Кет Мартин
Креолско сърце (18)

Осемнадесета глава

На път за дома мислите на Алекс се въртяха само около онова, от което тя се страхуваше.

Седнаха на софата й той впи в нея топлите си кафяви очи, а пръстът му чертаеше странни рисунки по дланта й. Сърцето на Ники заби още по-силно. Дяволите да го вземат, помисли си тя и се опита да потисне растящата си възбуда.

— Алекс, аз размислих върху онова, което каза комисионерът. — Тя се усмихна, твърдо решена да отложи сблъсъка им, доколкото може. — След като толкова държиш да остана тук, нека поне да ти бъда от полза.

Алекс се засмя.

— Та ти си ми от полза. Но мога да те уверя, че можеш да ми бъдеш и много по-полезна.

Ники го погледна гневно.

— Много добре знаеш, че нямам предвид това. Искам да ти помогна във воденето на сметките. На Медоууд аз се занимавах със счетоводството, а при семейство Рамсес направо овладях занаята. Мога да те освободя от тези досадни занимания, а и така ще прогоня скуката.

Алекс се наведе и я целуна, като разтвори устните й е език, после го пъхна вътре и започна лекичко да я гъделичка.

— Няма да те оставя да скучаеш — рече той и й се усмихна дяволито, така че трапчинките пак се появиха на бузите му.

— Говоря сериозно, Алекс. — Ники се опита да усмири бясно разтупканото си сърце. — Нямаш ли ми доверие?

Алекс въздъхна.

— След като казваш, че можеш да се справиш, добре. Непрекъснато ме изненадваш. — Той отметна от челото й една изплъзнала се къдрица. — Като се върна в Бел Шен ще наредя да ти донесат книгите.

— Благодаря ти — каза тя.

— Аз ти благодаря. Мразя счетоводството повече от всичко на света. Всеки ден благодаря на бога, че си имам Луи Мутон.

Вечеряха рано — стриди, раци и малки, хрупкави хлебчета. Макар че готварското майсторство на Бетси не можеше да се мери с чудесата на френския готвач в Бел Шен, Ники изяде всичко до последната трохичка.

— Виждам, че ти се услади — засмя се Алекс.

— Напомня ми за ястията, които готвеха у дома.

Алекс видимо се зарадва.

Пиха кафе с мляко, взеха си по няколко шоколадови бонбона и се преместиха в дневната, където ги очакваха шери и бренди. Едва седнаха и на вратата се почука. Влезе Фредерик.

— Пристигна писмо за вас — каза той на Алекс. — На Бел Шен е станала злополука.

Алекс остави чашата си и разгъна листа, който му подаде слугата.

— Явно тази вечер ще си отдъхнеш от мен, скъпа.

— Какво е станало?

— Развалила се е пресата. Надзирателят е бил ранен.

— Тежко ли?

— Надявам се, че не. Но не знаят как да задвижат отново машината. — По време на жътвата захарната преса работеше денонощно. — Трябва да тръгвам.

Ники изпрати Алекс до вратата. Не й се искаше да остава сама, но все пак се радваше, че той си отива.

— Фредерик — каза Алекс натъртено на едрия, добре сложен негър, който говореше по-добре английски от повечето други роби. Въпреки законовата забрана Алекс му бе помогнал да се ограмоти. — Смятах да остана тази вечер тук и затова освободих Рам. Това означава, че сега ти поемаш цялата отговорност. Когато се завърна, държа да заваря мадмоазел Сен Клер тук. Ако тя изчезне, ти ще отговаряш. Ясно ли се изразих?

Достатъчно бе Фредерик да го погледне само в очите, за да разбере колко сериозно говори.

— Не се тревожете — каза той. — Ще я заварите тук.

— Ето че имам двама надзиратели! — оплака се Ники и вече съвсем не й беше мъчно, че Алекс си отива.

— Рам ще се върне утре сутринта — каза господарят на Фредерик, който кимна. После прегърна Ники и я целуна толкова пламенно, че й се завъртя главата.

