Кет Мартин
Креолско сърце (8)

Осма глава

Ники прекара вечерта далеч по-приятно, отколкото очакваше.

Тъй като Александър и баба му изразиха без колебание привързаността си към нея, Ники скоро бе приета и от останалите като семейна приятелка. Когато се завърна в трапезарията, вече никой не гледаше на нея като на бивша крепостна.

Алекс поясни, че баща му бил много близък приятел с Етиен Сен Клер. Когато Съединените щати започнали войната с Англия, двамата се явили като офицери — доброволци в американската армия. В битката край Борне Етиен рискувал живота си, за да спаси ранения Шарл, който лежал окървавен в безсъзнание на бойното поле.

— И ние, наследниците му, никога няма да забравим какво им дължим — заяви Александър, а Франсоа заби поглед в земята. Рашел забеляза колко виновен се чувства. Младият мъж бе пребледнял и потресен.

— За доста неща ще трябва да си поговорим, Франсоа — рече рязко Рашел. Но не искаше да зачеква темата в присъствието на Александър. През последните две години Франсоа достатъчно често си бе навличал гнева на брат си. Ако той разбереше, че младежът е изоставил в нещастието семейство Сея Клер, отношенията помежду им щяха съвсем да се влошат.

Клариса избухна само след миг.

— Не можеш да допуснеш това… това… слугинче да седи на масата ни.

— Тя е наша приятелка — отвърна Рашел и само с един недвусмислен, предупреждаващ поглед я накара да замлъкне — поне докато им гостуваше в Бел Шен и можеше да закриля Ники…

Томас Деминг я изненада. Той я гледаше така, както на времето я изпиваха с очи младите джентълмени, гостуващи в Медоууд. Още преди края на вечерята я покани в града на представлението на пиесата „Пиратът от залива“ в Сен Чарлс Тиатър.

Щом погледна към Алекс, тя го видя да гледа с неприкрита неприязън Томас. За миг кипна от гняв и едва не прие. После здравият разум й подсказа, че господарят й явно не я смята за подходяща компания на един джентълмен.

И тя отхвърли поканата с няколко любезни думи.

— Е, мила моя — каза с изкуствена усмивка Клариса, когато вечерята приключи, — наслаждавайте се на престоя си в Бел Шен. — Тонът й подсказваше, че се надява този престой да не се проточи особено дълго. — Съжалявам, че първата ни среща бе тъй злополучна. Случват се такива работи.

И двете съзнаваха, че това съвсем, не бе извинение.

— Алекс, скъпи — надигна се тя от масата. — Много ще съм ти признателна, ако ме изпратиш до дома.

Младият мъж кимна и компанията се разпръсна. Томас и Франсоа се върнаха в града, а Рашел и Никол се прибраха в стаите си на първия етаж.

— Нали ви казах, че всичко ще мине чудесно — заяви доволна Рашел.

Ники още не бе съвсем уверена в това.

— Лека нощ, гран мер — промълви тя и уморено отвори вратата на стаята си.

Още на следния ден, докато Алекс работеше на полето, Фредерик извести, че е дошъл гост. За своя изненада Ники завари в салона Франсоа.

— Добро утро, мосю — поздрави го тя със сдържаща вежливост. — Сигурно искате да видите баба си?

— Не, исках да се срещна с вас. Може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Облечен бе в безукорно ушити светлосиви панталони и тъмносин фрак и изглеждаше като по-изящно копие на Алекс, при това бе по-млад и не тъй самоуверен.

— Естествено — отговори хладно тя. Не бе забравила как се бе отнесъл някога с баща й и на какви изпитания бе изложена тя самата заради неговия отказ да им помогне.

Франсоа затвори вратата, докато Ники сядаше на софата, покрита с кремав брокат. Младежът приседна до нея. Приглаждайки плохите на тъмносинята си бархетна рокля, тя успя да го огледа крадешком.

— Знам какво си мислите за мен — каза той. Изражението му бе напрегнато, очите му шареха неспокойно из стаята.

— Знам, че баща ми е идвал при вас и вие сте отказали да му помогнете.

Франсоа въздъхна тежко.

