Джудит Макнот
Някой бди над теб (66)

Шестдесет и шеста глава

Секретарката на Шийла Уинтърс вече си бе тръгнала и когато детективите пристигнаха, малката елегантна приемна бе пуста.

Вратата на кабинета на доктор Уинтърс беше затворена, затова те се настаниха на фотьойлите, тапицирани в тъмнозелена кожа. Щяха да изчакат психиатърката да приключи последната си среща за деня. Мак кръстоса крака и измъкна някакво списание от купчината върху малката масичка между креслата.

Сам взе последния брой на „Венити Феър“, ала така и не успя да се съсредоточи, все още мислеше за разговора с Лий Манинг. Явно актрисата бе загубила всякаква вяра в полицията, тъй като почти през цялото време бе стояла изправена зад бюрото с ръка върху рамото на Валенте.

Отначало Сам реши, че Лий Манинг несъзнателно търси утеха и закрила от Валенте. Едва по-късно осъзна, че бродуейската звезда се бои за Валенте и че с поведението си показва, че е на негова страна.

Маккорд също бе стигнал до този извод, защото след срещата попита Сам:

— Забеляза ли, че Лий Манинг не се отдели от Валенте, докато не се увери, че въпросите ни са свързани само с нея и със съпруга й?

— Заприлича ми на елегантен и фин ирландски сетер, който се опитва да предпази опасна черна пантера — рече Сам и той се засмя. — Повечето хора ми приличат на някакво животно, например Шрадер ми прилича на ротвайлер, затова тайничко си го наричам Шрадвайлер…

Смехът на Маккорд отекна като пистолетен изстрел.

Телефонът на бюрото на секретарката иззвъня и телефонният секретар се включи. Маккорд се изправи и неспокойно заразглежда снимките, окачени на стената.

— Изненадана съм, че доктор Уинтърс използва телефонен секретар — тихо рече Сам.

— Вероятно прехвърля обажданията си, след като си тръгне — отвърна той и също понижи глас: — Така правят и зетьовете ми.

— Те лекари ли са?

— Двама от тях.

— Двама ли? Колко сестри имаш?

Маккорд я погледна изпод вежди и развеселено сви палеца на едната си ръка и размърда четирите си пръста.

— Имаш четири сестри?

Той кимна, пъхна ръце в джобовете на панталона си и рече:

— Едва след като станах на десет, осъзнах, че не всички завеси за баня приличат на плакат на женски крака.

— А-а… Чорапогащници — досети се Сам. — Онова кафяво сако, което носеше, когато се запознахме, наистина ли е на някого от зетьовете ти?

Той кимна и добави:

— Докато бях в отпуск, апартаментът над моя се запалил. Когато се върнах у дома, всичко вкъщи смърдеше ужасно на дим и изгоряло, така че трябваше да се почисти основно и да се проветри. Единствено дрехите в куфарите ми не миришеха и можех само тях да нося. — Телефонът иззвъня отново, лейтенантът се обърна към кабинета и нетърпеливо погледна часовника си: — Доктор Уинтърс закъснява вече с десет минути. Психиатрите обаче са доста точни… — докато говореше, отиде до затворената врата на кабинета.

Почука.

Не последва отговор.

Маккорд хвана кръглата брава и я завъртя тъкмо когато Сам остави настрана списанието.

— Ама тук няма ни… Мамка му! Обади се на „Бърза помощ“! — изкрещя той.

Сам грабна мобилния си телефон, втурна се в кабинета, ала видя единствено как Маккорд се е привел над нещо зад бюрото на психиатърката.

— Кажи на линейката да не бърза — мрачно рече той, — обади се в централата и кажи веднага да изпратят криминолозите.

Сам се обади, притисна телефона към ухото си и се приведе напред. Едва тогава зърна трупа на красивата жена, с която бе разговаряла по телефона само преди един-два часа. Шийла Уинтърс лежеше на пода, очите й бяха широко отворени, изцъклени, сякаш се бе опитвала да зърне нещо… По яркожълтата й рокля имаше алени петна, а на гърба на жената се виждаше огромна дупка, от която все още сълзеше кръв.

Маккорд внимателно повдигна тялото, без да променя позата му. Искаше само да разгледа раната отпред.

— Това на гърба е изходната рана — обясни той на Сам и посочи към кървавите пръски на стената зад бюрото. — Сигурно е стояла до стола си, когато са я застреляли, изстрелът я е отхвърлил назад и я е блъснал в стената. После е паднала по лице на пода.

Сам тъкмо щеше да каже нещо, когато телефонът на Мак иззвъня. Той го сграбчи, отвори капачето и със странно изражение на лицето се заслуша.

— Какъв е домашният й адрес? — попита някого. — В кабинета на Шийла Уинтърс съм, тя е мъртва. Веднага ела тук и пази сцената на местопрестъплението, докато пристигнат криминолозите. Не желая никакви униформени да се мотаят наоколо и да унищожават доказателстват. — Той затвори телефона и сините му очи напрегнато и разтревожено се спряха върху Сам.

— Шрадер има доказателство срещу Сербинг. Онази неделя е наела кола и я е върнала в понеделник. Познай колко километра е изминала?

— Колкото да стигне до Катскилс и обратно — предположи тя.

Мак кимна и нетърпеливо се загледа в тялото на Шийла Уинтърс. Реши да не чака Шрадер, отново отвори мобилния си телефон и нареди най-близкият патрул веднага да пристигне на адреса.

След няколко минути двама полицаи се втурнаха в приемната, ала Маккорд набързо ги изгони в коридора:

— Стойте пред вратата и не пускайте никого вътре, освен детектив Шрадер и криминолозите. Ясно?

— Да, лейтенант.

— И не пипайте бравата на вратата.

Сам едва успяваше да го догони заради високите токчета на официалните си обувки.

Качиха се в колата и Маккорд включи сигналната лампа. После изфорсира и потегли с бясна скорост.