Като затвори вратата, тя се облегна уморено на нея. Той бе направо невъзможен! Александър дьо Вилие бе арогантен и можеше да те накара да побеснееш — а тя от ден на ден хлътваше все повече по него. Той я обработваше неуморно; бавно, но неумолимо стапяше волята й и всекидневно придобиваше повече власт над нея.

Изгледа гневно Фредерик, за да му покаже какъв е предател, но той само вдигна рамене. Ники се качи в стаята си. Поне за известно време няма да я безпокои. Така ще има време да премисли всичко и да подготви осъществяването на плана си.

— Даниел! — викна тя и пълничкото тъмнокосо момиче подаде глава от трапезарията. — Ела за малко.

Когато девойката влезе в спалнята й, Ники кимна за нейна изненада към масата и столовете, поставени до прозореца.

— Искаш ли да те науча да играеш шах?

Още когато игра за пръв път с Рам, тя се досети как да се освободи от него. Когато играеше шах, Рам забравяше всичко друго. Даже покривът да му се срути на главата, пак няма да усети.

Като разбра, че Ники също обича тази игра, той я канеше всяка вечер по на една партия. Придърпвайки стола назад, Ники се усмихна. Щом Даниел усвои играта, Рам ще си намери нова партньорка. И тя ще го накара така да се съсредоточи и увлече, че напълно да забрави за Ники. Когато започнат да играят всеки ден, Ники ще осъществи плана си.

Може покривът да не се срути, но Рам сигурно точно това ще си помисли. Ще го хлопне здраво по главата и той ще падне в безсъзнание. Само така ще може да избяга. Естествено, ще трябват и пари, а от днес и Фредерик се превръщаше в проблем… Едно по едно, рече си тя.

Нека първо научи Даниел да играе добре. А трябва да посети и Франсоа.

 

Никол му прати писъмце и получи отговор от него. Един ден се отправи по обед към апартамента му в хотел Сен Луи, придружена от Рам.

— Едва ли ще му е приятно да се месите в личния му живот — предупреди я Рам, когато каретата спря пред внушителната тухлена сграда и портиерът й помогна да слезе.

— Знам.

Ники прекоси екстравагантното фоайе с украсения с гипсови орнаменти таван и пое по широката стълба с резбовани перила към апартамента на Франсоа, намиращ се на третия етаж. Всъщност не беше редно да идва тук, но какво от това? И без друго бе загубила доброто си име.

— Ще почакам отвън — заяви Рам и се отпусна на плюшения диван в коридора. От тавана висяха месингови и кристални полилеи, подът от махагон и кипарис бе покрит с меки килими.

Ники почука леко и Франсоа отвори вратата. Беше облечен в светлосиви панталони, виненочервена жилетка от брокат и тъмносив фрак. А нейната ръждивочервена рокля от кашмир подхождаше на есенната шума отвън и на ясното небе.

— Радвам се да ви видя — каза Франсоа с лек трепет в гласа. Приведе се над нея и леко я целуна по бузата.

— Липсвахте ми — рече искрено Ники.

Двамата седнаха на софата пред камината, в която не гореше огън. Цялата обстановка бе в кремаво и бежово, килимите бяха меки и скъпи. Жизнерадостни картини, изобразяващи букети с цветя, украсяваха стените, а сред тях се виждаха пасторални сцени от близките ферми, птици, прелитащи над блатата, в кораби в оживеното пристанище на Ню Орлиънс.

Изведнъж Ники се досети, че всички тези платна са дело на един и същ художник, и че той очевидно притежава голям талант.

Тя се огледа.

— Ваши ли са?

— Да. Харесват ли ви?

— Великолепни са.

Както се бе случвало неведнъж, Франсоа изведнъж престана да се държи официално и мрачното му изражение се изпари.

— Наистина ли ви харесват? Да не го казвате просто така? — Той трескаво се опитваше да отгатне по погледа й дали му казва истината. Жаждата му за признание бе почти детинска.

— Нямаше да го кажа, ако не мисля така. Картините ви са изключителни, Франсоа. Рядко съм виждала толкова хубави платна. — Ники обиколи стаята заедно с Франсоа, като се спираше пред всяка картина. Разпитваше го за техниката на рисуване и се възхищаваше на майсторството му.