— Боже мой, стократно съжалих за това. Повярвайте ми, дори и в най-кошмарните са сънища не съм предполагал, че всичко ще свърши така. Бях млад и глупав. Поел бях прекалено тежка отговорност. Когато баща ви ме посети в Бел Шен, плантацията бе изправена пред сериозни финансови затруднения. Взел бях пари назаем, за да поддържам производството и вече бях похарчил голяма част от тях. Просто не разполагах с нищо, което бих могъл да му заема, но вместо да си призная истината, аз се престорих, че не желаем да му помогнем — а ние всъщност не бяхме в състояние да го направим.

Никол се изненада на откровеното му покаяние. Знаеше, че са имали финансови неприятности. Александър бе й споменал нещо подобно.

— Все още ли е застрашена Бел Шен? — попита тя, опасявайки се, че ще бъде допълнително бреме за домакинството.

— Алекс, както винаги, оправи всичко. — Думите му прозвучаха злобно.

— Е, хората имат различни дарби — заяви Ники. — Алекс притежава умението да решава проблеми и да ръководи плантацията. Вие пък имате други таланти.

Франсоа рязко вдигна глава.

— Нима знаете, че рисувам?

Тя бе искрено изненадана.

— Не, но ако това е вашето призвание, не бива да се срамувате от него. И няма защо да завиждате на брат си за способностите му.

— Знам, че сте права, но…

— Но какво? — Успокояващо бе съзнанието, че Франсоа не е онова чудовище, за което го мислеше, а просто един младеж, който не бе успял да се справи със ситуацията.

— Но е толкова трудно винаги да си втори. Някога разочаровах баща си, а сега разочаровам Алекс.

— Струва ми се, че подценявате брат си. Той ви обича. По очите му познавам.

— Някога бяхме много близки — промълви тъжно Франсоа.

— И пак може да станете. Сигурна съм, че Алекс само ще се зарадва. А доколкото виждам, и вие. — Ники му се усмихна. — Сега ми разкажете за картините си.

Младежкото лице на Франсоа просветна. Говориха цял час и младият дьо Вилие се държа с нея непринудено и прямо както никога. Имаше чувството, че е преодоляла още едно препятствие и че излиза най-сетне от тъмния тунел, в който бе прекарала последните три години. Учудваше се на разпрата между двамата братя, но се надяваше, че скоро ще се помирят.

 

През следващите седмици Ники доста често срещаше Александър. Очакваше, че трудно ще й прости измамата. Но вместо това той я обграждаше с доверие и грижи и се държеше като съвършен джентълмен.

Настоя тя да придружи Рашел на обиколката из плантацията, при която искаше да покаже на баба си направените от него нововъведения, макар да не бяха още привършили.

— От трийсет моргена земя добиваме близо петстотин хектолитра захар, стара майко. Всяко буре ни носи около хиляда долара. Но чрез подобряване на добивите и качеството на захарта скоро ще надминем значително тези показатели.

— Стига да имате добро време — вметна Ники, която знаеше, че урожаят много зависи от времето.

— Точно така — усмихна й се закачливо той.

Вечерта я изпрати до стаята й.

— Прекарах чудесен ден — рече тя с благодарност.

— Той бе още по-прекрасен за мен, шари.

— Толкова сте добър към мен, Александър. Знам, че за вас беше истински шок, обаче…

Той я накара да замълчи, като допря пръст до устните й.

— Нали ти казах, каквото било — било. — И той се наведе, като я целуна леко по бузата. Макар че едва я докосна, тя изтръпна цялата.

— Лека нощ — прошепна Ники.

 

След като научи, че някога е свирила на пиано, Алекс настоя да изнесе концерт и накрая похвали изпълнението й.

— Ти си толкова талантлива, колкото и хубава — заяви той.

— А най-вече упорита — отвърна тя, но комплиментът я поласка. — Майка ми много държеше на музиката. Смяташе, че едно от задълженията на жената е да носи радост вкъщи.

— О, има толкова начини, по които една жена може да ни зарадва. — Топлите му кафяви очи потъмняха.

Отношението му към нея се промени. Вече не бе тъй дистанциран. Почти несъзнателно проявяваше все още арогантност и самоувереност и промяната, настъпила в него, бе подмолна и трудна за дефиниране. Понякога й се струваше, че сега в очите му припламва дързост, каквато не бе забелязвала по-рано. От този поглед сърцето й се разтуптяваше и страните й се покриваха с руменина.

