да имате инстинкт за самосъхранение. Не разбирате ли, че ако приемете, можете да свършите в гроба?

Той добре разбираше това. Бе чувал за славата на Стоунлей и знаеше, че не е преувеличена. Също така добре осъзнаваше и своите способности. Утре сутринта един от тях щеше да умре.

Деймиън сведе поглед към девойката. Качулката й бе паднала назад и гъстата й червеникава коса блестеше на лунната светлина. Въпреки влажните следи по бузите тя бе прекрасна. Той си я представи гола и отново почувства изгарящата тръпка в слабините.

— Рейни, умолявам те! Обичам те! Татко и Кристофър вече ги няма, не искам да загубя и теб.

— Не аз, а Фелън ще умре. Бъди сигурна. Никой друг не го заслужава повече от него.

Алекса пак се извърна към графа.

— Не искам нито един от вас да умре — прошепна тя и за кой ли път тази вечер, отново го изненада.

Деймиън все още усещаше сладостта на целувките й и аромата на люляковия й парфюм. Все още помнеше погледа й там, до малката масичка в стаята. Замисли се над дръзките й думи, които отекнаха право в сърцето му.

Той се втренчи в Рейни.

— Зная колко силно желаете моята смърт, но има начин да уредим нещата.

— Нима?! — рече с насмешка виконтът. — И как по-точно?

— Можете да ми позволите да изляза с чест от положението, като ми дадете сестра си за жена.

— Какво! — изхлипа Алекса.

— Вие сте луд — отсече Стоунлей.

„Не чак толкова“ — помисли си Деймиън. Рано или късно щеше да я има в леглото си, а в най-добрия случай и с парите й. Замъкът му се рушеше и въпреки че не беше беден, не можеше да си позволи да го ремонтира както трябва. Кой друг можеше да плати за това, ако не Алекса Гарик, жената, унищожила брат му? Освен това красивото й тяло щеше да му достави истинска наслада, така че какво по-сладко отмъщение от това.

— Аз бих казал, че предложението ми е разумно. Може да не съм най-подходящият кандидат в Англия, но все пак съм граф. Един брак ще затвори устата на клюкарите и ще спаси честта на Алекса. А и сестра ви не би дошла тук, ако не изпитваше нещо към мен. Не съм ли прав, скъпа?

Тя побесня от гняв, но графът я спря с поглед.

— Знам, че си разстроена, Алекса. Единственото нещо, което искам, е да ме изслушаш — каза той и се обърна към брат й. — Бих искал да остана за малко насаме със сестра ви.

Стоунлей го погледна с недоверие.

— Няма нищо, Рейни. Лорд Фелън няма да ми стори нищо.

Виконтът тръсна нервно глава и Деймиън отведе Алекса настрани. Тя вирна глава и го попита:

— Каква игра играете сега?

— Смъртоносна — отвърна Фелън. — На живот и смърт — заяви той и след като й даде малко време да осмисли думите му, продължи: — Аз съм много добър стрелец, Алекса. Ако се съглася на този дуел, брат ти може да умре.

Тя го погледна надменно:

— Може би се страхувате. Може би вие ще умрете, а?

— Може би… Въпросът е дали ти желаеш да поемеш този риск.

Тя сведе очи към копринените си пантофки. Върховете им бяха подгизнали и той се притесни, че може да се простуди.

— Рейни има прекрасна съпруга и дете. Не искам той да пострада. Не искам те да пострадат.

— Тогава се омъжи за мен. Друг изход няма.

Устната й потрепери и тя се взря в него.

— Това не е решение. Вие сте най-долен развратник, лъжец, а може би и мошеник. Що за живот ще бъде, ако се омъжа за вас?

— Не съм от онези, които обещават. Единственото, което мога да гарантирам, е, че ще спася репутацията ти и че ще станеш графиня. Като моя съпруга аз ще те закрилям и никога няма да се отнасям зле с теб. Ако не се омъжиш за мен, то утре преди разсъмване брат ти ще е мъртъв.

— Искаш парите ми, нали? От самото начало само това преследваш.