— Искам да следвам във Франция — призна й той, и Ники се извърна учудено към него.

— Алекс знае ли? — запита тя. — Ах, как ще знае. Та той дори не подозира, че рисувате.

Франсоа въздъхна.

— Страхувам се, че ще ме помисли за глупак. Не бих изтърпял подигравките му.

Ники го отведе до дивана.

— Не мога да си представя, че Алекс ще вземе да се подиграва на когото и да било. Още по-малко на собствения си брат. Как може да си помислите такова нещо?

— Толкова беше бесен, че съм управлявал зле Бел Шен. Наруга ме заради хаоса, който създадох. Нарече ме невеж клоун. После ми се извини, но такива неща трудно се забравят.

— Всеки допуска грешки. Вие сте сгрешили в управлението на Бел Шен, а той е сгрешил, като се е отнесъл така с вас. Бел Шен означава много за него.

— Не много, а всичко — поправи я Франсоа. — Но не е само това. Той се тревожи какво ще стане с баба ни и с мен. Както и с всички хора, които живеят и работят там. Ужасява се от мисълта как ще ги измъчва Фортие.

— Чух, че бил извънредно жесток.

— Честно казано, той не е прекалено суров с работниците си — искам да кажа, в сравнение с някой други плантатори. За него робите са като добитък. А той добре си пази собствеността. — Франсоа прокара длан по косите си. Този жест й напомни за брат му. — Но Алекс държи много повече на тях. Познава повечето по име, поощрява ги да се венчаят и да кръщават децата си, отнася се с тях по-скоро като с приближени слуги, отколкото като с роби. Преди да влязат в сила законите на Нат Търнър, даже ги учеше да четат и пишат. Алекс се чувства отговорен за тях. Готов е да пожертва дори личното си щастие.

— Защо ми разказвате всичко това? — запита Ники, но дълбоко в себе си знаеше отговора.

— За да разберете защо е принуден да се ожени за Клариса.

Ники сведе очи и буца й заседна на гърлото.

— От този брак зависи бъдещето на Бел Шен — продължи тихо Франсоа. — А това бъдеще засяга всички, за които отговаря Алекс.

Ники го погледна в очите.

— Явно и той, и аз ще трябва да заплатим за него. Но вие, Франсоа, все още имате шанс. Разкажете на брат си за своите картини. Помолете го да ви изпрати във Франция.

Лицето на младежа помръкна.

— Колкото и да искам, не мога.

— Но защо?

Франсоа поклати глава.

— Бих искал да ви обясня причината. Но някои неща трябва да останат в тайна. — Тъмните му очи излъчваха печал, младежките му черти бяха напрегнати.

Ники го докосна по ръката.

— Заради Жан Пиер, нали? Не искате да го изоставите тук.

Франсоа притвори очи. Тя забеляза, че се стреми да запази самообладание.

— Опасявах се, че ще научите за това. Надявах се да не стане.

— Не знам почти нищо за този вид отношения, но вече малко ви поопознах. Мисля, че вие сте добър, свестен човек. Струва ми се, че никому не искате да навредите. Ако това ще ви направи щастлив, вземете Жан Пиер със себе си.

Франсоа поклати глава и видът му стана още по-отчаян.

— Нямам достатъчно пари, а Алекс никога не би приел подобна връзка.

— Може и да я приеме — каза Ники, но сама не вярваше, че ще стане. Александър дьо Вилие беше мъж до мозъка на костите.

— Не мога да поема този риск — заяви Франсоа. Поседяха мълчаливо и всеки намираше утеха в присъствието на другия, макар че нищо не си казаха.

— Благодаря ви, че ми описахте в какво положение се намира Алекс — промълви най-сетне Никол.

— Благодаря ви, че дойдохте да ме видите — отвърна Франсоа.

Изпрати я до вратата и тя се вдигна на пръсти, за да го целуне по бузата.

— Грижете се за себе си. И ми елате на гости, моля ви.

