Джудит Макнот
Някой бди над теб (71)

Седемдесет и първа глава

Съзнанието на Лий бавно се избистряше. Странен шепнещ звук се бореше с ужасното бучене в главата й и звъна на няколко телефона. Имаше усещането, че е парализирана. Догади й се и тя с мъка преглътна. Отвори очи и се опита да фокусира погледа си върху нещо познато.

Клепачите й се подчиниха на командата, ала онова, което видя, бе лишено от смисъл. Две ивици с хармониращи сметанени цветове се преливаха една в друга пред погледа й.

Лий примигна и бавно осъзна какво вижда. Две различни тъкани с подобни цветове. Едната бе притисната към бузата й… килим. Другата… напомняше на покривката на леглото й. Явно лежеше на пода край кревата си и бе със завързани зад гърба ръце. Опита се да ги размърда, но осъзна, че китките й са завързани здраво, също както и глезените й.

Лий едва повдигна глава, обърна се на другата страна. Прониза я остра болка.

Джейн Сербинг седеше пред тоалетката. Беше облечена в червената рокля, която Лий носеше на тържеството по случай рождения си ден. Джейн си мърмореше нещо и си слагаше от червилото на Лий, ала картинката бе отвратителна и гротескна — червилото бе размазано чак до скулите й.

На пода бяха разпръснати парчета от накълцаните рокли на Лий.

До левия лакът на Джейн върху тоалетната масичка лежеше пистолет.

Сербинг забеляза отражението на жертвата си в голямото огледало и доволно възкликна:

— Ти си будна! Будна си. Публиката ми е налице…

Лий ужасено стисна очи.

— Не, не, не, не се преструвай, че спиш…

Лий продължи да стиска очи. Чу как столът пред тоалетката се завъртя и как Джейн се изправя.

— Събуди се, кучко! — изръмжа тя в ухото на Лий, после сграбчи косата й. — Така е по-добре — ухили се тя с намацаните си в червено устни. Лий бе отворила широко очи. С ужас се втренчи в острата ножица в ръката на лудата. — Нека ти помогна да се настаниш на леглото. Не обичам публиката ми да дреме. — Джейн задърпа косата й, „помагайки“ й да седне на леглото. Докато я дърпаше, ножицата болезнено се заби в ръката на Лий, ала тя не усети почти нищо. Страхът бе най-мощният естествен анестетик.

— Кръвта ти отива на роклята ми — зарадва се Джейн, зазяпана в кървавата диря, която ножицата бе оставила в ръката на актрисата. Тя намаца пръстите си с кръв и намаза ръката си.

Тялото на Лий бе вцепенено от ужас, ала умът й работеше мълниеносно, търсейки обяснения и отговори. Трябваше да остане жива, докато Джо или Хилда не пристигнеха или докато някой друг не й се притечеше на помощ.

— Какво правиш, Джейн? — попита, опитвайки се гласът й да звучи спокойно.

— Приготвям се за театъра, естествено. Бледа си. Имаш нужда от червило. — Тя отиде до тоалетката и затършува из разпръснатите шишенца и кутийки. Намери червилото и понечи да намаже устните на Лий, ала тя се извърна отвратена. Движението не направи впечатление на Джейн и тя грубо натисна червения стик в бузата на жертвата си, оставяйки мазно червено петно върху бялата кожа. — Скоро ще те нарежа на парчета. Сега е само встъпителната ми сцена.

Тя се изправи и нехайно отиде до тоалетната масичка, сетне седна на стола. Все още с ножицата в ръка, се вторачи в лицето на Лий. После вдигна ножицата, опъна кичур от дългата си коса и го отряза до раменете, докъдето стигаше косата на Лий.

— Логан ме обичаше. Бяхме заедно, когато открихме планинската хижа. Той искаше да те зареже, но онази кучка Шийла Уинтърс го разубеди. — Джейн бавно наклони глава на една страна, после и на другата, разглеждайки новата си прическа. — Искаш ли да ти кажа какво правеше мъжът ти точно преди да бъде убит?

Въпросът разтърси Лий. С треперещо тяло и несигурен глас каза:

— Да.

— Чукаше ме на един от спалните ви чували пред камината. Изненадах го с бутилка вино и двамата го изпихме, докато се любехме пред огъня. И после… — Тя вдигна ножицата и накълца нов кичур от косата си. — Копелето му с копеле ми заяви, че всичко е свършено. Каза ми да се махам, защото тя щяла да идва.

— Коя? — едва прошепна Лий.

Джейн остави ножицата и отвори малка кутийка със сенки за очи. Натърка малката четчица, наведе се към огледалото и драсна дебела нефритенозелена линия на клепача си.

— Шийла Уинтърс — просъска тя, сякаш Лий трябваше сама да се е досетила за отговора. — И след като ми изтърси новината, реши, че може просто да ме закара до колата ми и да ме отпрати у дома — разсмя се тихо и оцвети в зелено и другия си клепач. — Трябваше да видиш физиономията му, когато извадих пистолета изпод седалката и го насочих към него.

Лий започна да извива завързаните си ръце, опитвайки се да се освободи.

— Откъде… откъде знаеше, че пистолетът е там?

— Веднъж ми го показа — обясни лудата и затърси друг цвят очни сенки. — Мислеше, че не знам как да го използвам. Ако ми беше чак такъв фен, какъвто се пишеше, щеше да знае, че във филмите съм използвала оръжие. Беше голям лъжец — процеди тя.

Възелът не се разхлабваше и Лий започна да изпитва ужас. Когато видя пистолета на тоалетната масичка, тя реши, че Джейн не може да го използва, че не е способна… Ала сега знаеше истината. Озърна се през рамо към вратата. Скоро Джо и Хилда щяха да дойдат да я потърсят, но само да пристъпеха в стаята, и Джейн щеше да види отраженията им в огледалото.

— Да не би да се надяваш да те спасят? — попита весело Джейн.

Лий уплашено извърна поглед от вратата.

— Никой няма да дойде — ухили се зловещо лудата. — Мъртви са. Дебелата ти помощница и бодигардът са мъртви.

Сълзите опариха очите на Лий, пръстите й конвулсивно се забиха в стегнатия възел.

— И приятелката ти Шийла, и тя гушна букета.

— Шийла е мъртва? — прошепна Лий.

— Двамата с Логан изнудваха пациентите й.

— Логан ли ти каза?

— Не, Шийла. Преди да я застрелям. Хората са готови на всякакви признания, когато насочиш оръжие срещу тях. Въпреки че тогава ми каза, че не е имала връзка с Логан. Обаче лъжеше, опитваше се да отърве кожата.

— Как р-разбра, че лъже?

Джейн долови страха на жертвата си, усмихна се и отново се приведе към огледалото, за да добави сини линии над зелените върху клепачите си.

— Страх ли те е вече? Така и трябва. И теб ще убия. А после — добави и се усмихна, докато кълцаше друг кичур от косата си — ще отида в театъра и ще взема твоето място.

— Как разбра, че Шийла лъже за връзката си с Логан? — отчаяно настояваше Лий.

— Защото Логан ми призна, че са били любовници. И тогава пръснах мозъка му.