Джудит Макнот
Всеки мой дъх (9)

Девета глава

Тя спря в дневната и погледна спящото куче. Приведе се и го докосна с пръст по носа. Беше влажен и вече не толкова топъл, а дишането му изглеждаше равномерно. Погали го по главата и попита гальовно:

— Как се чувстваш, Макс?

За нейна радост и изненада той отвори очи и помаха с опашка.

— Ще ти мине — прошепна му окуражително и го почеса зад ушите. — Заповядай при нас на терасата, ако се съвземеш по-бързо и ако си добър пазач. Някой трябва да бди над мен тази вечер, защото съм на път да направя голяма глупост. Но кой знае, може пък да не е глупост.

Усети как я побиха тръпки и се обърна. Зад нея стоеше и я наблюдаваше Мичъл.

— Как е кучето? — попита той.

Сърцето й подскочи.

— Вече е по-добре — отвърна тя и се изправи. — Ей сега се връщам, трябва да измия пудрата против бълхи по ръцете си.

Отиде в банята и се изми набързо. На връщане погледът й се спря върху бюфета с напитки в дневната и тя побърза да вземе кофичката с лед, защото си спомни, че именно това беше извинението й да се измъкне няколко минути от терасата. За по-убедително взе и бутилка коняк.

— Нося подаръци — пошегува се тя, поставяйки кофичката и бутилката с коняка до виното на масичката. — Да ти налея ли още вино?

— Аз вече допълних чашите, докато те чаках.

Кейт хвърли поглед към чинията му — направи й впечатление, че не беше докосвал храната си след нейното излизане и беше предпочел да остави всичко да изстине, но не и да продължи вечерята без нея. Този мъж, освен всичките му други качества, имаше и изискани маниери. Тя побърза да вземе вилицата си, като остави на него да води разговора. За нейно голямо облекчение, но и за съжаление, Мичъл съвсем непринудено обърна разговора към разни незначителни неща от всекидневието — говореше за хотела и климата, разказа й някаква забавна история за две двойки, които наели лодка в Сейнт Мартен за три часа, после изчезнали за цели три дни.

Така Кейт не успя да научи нищо конкретно за него, но пък се убеди, че е експерт по воденето на приятни непринудени разговори.

Музикантите на плаца бяха прекратили изпълненията си или може би просто си почиваха, но откъм брега от време на време се чуваха смехове, които подсказваха, че гостите на хотела продължават да се веселят. Кейт се загледа в градините, слушайки плясъка на вълните по крайбрежието, като се чудеше как да го накара да сподели нещо за себе си. Гореше от желание да разбере повече неща за този човек. Непринудеността и вежливостта му не бяха пречка да осъзнава все по-ясно, че Мичъл Уайът е умен и добър човек. Но нежеланието му да говори за себе си оставяше впечатлението, че в сърцето си пази нещо тайно и много лично. Смущения в интимното общуване видимо нямаше, но дали имаше място в сърцето му за по-дълбоки чувства, и по-специално — към нея. Тя се ядоса на себе си, че толкова премисля всичко и го преживява, също като безумно влюбено момиченце, което гори от нетърпение да разбере всяка подробност за обекта на своето любовно увлечение.

Мичъл взе чашата и се облегна, защото му стана приятно да се полюбува на красивия й профил и възбуждащите нежни устни. На устните му трепна усмивка, като си представи как седемгодишното момиченце с гъста, буйна червена коса се е облегнало на кухненската маса с дръжка от метла в ръка вместо микрофон.

Опита се да си я представи и в униформа на ученичка от католически колеж, облечена с бяла блузка, кариран вълнен сукман, бели чорапи и кафяви обувки. А когато си помисли как стои на пръсти пред черната дъска и сто пъти изписва: „Обещавам да спазвам правилата“, повдигна вежди развеселено. Припомни си думите й, че монахините я харесвали заради ангелското й гласче, и в главата му се роди друг образ: на малка хористка с дълга рокля, с текстове на песни в ръка.