Франсоа се усмихна.

— Ако ви е удобно, ще дойда в четвъртък. Ще обядваме заедно и ще отидем да погледаме художниците на площада.

— Прекрасно. — За миг й мина през ум мисълта да помоли Франсоа за помощ. Но той навярно ще й откаже, а и да приеме, пак не е редно да забива още един клин между двамата братя.

Прегърна го и си тръгна. Рам я чакаше търпеливо в коридора.

— Сега по-добре ли се чувствате! — запита той, ставайки.

— Много по-добре. — Слязоха заедно по стълбата. — Но още повече щеше да ми олекне на душата, ако успея да убедя Александър да изпрати брат си да следва във Франция — заедно с приятеля си, разбира се. Би било прекрасно.

Рам се засмя тъй високо и дрезгаво, че околните се обърнаха към тях.

— Алекс наистина си е взел с вас беля на главата, мила моя.

Макар че думите му бяха по-скоро обидни, лицето на Рам изразяваше като че ли възторг. Дано да бе така.

Тази нощ Ники спа много неспокойно. Непрекъснато й се присънваше, че Алекс я люби. Два пъти се събужда цялата в пот с втвърдени, болезнени връхчета на гърдите.

— Дяволите да го вземат — прокле го тя, но все пак се запита къде ли е сега и какво ли прави. Поне не се среща вече с Лизет. Но веднага се сети, че скоро ще дели леглото с Клариса.

— Трябва да се махна оттук — реши тя. — Преди да е станало прекалено късно.

Получи няколко сърдечни писъмца от Алекс, но той просто не можеше да се откъсне от Бел Шен, където жътвата бе в разгара си. Прекара четвъртъка с Франсоа, а вечерта и в петък игра шах с Даниел.

— Само ако успея да намеря пари — довери й тя, докато двете седяха пред камината — и ако ти успееш да отвлечеш вниманието на Рам, аз ще избягам през следващата седмица. — Усмихна се на приятелката си. — Този път ще успея.

Даниел извъртя кръглите си сиви очи.

— Този път и душата ми да извади, пак няма да му кажа.

Ники се засмя доволно.

Когато свършиха, тя побутна шахматната дъска настрана и стана.

— Играеш все по-добре — констатира тя, макар че бе победила Даниел с лекота.

— Доставя ми удоволствие. А и не е нужно да играя чак толкова добре. Ще му завъртя главата с женските си прелести. „Ах, господин Рам — рече тя престорено и потрепна с дългите си, гъсти мигли — знам, че сте много по-умен от мен, но сигурно мъж като вас ще успее да научи една глупава женичка на тази игра?“ — Даниел се изкиска, а Ники се засмя от все сърце.

Слязоха долу, за да пийнат по чашка ликьор преди лягане, но щом чуха гласове в преддверието, замръзнаха на стълбата.

— Господин херцогът пристигна — прошепна Даниел.

— Да — каза Ники и сърцето й изведнъж се разтуптя, а пръстите й, опрени на перилата, затрепериха.

Като вдигна поглед и я съзря, Алекс се засмя до ушите. Ники едва се удържа да не му се хвърля на врата.

— Добър вечер, Александър — каза тя, опитвайки, се да прикрие треперенето на ръцете си.

Той не я изчака да слезе, а се отправи към нея с едри крачки. Прегърна я с огромните си лапи и я целуна толкова горещо я страстно, че Ники неволно обгърна врата му с ръце.

— Какво правиш тук? — запита тя, останала без дъх. — Как е твоят надзирател, нямаш ли проблеми с жътвата?

— Надзирателят почти оздравя — отърва се само с рана на ръката и леко мозъчно сътресение. Реших най-острите проблеми и дойдох, защото така ми липсваше, че не можех да не го направя.

Ники имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

— Кажи на Бетси да ми направи нещо за ядене — нареди той на Фредерик и хвана Ники за ръка. — И ни донеси по една чаша вино.