Когато я изпрати на следващата вечер, целувката му вече съвсем не беше толкова невинна. Застанал плътно до нея, той стискаше ръцете й и чертаеше с пръста си странни линии по дланта й, докато тя се разтрепери и отдръпна.

Ники забеляза, че очаква с радост разговорите с него по време на общите им вечери с Рашел. В присъствието на Алекс се чувстваше красива и желана както някога. Той й харесваше. И чувството й растеше с всеки изминат ден.

Алекс е обещан на друга — припомняше си тя, но един вътрешен глас й подсказваше: Той не обича Клариса, а и още не е сгоден за нея.

Ти си крепостна — отвръщаше тя. Негова крепостна. Ти си лежала в ареста. Спомни си как неодобрително погледна Алекс щом Томас Деминг я покани на театър. Той знаеше, че дължи нещо на фамилия Сен Клер и се опитваше да изпълни своя дълг. Купуваше й хубави дрехи и вече не й се налагаше да мие пода, но все още тя бе негова собственост. Не спомена да се е променило нещо в това отношение и не бе сигурна, че някога ще го направи.

Освен това вече не е от неговата каста. И никога няма да бъде. Макар да бе отдавна наясно по този въпрос, тя все пак не искаше да приеме истината.

Една вечер излязоха да се поразходят в градината след вечеря. Ники се учуди както на поканата на Алекс, така и на одобрителната усмивка на старата дама.

— Позабавлявайте се добре, деца — пожела им тя и след като двамата я целунаха по бузите, отиде да си легне.

Алекс тихичко се засмя:

— Ти си й грабнала сърцето.

Ники също се усмихна.

— Обичам баба ви. Тя е една от най-добрите жени, които съм срещала.

— А ти си една от най-чаровните.

Ники усети как страните й пламнаха. Тази вечер изглеждаше прекрасно. Омагьосващо. Бледолилавата й рокля с къси буфан ръкави бе с дълбоко изрязано деколте, от което се подаваха гърдите й. Къдрите й се спускаха по раменете, а зад ушите си бе затъкнала по една магнолия. Алекс носеше сребриста жилетка от брокат под безукорния си вечерен костюм.

Лунната светлина блестеше по сатенените му ревери, докато минаваха между добре подкастрения жив плет към езерцето, направено по искане на Шарл дьо Вилие. В него плуваха лебеди. Свежият бриз, идещ от реката, прогонваше насекомите и носеше жадуваната прохлада.

— Ти си точно такава, каквато си те представях — каза Алекс.

Ники го погледна учудено.

— Нима сте си мислели как ще изглеждам, когато порасна?

— Да, и то твърде често. Откровено казано, ти надмина и най-големите ми очаквания.

Ники се засмя щастливо. Поговориха за времето, за баба му, за жътвата. Не му спомена за разговора си с Франсоа, защото младежът я бе помолил да си мълчи. Не стана дума и за документите за крепостничество, които Алекс все още държеше. Впускаха се само в приятни теми. Говореше й неща, които би казал и някой обожател. Но Алекс не я ухажваше — ами ако все пак го правеше?

Почти в отговор на тези й мисли той я взе в прегръдките си, щом се спряха под провисналите клони на една плачеща върба. Впи очи в нея и макар изражението му да бе все тъй приятелско, очите му потъмняха. Погледът му така я хипнотизираше, че не можеше да откъсне очи от него.

Стори й се съвсем естествено и някак уместно да я целуне. Направи го нежно, сякаш нищо не искаше от нея. Тя усети вкуса на брендито, което бе пил на вечеря, както и уханието на одеколона му. Изведнъж й мина през ума, че й се искаше да целуне Алекс още от онзи далечен ден в Ла Ронда. И това чувство не бе изчезнало от мига, в който стъпи в Бел Шен.

Алекс откъсна устните си от нейните далеч преди тя да поиска това.

И то напълно съзнателно.

— По-добре да се връщаме — рече девойката, смутена от това, че той толкова лесно отгатва чувствата й. Някога не беше така. Тя бе по-самоуверена и се контролираше по-добре.

