Джудит Макнот
Някой бди над теб (62)

Шестдесет и втора глава

Сам натисна бутона на асансьора и нетърпеливо зачака старият скрибуцащ асансьор на Осемнайсети да спре на първия етаж. Навън валеше суграшица и вместо да дойде на работа с метрото, беше взела такси и бе попаднала в задръстване. Вече закъсняваше с пет минути за работа, а мразеше да закъснява, особено защото сега Мак можеше да си направи погрешния извод, че Сам си позволява да закъснява заради новите им отношения.

На всичкото отгоре след работа трябваше да се срещне с майка си и с пастрока си на някакъв благотворителен коктейл в „Четирите сезона“. Заради това сега беше с гълъбовосива велурена пола, подходящо вталено сако и обувки с високи токчета. Когато асансьорът пристигна, тя тъкмо се канеше да хукне към стълбището, да запретне тясната си пола и да тича с неудобните си обувки.

Когато Сам нахлу в кабинета на лейтенанта в осем и десет сутринта, Мак тъкмо стоеше пред черната дъска с тебешир в лявата си ръка и записваше имена на нови заподозрени.

Оперативката все още не беше започнала. Шрадер и Уомак стояха край бюрото и пиеха кафе. Шрадер обяви пристигането й и на Саманта й се прииска да го удуши с голи ръце.

— Мили боже, Литълтън! — извика той. — Нима това си ти? Майчице! — Сръга Уомак с лакът и го попита: — Някога виждал ли си по-готини крака от тези на Литълтън?

— Трябва да видя малко повече от тях, преди да се произнеса — отвърна Уомак и нарочно се усмихна похотливо. — Ти какво ще кажеш, Литълтън?

Сам подмина колегите си и се настани на най-близкия до черната дъска стол. За нещастие Шрадер бе омагьосан от „новото“ й аз.

— Е, какъв е поводът? Да не би да си си чукнала среща за обяд?

— Не, ще ходя на коктейл след работа — разсеяно отвърна Сам. Мразеше да се чувства неудобно и й се прииска Мак да каже нещо.

Той като че ли отгатна мислите й, ала думите му бяха резки, а тонът — хладен:

— Закъсняваш, Литълтън — изрече и продължи да пише по дъската.

— Знам. Съжалявам.

— Да не се повтаря.

Беше несправедливо и на Сам й дойде в повече. Последните няколко седмици идваше на работа по тъмно и си тръгваше по тъмно, работеше и през почивните дни без почивка. Усети как се изчервява, ала за нейно нещастие Шрадер забеляза това и реши да го коментира:

— Не са само дрехите, Литълтън. Тази сутрин си различна. Някак си… знам ли… сияеш.

Прекалено засрамена и раздразнена, Сам реши да даде урок на Мак за думите му.

— Просто снощи си починах добре — весело сподели тя с Шрадер. — Снощи ми направиха масаж на цялото тяло.

Тебеширът се счупи в ръката на Маккорд.

Сам прехапа устни, за да не се засмее, наведе се и вдигна счупеното парченце, което се търколи близо до краката й. Тъкмо тогава Мак се обърна и дойде до нея. Тя взе тебешира, погледна Маккорд крадешком и бавно се изправи.

Той протегна ръка, ала Сам видя предупреждението в очите му. Видя и нещо друго… нещо, което приличаше на обвинение. Тя пусна парченцето в дланта му — същата длан, която снощи се бе вмъкнала под сутиена й и бе галила гърдите й. Дългите му пръсти се свиха около тебешира… същите пръсти, които снощи…

Сам прогони мисълта и се загледа в Маккорд, който се върна пред черната дъска и продължи да пише. Носеше черна риза, която подчертаваше широките му рамене и тънката му талия, и друг спомен от изминалата вечер се натрапи на Сам… Мускулите му играеха и трептяха под милувката на нежните й пръсти. Беше толкова хубав…

Тя отново седна и непринудено забъбри с Шрадер и Уомак, които все още стояха край бюрото на Мак.