Мичъл имаше представа какво е католически църковен хор. До петата си година, преди да го изпратят в пансион, беше живял в Италия при семейство Калиорозо. Серджо Калиорозо и неговата съпруга бяха ревностни католици и смятаха за изключително важно той да получи кръщение, ето защо непосредствено преди да се разделят с него, те го приобщиха към своята религия. Мичъл ясно си спомняше онзи юлски ден, когато го кръстиха: в малкия селски параклис се дишаше трудно, Розали Калиорозо така беше изгладила и колосала бялата му риза, че я чувстваше като гипсова рамка около врата си. На всичкото отгоре възрастният свещеник изнесе една безкрайна проповед за тайнството на кръщаването и докато той редеше думите, Мичъл си мислеше единствено за момента, когато ще го полеят със студена вода, както му беше описала Розали. Но в крайна сметка се оказа, че водата съвсем не беше студена. Ето така беше запомнил цялата церемония.

Но макар и кръстен като католик, той никога не беше живял като набожен и благочестив човек, даже не беше влагал старание да се придържа към католическата вяра. Във всички пансиони, където беше живял, посещението на богослужения се смяташе задължително и след като проучваше коя от религиите има най-кратка служба, той веднага се „покръстваше“ в тази вяра. Беше на четиринайсет, когато равинът в неговото училище се поболя и не остана кой да води службите на еврейските момчета, тогава Мичъл побърза да обясни своето ревностно желание да се присъедини към Юдейската вяра и по такъв начин цели шест месеца се измъкна от посещаване на богослужения.

Да, но ето, макар и в средата на задушаващи религиозни ограничения, Кейт беше съумяла да се съхрани и да се развие. Той отпи от виното, като се питаше как такава изключителна красавица като нея, която би предизвикала завист у всяка жена, е запазила цялата си чистота и непринуденост. Мичъл често се радваше на компанията на прекрасни, умни жени, познаваше и доста скромни, чаровни дами, които също му доставяха удоволствие със своята интелигентност и чувство за хумор. За пръв път обаче срещаше жена като Кейт Донован — тя носеше съчетание от всички най-прекрасни женски качества, освен това имаше невероятно добра душа и някакво обаятелно чувство за порядъчност. И като се имаше предвид, че не беше приела до крайност католическото благоприличие, всичко това я правеше неустоимо завладяваща.

Любопитно му беше да научи още за нея — тя не му разказа нищо за майка си, за свои братя или сестри — но реши да не разпитва. Съзнаваше, че ако започне да й задава въпроси за семейството, тя също ще го заразпитва. Но макар да беше готов на всичко, за да я държи в прегръдките си, той не понасяше въпроси за детството и за семейството си.

Погледът й беше насочен към дърветата и храстите в самия край на градината — навярно обмисляше въпросите, които ще му зададе, каза си Мичъл — но изведнъж тя се сепна уплашено и се приведе напред.

— Видя ли онова там?

— Кое? — попита той и почти се надигна.

— Нещо помръдна между дърветата и проблесна… мярна ми се за момент нещо светещо под лунната светлина.

Мичъл поклати с укор глава, като видя как нелепо реагира едно градско момиче на най-обикновена нощна животинка, и се изправи.

— Котка или куче — успокои я той и мина откъм нейната страна на масата. — Очите им светят, защото отразяват нощната светлина.

— Та това куче или котка беше близо два метра високо.

— Защото е на някое дърво — обясни. Кейт обаче продължаваше да гледа несигурно към дърветата зад него и затова той добави: — Надявам се не очакваш да тръгна да надничам из храсталаците. И без друго тази вечер се държах достатъчно геройски.

Кейт прие думите му, че действително трябва да е някое животно, и реши да отвърне със същия шеговит тон:

— Къде се изгуби твоята рицарска храброст?

Той отвърна:

— Когато десертът свърши, моята храброст се изпарява.

Беше застанал толкова близо до нея, че панталоните му почти докосваха коленете й, и тя трябваше да отдръпне глава назад, за да продължи разговора си с него, но независимо от неудобното положение, полагаше максимални усилия да изглежда приятно развеселена.

— Десерт не са донасяли — напомни му.

— Ами да си го приготвим тогава сами — предложи той, като протегна ръка.

Сърцето й замря. Тя му подаде бавно ръка и усети топлината на неговите пръсти. Той я обгърна около кръста и я притисна към себе си. Кейт помисли, че е решил да я целуне, и понечи да отдръпне глава, но той обърна леко главата й наляво. Тя залитна, а в следващия миг осъзна, че оркестърът на брега изпълнява прочута бразилска самба и той полага усилия не да я целуне, а да танцува с нея. Да, именно „полага усилия“, виждаше тя, когато се видя принудена да направи непохватно две бързи крачки встрани, за да не го настъпи, след което две напред, за да влезе в ритъм.

