Джудит Макнот
Всеки мой дъх (47)

Четирийсет и седма глава

От фотьойла си Мичъл разгледа апартамента, за който Кейт му бе разказала в Ангила. Бе останал с впечатление, че мястото е тясно и мрачно, и разбра, че се е лъгал. Личеше си, че тук наскоро е имало ремонт. Всичко беше ново и хубаво, включително дървеният паркет и прозорците, които заемаха три стени. Панделки придържаха настрани ефирните пердета.

Огромният апартамент заемаше голяма част от етажа. Голям бар с четири високи стола отделяше жилищното пространство от последния модел кухня със съвременно оборудване и гранитни плотове. Във всекидневната имаше няколко тапицирани кожени дивана, разположени под прав ъгъл спрямо фотьойла, където седеше Мичъл. По-нататък се виждаше детски кът с наредени столчета, масичка и черна дъска. В прозоречните ниши бяха поместени дълги кутии за играчки. Коридорът, който беше успореден на стълбището, водеше към спалните.

Мичъл вдигна един брой на списание „Гастроном“ от масичката до фотьойла и го прелисти, както, за да се измъкне от лекциите на свещеника по морал, набожност и каквото там говореха духовниците, така и за да не поглежда към кухнята, представяйки си стара дървена маса с едно седемгодишно момиченце отгоре й, което си фантазира, че това е пиано.

Стаята потъна в тишина. Мичъл се опита да потисне внезапния импулс да стане и да разгледа играчките на сина си. Минута по-късно всичко се промени. Макнийл се изкачи по стълбището с напрегнат, но развълнуван вид и отиде право при Грей Елиът. Размениха си няколко реплики шепнешком, после той кимна и излезе. Елиът стана, тръгна към Мичъл, но за голяма негова изненада спря при чичото на Кейт.

— Струва ми се, че имаме много добри новини. Родителите на една млада жена, която ходи на групова терапия с Били Уайът, видели снимката на Дани по телевизията. Днес дъщеря им била в тяхната вила и гледала някакво момченце като услуга за един приятел. Отишли да огледат по-отблизо детето и се уверили, че това е Дани. Изпратили сме полицейски коли към мястото и до десет минути ще знаем дали сигналът е истински. През това време смятам, че е по-добре да не събуждаме напразни надежди у Кейт. Точно сега тя е много уязвима. Има още един час преди насроченото обаждане за откупа. Моля ви, седете тук и не правете нищо. Доколкото знаем, похитителите ни наблюдават през прозореца на съседната сграда.

Отец Донован кимна, но Елиът изчака реакцията на Мичъл, като по този начин му отдаде цялото уважение, дължимо на един родител. Мичъл беше шокиран, защото последният им разговор беше изключително тежък.

— Май това е най-доброто, което можем да направим — съгласи се той. После стана и отиде в детския кът, защото повече не можеше да устои на изкушението.

Разгледа драскулките по черната дъска и отсъди, че синът му вероятно няма да стане художник. Понеже никой не му обръщаше внимание, той надникна в една от прозоречните ниши и видя камиончета и колички. Отсъди, че бъдещето на Дани може би се крие в автомобилната индустрия. Едва когато се натъкна на кутия със самолетчета, осъзна, че тайно се е надявал синът му да споделя неговата страст към самолетите. В кутията имаше пет-шест самолетчета, при това всичките реактивни. Мичъл харесваше най-много реактивните самолети.

Той хвърли поглед към часовника си, чудейки се защо още няма резултат от проверката на сигнала. След петнайсет минути на стълбището настана суматоха. Елиът скочи от стола си и бързо отиде на вратата.

— Защо не ни се обади, по дяволите? — извика той, но в гласа му се долавяше вълнение. Мичъл настръхна и незабавно се изправи.

Елиът се завърна в стаята ухилен, хванал едно момченце за ръка. Чичото на Кейт се приближи до спалнята и извика:

— Кейт, идвай веднага тук! Някой иска да те види.

Кейт веднага се появи и Грей остави Дани на пода.