Изтупвайки тебеширения прах от пръстите си, Маккорд се обърна изведнъж и ненадейно заяви:

— Валенте отпада от списъка на заподозрените.

— Какво? — извика Уомак.

— Защо? — възкликна Шрадер.

— Сега не мога да ви кажа каква е причината, защото е свързана с някои административни проблеми, за които ще трябва да се погрижа по-късно. Засега обаче мога да ви уверя и ви давам честната си дума, че имам сериозна причина да извадя Валенте от списъка на заподозрените. Ако някой от вас има проблем с новото положение, да го каже, и то сега.

Шрадер и Уомак се подвоумиха, после Уомак поклати отрицателно глава, а Шрадер само рече:

— Няма проблеми. Щом ти мислиш така, аз го приемам.

Сам знаеше, че така ще се случи, Стив и Шрадер се прекланяха пред Маккорд.

— Освен това — натърти Маккорд — искам да е ясно, че никой извън този кабинет не трябва да знае, че спираме да се занимаваме с Валенте. Никой.

Двамата кимнаха.

Маккорд погледна и Сам и тя кимна.

— Може ли само да попитам нещо? — обади се Шрадер. — Решението да зачеркнем Валенте от списъка има ли нещо общо с онова, което Сам е научила от него вчера?

Маккорд поклати глава и обясни:

— Не, но по-късно Саманта може да ви разкаже какво е научила. Сега трябва да се оправим с убиеца, който се разхожда на свобода. — Мичъл погледна към имената, записани на черната дъска. — Още от самото начало Литълтън каза, че само жена е измила онези чаши за вино, и след като в хижата няма топла вода, значи те са измити в снега и после внимателно са поставени в мивката, за да не се счупят.

Като имаме предвид безразборните връзки на Манинг, тази теория е съвсем правдоподобна. Ако е така, липсващият спален чувал може да означава само едно: Манинг е правил секс с неизвестната жена, която явно знае достатъчно за работата на криминалистите и на полицията, за да се досети, че чувалите ще бъдат проверени за всякакви влакна и косми, както и за следи от телесни течности.

— Всеки, който е гледал един-два епизода от „На местопрестъплението“, щеше да се досети да разкара чувала.

— Именно. И точно заради всички тези филми и телевизионни програми убиецът най-вероятно се е досетил, че ще вземем натривки от ръцете на Манинг, затова тя или той е произвел изстрела, принуждавайки Манинг сам да хване оръжието. — Маккорд спря и кимна към първото име в списъка на черната дъска. — Нека започнем с жените, с които Манинг се е познавал чрез съпругата си, тъй като вече сме наясно, че е имал навика да спи с повечето й приятелки и колежки. Проверили сме алибито на всички тях, но не толкова внимателно, тъй като бяхме погнали Валенте.

Шрадер и Уомак седнаха на местата си и Сам леко отмести стола си назад, за да могат колегите й да виждат списъка на черната дъска. Оперативните им в кабинета на Мак по принцип бяха напрегнати, но сега със зачеркването на Валенте от списъка цялата им система на работа рухна. Не само бяха останали без заподозрян, но се сблъскаха и с горчивата реалност, а тя бе, че дни наред бяха работили и бяха хвърляли всички усилия напразно.

— Ами Лий Манинг? — най-накрая проговори Шрадер. — Нея защо я няма в списъка?

За пръв път Маккорд спря поглед върху Сам. Лека усмивка изви ъгълчетата на устните му, но не бе свързана със спомените и емоциите от изминалата нощ.

— Мисля, че през цялото време Литълтън беше права да вярва в невинността на Лий Манинг. Искам лично да говоря с госпожа Манинг днес, ала като имам предвид онова, което Литълтън научи от Валенте в лимузината му, имам пълните основания да вярвам, че вдовицата наистина не е имала представа, че старият й приятел Фалко Нипоте е всъщност Майкъл Валенте.

— Доста ми е трудно да повярвам на това — рязко го прекъсна Уомак.