— Не отричам, че да се ожениш за богата наследница е доста примамливо. Истината обаче е, че не искам да умра, нито пък да убивам. Освен това женитбата е най-правилният ход, който мога да извърша. Все пак джентълменът, който те посрами, бях аз.

— Джентълмен! Ти си дявол, предрешен като такъв. — Алекса го изгледа от главата до петите и устната й потрепери от ярост. — Е, добре. Ако Рейни е непреклонен за дуела, ще се омъжа за теб, но това ще бъде брак по сметка.

— О, не. Или ще бъдеш моя истинска съпруга, или ще приема предизвикателството на брат ти — рече Деймиън и махна небрежно с ръка. — Кой знае, може да ти излезе късметът и аз да падна мъртъв. Тогава…

— Има един проблем, за който не си помислил.

— Какъв?

— Дори и да приема, брат ми няма да се съгласи на подобен брак.

— Напротив! Стига да го убедиш, че ме обичаш.

— Аз да те обичам!

— Всички знаят, че е луд по жена си, така че ако му кажеш, че си влюбена в мен, той ще се примири.

— Не съм чак толкова добра актриса.

— Помисли, ще спасиш един живот.

— Като заплатя с моя.

Деймиън трепна. Права беше. Тя щеше да бъде нещастна с него. Той щеше да я обладае и после да я изостави. Изобщо не го бе грижа за нея. Всичко, което искаше, бяха парите й и сладкото й телце. Чувствата, които събуждаше в него, както и угризенията, които отдавна смяташе за отминали, не значеха нищо. Въобще не го интересуваше, не можеше да си го позволи.

— Алекс! — отекна властният глас на виконта.

Тя се отправи към него с походка на млада благородничка, тръгнала към гилотината.

— Твърдо решен ли си да приемеш дуела? — попита го тя.

— Разбира се. Този там те опозори. Какво, по дяволите, очакваш да направя?

— Да помислиш за Джоселин и Андрю.

— Разбира се, че мисля за тях. Бих защитил и тяхната чест точно както твоята.

О, мъже! Никога нямаше да ги разбере. Тя въздъхна и се облегна на рамото му.

— Има и друг начин да се справим с положението. И двамата го знаем. Лорд Фелън ми направи официално предложение. Той казва, че ме обича, а аз… е, аз също съм влюбена в него.

— За Бога, Алекс! Той е невъзпитан… Прелъстил е половината Лондон. Бил е обвинен в контрабанда. Чувал съм дори, че бил шпионин.

— Лейди Джейн твърди, че не е чак толкова лош. Освен това подобни приказки съм чувала и за теб. — Рейни понечи да отвори уста, но тя го сряза. — Както и да е, това няма значение. Важното е, че лорд Фелън ме обича, както и аз него. Като оставим настрана всичко друго… аз… аз може би нося неговия наследник.

Рейни изруга силно.

— Мислех, че… надявах се, че…

Алекса се изчерви и Деймиън за първи път се почувства виновен.

— Добре, Алекс. Можеш да се омъжиш за него, щом наистина го желаеш. Винаги съм искал да имаш щастлив брак.

Суровите му кафяви очи се извърнаха към Фелън и се заковаха на лицето му.

— Що се отнася до вас, бъдете сигурен, че ще следя за благосъстоянието на сестра ми. Ако й се случи нещо, ще си имате работа лично с мен.

Деймиън кимна в знак на съгласие.

— Ясно ми е. А колкото до сватбата, три дни ще са достатъчни, за да се подготвим.

Виконтът погледна към сестра си, която бе пребледня като платно.

— Енорийската църква в Хампстед Хийт, следващата събота. Викарият е стар приятел на семейството ни. Това ще улесни церемонията.

Деймиън се приближи към Алекса и взе ръката й. Тя трепереше като есенен лист. За първи път той осъзна колко важна стъпка предприемаше и от какво я лишаваше.

— Всичко е наред, Алекса — утеши я той. — Всичко ще бъде добре — наведе се и целуна ръката й, като се престори, че не забелязва колко е нервна.

В този миг единствено Питър и желанието за възмездие бяха от значение. Имаше възможност да отмъсти за брат си и не смяташе да се отказва. Той се опита да не мисли за изпълнените й с ужас очи и за треперещите й ръце.