Алекс я поведе към салона, като изпиваше с поглед развълнуваната й гръд. Само като я погледнеше и усещаше присвиване в слабините. Дори и в тази семпла рокля от серж тя изглеждаше фантастично — и далеч по-съблазнително, отколкото във виденията му. Бузите й бяха поруменели от целувката й, а чаровните й очи просто не можеха да се откъснат от него. Малкото ми диво котенце май също умира от радост, че ме вижда — помисли си той. — Макар че няма да си го признае.

Не, Ники в никакъв случай нямаше да допусне това. Едва след като се съвзе от изненадата, тя осъзна защо всъщност бе дошъл. Ходеше при Лизет три пъти седмично. Освен по време на жътвата сигурно ще посещава и нея със същата периодичност.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Преди Алекс да довърши вечерята си, тя направо се пукаше от яд.

Алекс като че ли не забелязваше нищо.

— Изглеждаш ми уморена — заяви той закачливо. — Май че е време да те сложа в леглото.

— Съвсем не съм уморена — тросна му се Ники. Внезапно погледът му стана суров. — Точно обратното. Иска ми се да се поразходя в градината.

— Много път бих дотук, скъпа. Цяла седмица работих като луд, тъй че нямам сили да понасям детинските ти игрички.

— За теб може да са детински. Но за мен не са. Аз не съм ти метреса, Алекс. Няма да се превърна в играчка за леглото — нито тази вечер, нито когато и да било. Извини ме — каза тя и стана. — Чакам те в градината. — И излезе с високо вдигната глава.

— Може би си права — съгласи се Алекс и я настигна с две крачки. — Добре ще е малко да се поразкърша. — Но вместо да се отправи навън, той я грабна мълниеносно и я понесе нагоре към стаята й.

— Ела тук — заповяда й той, като я гледаше с потъмнели и жадни очи. — Твърде дълго чаках този миг.

— Не — отвърна Ники и се отдръпна чак до стената.

Алекс стисна зъби. Опита се да запази спокойствие. После свали палтото си, смъкна ботушите й съблече ризата си.

Приковала поглед към широката му разголена гръд и към меките кафяви кичури по нея, Ники облиза внезапно пресъхналите си устни. Алекс разкопча панталона си и го остави да се плъзне надолу по стройните му, мускулести нозе. Той леко падна на пода и от този звук тя потрепери.

— По дяволите, Ники, много добре знам, че ме искаш не по-малко, отколкото аз теб.

— Това няма значение!

— Не, има. — Той въздъхна. — Пак ли ще трябва да те връзвам? — запита той. — Нали знаеш, че мога да го направя, но предпочитам да усещам ръцете ти върху мен.

— Как можеш да изпитваш удоволствие, след като знаеш, че не искам да го правя?

— Напротив, искаш — отвърна Алекс. Очите му се плъзнаха по тялото й. Забелязал бе както внезапно учестеното и дишане, така и розовите връхчета на гърдите, втвърдили се под корсета, докато го гледаше как се съблича. — И двамата го искаме.

Приближи се към нея — гол и възбуден. Ники се огледа трескаво вляво и вдясно, но още преди да направи каквото и да било, Алекс я хвана за китката и я извърна с лице към него. Ловките му пръсти разкопчаха мъничките копченца на роклята й, после й смъкна корсажа. Развърза фустите й и привлече Ники; останала само по корсет и долна ризка, върху пухкавата купчина в нозете им.

„Сега е моментът — подсказа й здравият разум. — Сега трябва да избягаш.“ Но никак не й се искаше да бяга, а и не знаеше накъде. Стоеше пред него полугола и си мислеше колко просто би било да му позволи да я люби и да се поддаде на чара му. Искаше го, искаше го още от мига, когато влезе в къщата. Само гордостта й я възпираше. Гордостта и чувството за чест.

Алекс раздърпа връзките на корсета й и той падна на земята. Сръчно измъкна фибите от косите й и копринената, медночервена грива се пръсна по раменете на младата жена.

Нали се закле, припомни си тя. Ако се съпротивлява, поне слугите ще разберат, че не е тук по своя воля. Докато Алекс се опитваше да развърже белите й памучни гащички, тя събра целия си кураж и го отблъсна.