Вместо да кара Уомак да разчита на честната му дума, Маккорд реши да помоли Сам да им разкаже за разговора си с Валенте. Тя отлично разбираше подбудите му. Мак не само беше опитен и добър водач, но и бе част от екипа, и отлично разбираше и знаеше кога колегите му имат нужда от повече информация.

— Сега вече всичко се връзва — рече Шрадер, щом Сам приключи разказа си. — Искам да кажа защо му е на един мъж да се подписва с „племенник“ и „Фалко“ на картичка, на която вече е отпечатано името му?

— Освен това едва сега става ясно защо не успяхме да открием следи за връзката на Лий Манинг и Майкъл Валенте преди убийството — добави Маккорд. — Защото те просто не са имали връзка. Ако все още се съмнявате в искреността й, че не го е познала на онова парти, просто погледнете снимката му от ареста за убийството на Холмс. Имал е черна брада. Дявол го взел, и аз нямаше да го позная.

Сам се замисли за гласа на Валенте — дълбок и богат баритон — и Маккорд забеляза намръщената й физиономия.

— Да не би да не си съгласна? — колебливо попита той.

— Не — категорично отвърна тя, после се пресегна и разкопча широката сребърна шнола, която придържаше косата й. — Виждала съм онази снимка с брадата. Единственото, по което Лий Манинг е можела да го познае, е гласът му. Валенте има невероятен глас, дълбок и съблазнителен…

Уомак шумно удари с длан по коляното си и весело се развика:

— Знаех си! Нали ви казвах, че Литълтън си пада по Валенте. Айде бе, Литълтън, признай си, да не би срещата ти довечера да е с Валенте? На никого няма да кажем. Можеш да ни имаш доверие — изрече той, без да забележи как Мак заскърца със зъби.

Сам започваше да губи търпение. Погледна Стив объркано и отвратено и каза:

— „Срещата ми“ е с майка ми и пастрока ми. Сега би ли престанал?

— А всъщност с какво се занимава пастрокът ти — неочаквано попита Шрадер.

Без да забелязва промяната в изражението на Маккорд, тя се пресегна към бюрото и взе молив и чист лист, на които да си записва.

— Той работи за правителството и живее на гърба на данъкоплатците, също като нас.

— Може ли да се върнем към работата? — попита лейтенантът, но тонът му далеч не беше толкова рязък, колкото преди малко. Едва след минута Сам осъзна, че Мак може би се е притеснявал да не би наистина срещата й да е с друг мъж. Той беше детектив и инстинктивно щеше да търси обяснение за мотивите за действията на хората, което означаваше, че вероятно се е чудил дали не се е издокарала и дали не е споменала за коктейла само за да го държи в напрежение.

Прогонвайки бързо тези мисли, тя вдигна поглед към черната дъска, когато Маккорд посочи първото от имената в списъка.

— Какво ще кажеш за Джейн Сербинг? Тя твърди, че си е отишла вкъщи и си е легнала. Събудила се късно вечерта и гледала някакъв филм по телевизията. Добре ли проучихте алибито й? — попита той Шрадер и Уомак.

— Портиерът потвърди, че се е върнала у дома след дневното представление — обясни Стив. — Шофьорът, когото била наела, потвърди часовете, в които я закарал до дома й. Това, разбира се, не означава, че не е възможно да се е измъкнала по-късно през задния вход, че не е наела кола и че не е отишла сама в планината.

— Започнете щателна проверка на фирмите за даване на коли под наем, освен това проверете кога и къде е използвала кредитните си карти.

— Ще проверя и фирмите за шофьорски услуги… — кимна Шрадер.

— Какво… наела е шофьор, накарала го е да я закара в планината, да изчака, докато изприпка до хижата да гръмне Манинг, и после да я върне…

Шрадер се изчерви. Широкото му и страшно лице за момент придоби засрамено изражение и детективът зяпна в краката си, поклащайки изумено глава.

— Усетих каква глупост казах още преди да довърша изречението.

— Да продължим нататък — прекъсна ги Маккорд с усмивка. Шрадер много рядко изпадаше в подобни ситуации. — Какво ще кажете за Триш Лефковиц?

— Алибито й е желязно — каза Уомак.