— Как е? — попита шеговито той.

Само минути преди това тя се боеше да го докосне, да не усети душата си в пламъци. В този момент обаче доближи чело до гърдите му, които я караха да изтръпва, и се засмя безпомощно:

— Да беше предупредил, че искаш да потанцуваш с мен, не да ме завлечеш към леглото.

— Аз така или иначе ще го направя — предупреди я той, почти докосвайки с устни косата й, и тя усети топлината на неговото дихание.

Обзеха я различни чувства. Страстните ритми на самба в нощта и близостта му я зашеметиха и когато дойде отново на себе си, Кейт усети, че при него и танцът, както всичко останало, е изпълнен с невероятна лекота и изящество. „Сигурно в леглото също е добър — помисли тя, — безупречен, нежен и безумно мъжествен.“

Кейт се изпълни с трепетна възбуда и едва издържаше на непоносимото изкушение да се притисне до него. Но ако приемеше да легне с този мъж, какво щеше да се случи след това. Той с лекота прелъстяваше жени и сигурно със същата лекота ги забравяше. А нея щеше да забрави два пъти по-бързо. От друга страна, ще бъде ужасно трудно самата тя да го забрави след всичко преживяно, даже и да не легне с него. Ако ли пък се отдаде на желанието му, сигурно месеци, дори години след това ще мисли за Мичъл.

Докато полагаше усилия да се справи с тази побъркваща мисъл, тя вдигна глава и видя загоряла от слънцето шия и яката на бяла риза, леко разкопчана към гърдите. Тя моментално извърна глава надясно и пред погледа й застанаха дълги мъжки пръсти, нежно вплетени с нейните. Той имаше красиви ръце с къси, добре оформени нокти. Тези силни, опитни ръце щяха да се плъзват с нежност и вещина до най-интимните кътчета на тялото й, ако тя му…

Кейт не издържа и се предаде. Реши да се отпусне в обятията му. Независимо от последствията искаше да се убеди какво ще намери в прегръдките му. Искаше и трябваше да го направи. Трябваше да разбере какво точно у този човек, когото познаваше едва от няколко часа възпламени у нея толкова бързо това съчетание от опияняващо желание и приятелски чувства.

Кейт притисна страна към гърдите му, затвори очи и се понесе с безкрайна лекота, сякаш цял живот бяха танцували заедно.

Щом усети главата й на гърдите си, Мичъл очакваше с усмивка предстоящата развръзка. Той погледна часовника си — беше 23:25 часа. Доколкото си спомняше от това, което беше споменала Кейт, само след пет минути щяха да изпратят хора от персонала, за да почистят след вечерята. Тя сигурно беше забравила за това, но Мичъл — не. Освен това не беше нужно да бърза. От опит знаеше, че голяма наслада носи и самото очакване на някакъв интимен акт — например целувка, която повежда двама към страстен любовен контакт. Нещо повече, в последно време оставаше с впечатление, че очакването всъщност беше по-сладката част.

Музикантите на плажа завършиха поредното си изпълнение и изчакаха да чуят аплодисментите на неголемия брой слушатели. Кейт замря и вдигна поглед към него.

Мичъл разбра, че тя очаква целувка, и изведнъж промени решението си, преценявайки, че моментът е съвсем подходящ за една целувка като гаранция за предстоящото.

Щом видя как той привежда глава, Кейт застина в очакване на вълна от опустошителна страст, но за своя огромна изненада усети само една лека целувка, едно колебливо приятелско докосване на устните. Тя му отвърна със същата „приятелска“ целувка.

В този момент всичко се промени: той впи устни в нейните, прокара пръсти през косата й, а свободната си ръка обви около бедрата й и я притисна към възбуденото си тяло.

Тя беше като омагьосана от тази огнена целувка и когато на вратата се почука, изведнъж й се стори, че чува ударите на сърцето си.

Мичъл отпусна ръце и погледна намръщено зад нея.

— Сервитьорите! — процеди гневно. — Ти им поръча да дойдат в единайсет и половина, за да разчистят масата след вечерята.

Кейт осъзна какво й говори той и тръгна към вратата, за да отвори на сервитьорите.

Мичъл я проследи с поглед и тихо изруга. Обърна се и изтича на тъмната тераса, та никой да не види колко е възбуден от една сравнително целомъдрена целувка. Една ли? Или пет-шест?