— Ако искаш да ме имаш, ще трябва да ме изнасилиш.

Алекс изруга тихо, но явно не бе изненадан.

— Кога беше последната ти менструация? — запита той.

Въпросът й се стори толкова неуместен, че просто зяпна.

— Моля?

— Кога беше последната ти менструация? — запита повторно той. — Кажи кога?

— Миналата седмица — отвърна тя, — но защо питаш?

Алекс отново — изруга, но вече по-силно.

— Ще спя с теб при всяка възможност, докато забременееш от мен.

— Какво? — Ники отстъпи няколко крачки назад. — Но защо… — И замлъкна, защото изведнъж разбра всичко. — Затова значи Рам ще си ходи след жътвата. С проклетата си мъжка самонадеяност си решил, че дотогава сигурно ще забременея! — Гърдите й се издигаха развълнувано, тя стисна ръце в юмруци. — Надяваш се, че това ще промени нещата, че ще ме принудиш да остана при теб, така ли?

— Че какво друго можеш да направиш?

— Онова, което бях решила от самото начало. Сама ще си гледам детето.

— Глупости говориш — избухна Алекс и се приближи до нея. — При последния ти опит да се погрижиш сама за себе си ти попадна в затвора.

— Вече пораснах и помъдрях.

Алекс се засмя.

— Това още не е доказано.

Ники вдигна розовата ваза, която бе купила същия ден.

— Скъпо ще ти струват тези думи — предупреди го тя и я вдигна над главата си.

Алекс се засмя и трапчинките му пак се появиха.

— На един мъж все някога му се налага да заплати за страстите си.

— Върви по дяволите! — викна Ники, хвърли вазата върху него и побягна към вратата. Алекс се наведе и порцеланът се разби в стената. Ники не успя дори да прекрачи прага.

Той я хвана здраво за ръката и я отнесе въпреки отчаяните й клетви и протести на леглото.

— Мразя те! — викна тя, отскубна се и още веднъж се опита да избяга.

— Само в този момент — възрази й той с иронична усмивка. Притисна я с тяло към матрака. Ники освободи ръцете си и се обърна по корем, опитвайки се да спусне нозе от едната страна на леглото. Това се оказа фатална грешка.

Алекс хвана ръцете й и ги вдигна над главата.

— Нямаме много време, скъпа. Ти далеч не познаваш всички удоволствия, които мъжът и жената могат да си доставят един на друг. — Отслаби хватката си. Тя усети как горещите му устни докоснаха раменете й, а ръката му привдигна гъстите й къдри, паднали върху лицето.

— Децата ни ще са копелета, Алекс — прошепна Ники.

— Няма значение. — Той я погъделичка леко по ухото и по врата.

Ники се опита да не мисли за топлия му дъх, галещ кожата й и за пламенните целувки, с които обсипваше раменете й. Мускулите му докосваха леко гърба й, а твърдият му член се притискаше към задните й части.

Алекс плъзна ръка под ризата й, за да поеме в шепа гърдите й. Пръстите му бяха топли и силни. Зърната й се втвърдиха от докосването и тя усети влагата между нозете си. Той погали стегнатата й плът, а устните и езикът му така шареха по нея, че тя потръпна.

— О, боже! — прошепна Ники, когато ръката му се плъзна надолу по корема й. Той развърза гащичките и ги смъкна до колената. После внимателно привдигна крайчеца на ризата й.

Когато ръката му поспря най-сетне върху мекия й, закръглен задник, Ники простена. Той раздели навлажнените устни и се вмъкна в нея. Усети го целия и извика от удоволствие. Твърдия му, пулсиращ член издаваше огромната му страст, която можеше да се мери само с нейната.

Алекс пусна китките й, хвана я с ръце за кръста и се привдигна така, че да я възседне. Без да излиза от нея, той застана на колене. Ники също се привдигна, защото искаше да усеща всеки сантиметър от твърдия му член. Започна да извива ханша си, за да го поеме още по-добре.