— Жалко — сухо изрече лейтенантът и зачеркна името й. — Триш е достатъчно куражлия, че да застреля хладнокръвно човек и после да измие чашите и чиниите.

— От личен опит ли говорите, лейтенант? — попита Шрадер.

Сам се зарадва, че другите зададоха въпроса, ала докато чакаше да чуе отговора му, положи доста усилия да изглежда безразлична.

Маккорд обаче се изсмя и потрепери.

— Не — категорично отвърна.

Сам му повярва. Искаше й се да не си беше помисляла такава глупост и да не беше казвала онова за масажа. Не само, че се влюбваше за пръв път, но и никога преди не бе изживявала нещо подобно с човек, с когото работеше.

С Мак се бяха споразумели как да се държат, докато не приключат с делото „Манинг“, а тя беше нарушила споразумението. Ала онова, което наистина влошаваше нещата, бяха причините, поради които бе настоял да сключат споразумението си. За съжаление на нея не й се вярваше, че той ще забрави лесно за нарушението на техния договор, поради което реши бързо да напусне кабинета му веднага щом срещата приключи.

— Следваща е Сибил Хейуд. Тя е достатъчно привлекателна, че да предизвика интерес у Манинг.

— Тя е ненормална! — каза Шрадер и се плесна по бедрото. — Още преди да започнем да разговаряме, тя ме накара да си кажа „рождените данни“. После пусна някаква си там компютърна програма за планетите ми и разни други такива проклети неща. Нарече тая глупост „астрологическа прогноза“.

— И какво? — попита Маккорд, като имаше предвид алибито на Сибил.

Шрадер обаче не го разбра и продължи да разказва:

— Тя каза, че има една млада жена, която ми е близка и която е в ужасна опасност, но не може да бъде спасена. Каза ми да не забравям, че този живот е само една спирка по пътя към следващия и че ще срещна тази жена отново.

— А има ли алиби и солидно ли е то? — отново попита лейтенантът.

— Да. Току-що си спомних нещо, което Хейуд ми каза — продължи Шрадер, когато Маккорд се обърна, за да задраска името й. — Преди не обърнах внимание, но онази вечер на тържеството Лий Манинг я помолила да прави компания на Валенте. Тя подчерта, че госпожа Манинг била разстроена от присъствието на Валенте заради лошата репутация на италианеца.

— Което отново подкрепя теорията, че Лий Манинг не е знаела кой е Валенте — заключи Маккорд и отново се обърна към черната дъска. — Ами Тета Беренсон? Художничката.

— Тя си има алиби — отвърна Шрадер. — Обаче Манинг и без това не би й обърнал никакво внимание. А ако да си грозен беше престъпление, цели орди хеликоптери и полицейски хрътки щяха да преследват тази жена.

— Шрадер — изрече лейтенантът с крива усмивка, обръщайки се да задраска името на Тета, — не искам да съм първият, който ти го казва, но ти не си точно мистър Вселена.

Сам се наведе към тетрадката си, за да скрие усмивката си. Вдигна поглед едва когато Маккорд скръсти ръце и се обърна към имената, записани на дъската.

— Ами Клер Стрейт? — попита Мичъл.

— И тя има алиби — обясни Уомак. — Обаче мрази мъжете. Съпругът й я зарязал заради сладко момиченце, което може да му е дъщеря, и тази жена направо се е побъркала. Ако питате мен, след този развод тя ще стане лесбийка.

— Възможно ли е това? — попита Шрадер и погледна Сам. — Ти мислиш ли, че хетеросексуална жена може да стане лесбийка само защото мъжът й й е изневерил?

Без дори да подозира, че Маккорд поглежда крадешком към нея, Саманта се приведе към Шрадер, усмихна се широко и със сладко гласче рече:

— Определено! Нали точно това се случи и на мен.

Сетне рязко се извърна и улови погледа на Мак. Изражението му подсказваше, че се сдържа да не се разсмее. После той леко тръсна глава и отново се извърна към дъската. Сам също бе детектив. Веднага забеляза жеста му и се досети какво означава. Само преди минута тя бе тръснала глава по същия начин, за да се концентрира върху работата и да спре да мисли за него.