— Утре вечерта тръгваме с парахода нагоре по реката.

— И тримата ли? — запита спонтанно тя, защото бе сигурна, че и възрастната дама ще ги придружи.

— Не, само ние двамата.

 

На сутринта Ники се събуди с размътена глава. Преживяното с Александър в градината не й позволи да заспи дълбоко. Тревожеше се за неизвестното си бъдеще, опитваше се да сложи в ред обърканите си чувства спрямо Александър и се измъчваше от съмненията, които се надигаха неудържимо в нея.

Тъй като всички подробности около годежа бяха уточнени, Клариса не се бе вясвала от седмици в Бел Шен, но Ники непрекъснато мислеше за нея. Понякога се питаше дали и Александър се сеща толкова често за годеницата си.

Ники стана по-рано от обикновено, облече ръждивокафявата рокля за езда, подарък от възрастната госпожа, и излезе навън. Небето бе още по-сияйно от обикновено и лек бриз гонеше към хоризонта парцаливите облаци. Идеален ден за езда, при която би могла да остане за няколко часа насаме.

— Значи е вярно — каза Патрик, застанал на вратата на конюшнята. Слънцето тъкмо бе изгряло и лъчите му пронизваха сипещите се сламки, които се разхвърчаваха, докато той обръщаше сеното.

— Да.

Патрик бе водил един от жребците да запложда. Не го бе срещала, откакто положението й в къщата се промени. Тя се отправи към него, привлечена от мириса на прясно окосено сено, коне и стара кожа, лъхащ от конюшнята. Винаги бе обичала този аромат.

— Надявах се, че ще останем приятели.

За нейно учудване Патрик се ухили. Той опря вилата на вратата и кръстоса крака.

— Ами да, какво толкоз се е променило. И без това не откъсвахте поглед от него.

Ники замръзна на местото си.

— Не, Патрик, не е така!

Той тихо се засмя. После се наведе, вдигна една златиста сламка и я захапа.

— Правете каквото щете. Вие и преди си разигравахте кончето, както ви хрумне.

Ники се засмя. Тъкмо се канеше да му нареди да оседлае Максимилиан и Алекс влезе в конюшнята.

— Знаех си аз, че ще те намеря тук. — Той застана пред отворения прозорец и в тъмнокестенявата му коса затанцуваха кехлибарени отблясъци. Изглеждаше фантастично в панталоните си за езда и в снежнобялата памучна риза.

Тези дрехи му стоят най-добре, помисли си Ники, като видя мускулестите бедра, широката гръд и внушителните рамене.

— От реката задуха вятър — каза тя, опитвайки се да прогони спомена за снощната прегръдка. Не бе забравила нито мускулите, които танцуваха под нежните й пръстчета, нито леката целувка. — Днес не е толкова задушно. Искаше ми се да пояздя.

— Чудесна идея. Идвам с теб.

Значи пак нямаше да остане насаме с мислите си.

Когато оседлаха конете, Алекс я привдигна, за да я настани на дамското седло, но я задържа по-дълго от необходимото. Сякаш ток премина през тялото й.

— Благодаря — промълви тя, но устата й бе пресъхнала и едва успя да изговори тази дума.

Алекс се качи на коня си, ала той затанцува на място, зацвили и взе да хапе юздата.

— Явно има някоя разгонена кобила наблизо — каза мъжът и я погледна многозначително.

Бузите на Ники пламнаха, Алекс тихичко се засмя, заби токове в хълбоците на Наполеон и пришпори жребеца, насочвайки го към пътя. Ники яздеше до него. Качил се високо на едрия кафяв кои, той наистина представляваше внушителна гледка.

— По отношение на дрехите баба ми има безупречен вкус — каза той, като хвърли поглед на роклята й за езда, която бе малко по-тъмна от косите й. — Или ти сама си я избра?

— Не, двете заедно. — Поеха към реката, покрай полетата, по които вече бе избуяла нависоко захарната тръстика. — Държа да знаете колко съм ви благодарна за всичко, което направихте за мен. — И тя подръпна някак смутено дантелата, украсяваща ръкава. — Знам колко е скъпо всичко това. Иска ми се някак да ви се отплатя.