Алекс стенеше и мълвеше името й, шепнеше й нежни френски слова в ухото. Прималяла от страст, Ники почти не го чуваше. Алекс се заби още по-надълбоко и рязко в нея. Плът в плът… и тя усещаше вече само, че той е в нея.

Алекс се потапяше и притискаше в Ники като обезумял. Тя се извиваше и стенеше под него, струваше й се, че прониква още по-надълбоко. Страстта й само го разпалваше още повече и в един миг вече не можа да се удържи.

Двамата стигнаха едновременно до върха, разтърсвани от горещи тръпки. Той обхвана ханша й още по-здраво. Когато и двамата се отпуснаха с блажена въздишка на леглото, телата им бяха покрити с блестящи капчици пот. Той отметна кичурите коса от лицето й и я целуна по изящната шия.

— Ти си моя — прошепна той в ухото й. — Ти ми принадлежиш и нищо не е в състояние да промени този факт.

Тя отговоря след кратко мълчание.

— Няма вечно да ти принадлежа. Един ден ще получа свободата си.

Смехът на Алекс прозвуча в мрака.

— Не говоря за договора ти, любима, а за онова, което изпитваш.

Ники не желаеше да признае чувствата, които прикриваше така грижливо.

— И в чувствата на Лизет ли бе така уверен?

Погледът му изведнъж стана суров.

— Няма защо да се сравняваш с Лизет.

— Така ли? Нали и аз съм ти любовница. Също като нея.

— Не е същото.

— Защо?

— Лизет не означаваше нищо за мен.

— А какво означавам аз за теб, Алекс? Какво изпитваш към мен?

Защо не намираше сили да го каже? Защо не можеше да й признае колко много означава за него тази близост? Да й довери, че никоя друга жена не е му била тъй необходима. Че е достатъчно само да му се усмихне, за да забрави за всичките си проблеми и да се изпълни с обич и топлота?

Не можеше да й го каже, защото бе недопустимо един мъж да изпитва подобни чувства към жена. Баща му щеше да му се присмее — господи, та той изглеждаше смешен в собствените си очи.

— Спи, шери — прошепна той и я прегърна.

 

Когато Ники се събуди, Алекс го нямаше. Любил я беше още два пъти през нощта. И тя повече не се противи. Нещо в поведението му й подсказваше, каква огромна нужда има от нея.

Но когато на сутринта усети отново, че той се е възбудил, тя се престори на заспала. Алекс не я събуди, само я подържа малко в обятията си и тихичко стана.

Тя също го желаеше отново, но онова, което й каза предишната вечер, я накара да се въздържи. Досега бе имала късмет. Ако и тази нощ нищо не е станало, значи не е бременна. Така по-лесно ще избяга. Не е шега работа да се грижиш за двама.

Още от самото начало съзнаваше този риск, но се стремеше да не мисли за него. Сега, след като той й го припомни, тя реши да поговори с Даниел.

Девойката щеше да се омъжи скоро за Рьоне. Не беше неприлично да поразпита женените си приятелки как да се предпазва от забременяване, макар че всички мерки бяха несигурни.

Не че Ники не искаше да има деца. Ако не й беше такова положението, тя би искала повече от всичко на света да роди дете от Алекс. Стори й се безчовечно, че той спокойно приема мисълта собственото му чедо, плът от плътта му, да израсне като копеле. Но мъжете разсъждаваха по-различно. Доколкото можеше да се съди по думите на Алекс, Шарл дьо Вилие явно имаше незаконни деца както тук, така и във Франция.

Тя потрепери при мисълта, че подобна участ може да сполети и собствените й рожби.

Може да възникнат толкова грижи около жътвата, че тя да се измъкне преди Алекс да се появи отново. Дали ще хукне да я преследва? Вече не се страхуваше от него, но знае ли човек… Александър дьо Вилие не позволяваше да му отмъкнат нищо. При никакви обстоятелства.

Този път трябва да успее, иначе… Отново изтръпна, като си представи как мощната фигура на Алекс се навежда над нея и очите му проблясват гневно. Видението бе толкова ужасяващо, че почти я накара да се откаже от плана си.

Но само почти.