— Ерин Гилрой — секретарката на Манинг — рече Мак и чукна с тебешира върху името.

— Не съм я разпитвал за алибито й — призна си Уомак. — Ами ти, Литълтън?

— Не. А трябваше. Тогава обаче не ми се стори необходимо. И сега мисля, че не е тя, но кой знае…

— Ти се заеми с това, Уомак — нареди Маккорд и посочи следващото име в списъка. — Последна в списъка е Шийла Уинтърс.

— Психиатърката ли? — изненада се Шрадер и сбърчи нос с отвращение. — Леле, можете ли да си представите да се любите с психиатър, който да анализира всеки ваш стон?

— Не може ли да спрем вече с темите за секса? — сряза го лейтенантът. — Какво ви става днес?

Шрадер и Уомак се спогледаха постреснати. Та нали самият лейтенант бе подметнал онова за Триш Лефковиц. Полицията си бе мъжка територия и табута нямаше. Стига да не обиждаха Сам, „момчетата“ можеха да си говорят всякакви щуротии.

— Двамата с Литълтън вече разпитвахме доктор Уинтърс — подхвана отново Мак, — но понеже тя не бе заподозряна, не сме коментирали алибито й. Тя обаче е много привлекателна блондинка, а всички знаем, че Манинг си е падал по русите красавици. Според мен тя не е най-вероятният убиец, но все пак ще разговаряме отново с нея. Сега останаха единствените мъже в списъка ни. Пръв е Джордж Соколоф, архитектът. Литълтън провери алибито му, то не е желязно.

— Има ли мотив? — попита Уомак.

Замислен, Маккорд помълча малко.

— Ще трябва да проверим, но ако онова, което ни каза, е истина, значи той е бил геният зад по-мащабните и печеливши проекти на Манинг. Манинг му е обещавал слава и участие в „Кресънт Плаза“. Може би впоследствие се отметнал… — Мак посочи и другите две имена и добави: — Остават Джейсън Соломон и гаджето му Ерик Инграм.

— Те сами са си алиби — обясни Стив и изведнъж се сети, че Логан Манинг бе вложил двеста хиляди в пиесата на Соломон.

— Нека да поразровим там — предложи Мак. — Нещо ме кара да мисля, че пътят към убиеца е осеян със зелени гущерчета. Непременно трябва да открием откъде Манинг се е сдобил с толкова много мръсни пари, които са му били достатъчни не само да обзавежда фирмата си, но и да си купува скъпи коли, да си покрива ежедневните разходи, а на всичкото отгоре и да влага двеста хиляди долара в пиесата на Соломон. Като гледам как е харчел, той май не се е притеснявал, че запасите му ще свършат, значи там, откъдето са идвали парите, е имало още много.

Уомак отпи от кафето си и остави чашката на бюрото.

— Може би е пласирал наркотици?

Мак сви рамене.

— Възможно е, но не ми се вярва да е рискувал с нещо толкова опасно. Мисля си, че каквото и да е ставало, то е било доста по-потайно и незабележимо.

— Кражби? Пласиране на крадени стоки? — отново предположи Стив.

— Същото като с наркотиците е — поклати глава Мичъл.

— Изнудвания? — намеси се и Шрадер.

— Аз на това бих заложил, но ще накарам психолозите ни да помислят по предположението. Най-вероятно Лий Манинг има отговор на този въпрос, без самата тя да го знае — заключи Маккорд и се отдалечи от черната дъска. — Иска ми се днес да я разпитам, но ще бъда учтив и ще помоля за одобрението на Валенте. Това е за днес — приключи той.

Сам с нетърпение беше очаквала тези думи. Грабна чантата си, изправи се и върна стола си на място.

— Нека да проверим всичко изредено дотук… — добави Мак, а тя побърза да си тръгне. Почти беше стигнала до вратата, когато той с леден глас й нареди:

— Литълтън, искам да ти кажа две думи насаме!