Алекс спря коня си под покрит с мъх дъб на брега на Мисисипи, която се разливаше нашироко и бе почти огледално гладка.

— Баща ти е спасил живота на моя баща. Двамата бяха приятели. Следователно и ние сме приятели. Мислех, че си се убедила в това.

Той й помогна да слезе, след което завързаха здраво конете, за да се напоят и разхладят. Щом се върнаха под дъба, Ники отвори уста да го попита дали ще я освободи от договора, но не посмя да го стори. А и не бе сигурна дали наистина държи да узнае.

— Харесва ми вашият приятел Томас — изтърси тя, хващайки се за първата тема, която й хрумна.

Алекс замръзна.

— Като ти харесва толкова, защо не прие поканата му да отидете на театър?

Тя се учуди на гневния му тон, но прикри изненадата си. Със заучена небрежност откъсна едно листо и го смачка между пръстите си.

— Защото разбрах, че не искате да окалям доброто име на вашия приятел.

Алекс я погледна като ударен от гръм.

— Ти това ли си помисли?

Ники вирна брадичка.

— А какво друго да си помисля? Предложението явно не ви се хареса. — „А аз съм ваша собственост“ — добави тя наум.

Алекс се приближи така плътно до нея, че тя заотстъпва крачка по крачка, докато се облегна на ствола. Мекотата, която проявяваше към нея през последните седмици, отлетя безследно.

— Не желаех да се срещаш с него, за да не настъпят някакви… усложнения. Искам да кажа… — Той като че ли обмисляше следващите си думи. Широката му длан я погали по косите, а погледът му не се откъсваше от лицето и. Когато тя се опита да се извърне, той дръпна обратно брадичката й, така че да го гледа в очите. — Не исках да се виждаш с него, защото те желаех аз самият. Истината е, че с маскировката си успя да подведеш ума ми, но не и тялото. Пожелах те още щом те видях.

Думите му й издействуваха като наркотик — едновременно успокоително и възбуждащо. Значи я желаеше. Харесваше я като жена. Завъртя й се свят. Сърцето й, което и бездруго се бе разтуптяло, запрепуска лудо. Усети как си възвръща предишната сила и женските инстинкти, които й се струваха тъй естествени в живота, който водеше някога.

— Желаете една жена, а смятате да се венчаете с друга…

— Не държа на Клариса — заяви категорично Алекс и от това самочувствието й порасна до небесата. — Важно е само, че ти си жена, а аз мъж. Ти си зряла жена. И вече знам, че онова, което изпитвам към теб, не е грях.

Той прокара пръст по бузата й и взе главицата й в ръце. Топлите му, силни длани издаваха обзелите го чувства. Устните му се впиха в нейните. Целувката далеч не бе тъй въздържана като миналата вечер. Това бе една гореща, изпепеляваща целувка, от която почти й секна дъхът.

Той разтвори решително устните й, започна да изследва вътрешността на устата, докато езикът й откликна на изкусителните му движения. Две ръце обгърнаха талията й и Ники се отпусна на гърдите му, оставяйки го да я притисне до себе си. Усети през ризата как играят мускулите му, докато ръката му се плъзгаше по гърба й. Разпалеността на Алекс й се предаде и я накара да прималее, но тя не се отдръпна.

Когато пламенните устни се плъзнаха по бузата й към ухото, Ники прошепна името му и обви ръце около шията на мъжа. Пръстите й разрошиха меката коса, раменете му потрепнаха и тя усетя нещо влажно и топло между бедрата си.

Той отново я целуна и проникна надълбоко с езика. Когато Ники заби пръсти в гърба му, Алекс простена. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба и, обхванаха сочната плът и я притиснаха към себе си. Ники загуби ума и дума.

Алекс усещаше как кръвта пулсира в слепоочията му и пламъкът в слабините му се разгаря още по-буйно. Ники притисна към него топлите си, пълни гърди и връхчетата им се втвърдиха от страст. Дори през плата на дрехата й усещаше колко стегнато и пищно е задничето й, сякаш създадено за едрите му длани. Желанието му нарастваше, членът му се надигаше втвърден и горещ, притискаше се към нея, държеше на всяка цена да го забележат.

Той прокара ръка по корсажа, отвори мъничките копченца на роклята й и пъхна ръка в деколтето. Тежката й гръд, нежността на кожата и щръкналата пъпчица, която той галеше с пръсти, само разпалиха страстта му и той бе обзет от неизразим копнеж.

Треперейки цялата, Ники леко извика и се притисна още по-силно към него.

— Искам да те любя — прошепна той и продължи да я омагьосва с пръсти.

Ники се отдръпна, сякаш я бяха ударили. Тя пристегна разгърдения си корсаж и се втренчи в издутината на панталона му, която той не можа да прикрие. Макар че стоеше като вкаменена, червенината изчезна от бузите й и те придобиха восъчна бледност. Алекс реши, че е събудил у нея спомен за преживяното в затвора.

— Не се безпокой, шери — опита се да я успокои той. — Няма да сторя нищо против волята ти.

Тя пребледня още повече.

— Не исках да те принуждавам. Прости ми.

Тя само поклати глава, сякаш искаше да опровергае думите му, но продължаваше да мълчи.

— Знам какво си мислиш. Знам какво си преживяла, но невинаги става така. Онова, което мъжът и жената вършат заедно, може да е и прекрасно, шери. Обещавам ти.

— Вие не ме разбирате.

— Трябваше да проявя повече търпение, да ти дам време да…

— Вината не е ваша — възрази Ники за негово учудване. — По-скоро е моя. Трябваше да ви спра още в началото, но не го направих. Не знам какво ми стана. Исках да ме целунете — и изпитах огромно удоволствие, но не знаех, че също…

Той отново взе главата й в ръце.

— Какво не знаеше, че искаш да направя, шери? Да те прегърна цялата? Да те докосна до места, които смяташе за забранени?

Тя вдигна очи към него и не успя да излъже.

— Да.

Алекс я притисна към себе си. Ники усети облекчението му по това, че тялото му се отпусна.

— Ще го направим съвсем бавно. Всичко ще е прекрасно, ще видиш.

Ники престана да се страхува. Алекс щеше да се погрижи за всичко. Нали винаги го бе правил? Изведнъж установи колко бе свикнала да се осланя на него. Колко зависеше от него. Тя кимна и Алекс я дари с лека целувка. Двамата развързаха конете и поеха към къщи.

Известно време яздиха мълчешком, но дори след тази случка й бе все тъй леко на сърцето.

— Преди малко споменахте нещо — подхвърли девойката докато яздеха, — казахте, че знаете какво съм преживяла.

Той кимна.

— На младини лежах известно време в затвора.

— Наистина ли?

— Да.

— Къде?

— В Алжир. Служих във френската армия. Заедно с няколко другари попаднах в плен. Тамошният затвор бе истински ад.

— И колко време останахте в него?

— Шест безкрайни месеца. За щастие намерих там един приятел, който ми помогна да се спася от най-лошото. Един едър турчин на име Рам. От време на време работи за мен. Но за съжаление морето го привлича прекалено силно.

— А моята приятелка се казваше Лорна — Гърлото й се сви. — Никога няма да я забравя.

— Кажи ми, как попадна там — помоли тихо Алекс.

Ники му разказа за Ричард Пакстън, мъжа, който купи договора й от Лорен. Сподели как я задирял и с това събудил ревността на жена си.

— Тя скри брошката, а после твърдеше, че аз съм й откраднала, намери я в присъствието на Ричард и извика полицията. Останалото ви е известно.

— То вече е минало. И няма да се върне, шери. За никого от нас.

Алекс и се усмихна, но неочаквано погледът му се стрелна надалеч, към копата, обозначаваща западната граница на имота, където стоеше самотен конник. Алекс прикри очи с длан от слънцето, но и без да се взира разбра кой е там.

— Фортие — каза той, поглеждайки към Ники. — Обещай ми, че никога няма да яздиш сама.

— Едва ли ще посмее да ми стори нещо, след като знае, че съм под твоя закрила.

— За него ти завинаги ще си останеш малката крадла от затвора. Той те желае. А Фортие заграбва всичко, което пожелае.

Тръпки полазиха по гърба на Ники.

— И какво ще направите тогава?

— Ще го убия… или той ще ме убие.