Настъпи оживление, пред прага и на стълбището започнаха да се тълпят хора.

— Дани? — извика Кейт и детето се засмя в същия момент, когато майка му падна на колене пред него. — Дани! — прошепна тя и прокара ръце по лицето му, по гърдите му, а после го грабна в прегръдката си, докато ридаеше и повтаряше името му като молитва: — Дани, Дани, Дани!

Тази проява на майчина любов надмина всички очаквания на Мичъл, който никога не беше виждал подобно нещо. Сцената се запечата в ума му и докосна струна в душата му. Той осъзна, че тази развълнувана майка, притиснала своя син към себе си, е същата онази жена, която самият той притискаше в здравата си прегръдка на Сейнт Мартен.

Тя вдигна сина си, показа го на събралите се пред прага хора и едва тогава Мичъл осъзна, че хората са облечени предимно в бяло, като готвачи, или в черно, като сервитьори.

— Кейт? — прошепна отец Донован. — Струва ми се, че Мичъл има право да се види насаме с теб и с Дани.

Тя го зяпна недоумяващо.

— Забравих — високо изрече. Гласът й бе изпълнен с неразбиране: как е могла да забрави присъствието на Мичъл? Или че му нареди да напусне спалнята на Дани? Или че беше пратил адвокати с нареждане да изплатят десет милиона долара два часа, след като бе говорила с Мат Фарел?

Като й идваше да потъне в земята от срам, Кейт погледна събралите се на стълбището и потърси суровото му, намръщено лице, но не го видя. Обърна се с Дани в ръцете си и видя как Мичъл ги наблюдава от другия край на стаята. Как очаква срещата със сина си. Завръщането на Дани безспорно беше най-щастливият момент в живота й. Колко странно, че той толкова си приличаше с втория по щастие. Тя не бе дръзнала да се надява, че някога отново ще види Мичъл или че той ще пожелае да има нещо общо с Дани, но ето че той беше тук и изгаряше от нетърпение да се запознае със сина си.

Кейт благодари на събралите се хора за молитвите им и изчака всички да се разотидат. Мислеше за Мичъл. Прегърна Грей Елиът, който обеща да я осведоми незабавно, щом задържат Били Уайът, и импулсивно целуна детектив Макнийл по бузата. Най-накрая затвори вратата и остави сънливия и пораздърпан Дани на пода. Наведе се, приглади косата му назад и оправи дрешките му. По-скоро усети, отколкото чу идването на Мичъл.

— Преди да те представя на сина ти, искам да ти кажа две неща. — Кейт го погледна крадешком. Преди очите й бяха замъглени от сълзите и тя едва сега съзря красивото му лице.

— Какви?

Сърцето й за малко да изхвръкне, щом чу гласа му.

— Първо, много се извинявам за поведението си в спалнята. Болеше ме толкова много, че не бях на себе си.

— Ти каза истината — безстрастно отвърна Мичъл.

— Второ, готви се за известен шок. — Кейт умишлено скриваше Дани от погледа му.

— Защо?

Дани бе сънен, но искаше да види непознатия мъж и се мъчеше да се промъкне между краката на майка си. Кейт още веднъж прокара пръсти през немирните му къдрици.

— Мичъл, запознай се със сина си, Даниъл Мичъл Донован. Мисля, че ще го познаеш и без официално представяне — каза и се отдръпна, за да покаже какво има предвид.

Картината, която последва, беше толкова трогателна, че гърлото на Кейт се стегна. Мичъл се втренчи в миниатюрното си копие с нещо като благоговение. Синът му отметна глава и му отговори със същия поглед. Изведнъж напрегнатите сини очи уплашиха Дани. Личицето му затрепери и той отчаяно погледна майка си.

— Всичко е наред — успокои го Кейт. — Хайде, стиснете си ръце.

За нейна изненада Мичъл кимна благодарно, защото бе помислил, че насърчението й се отнася до него, пристъпи напред и протегна ръка към Дани. Детето тържествено положи ръчичката си в дланта му и пръстите на големия мъж затрепериха.

Настъпи неловък момент, в който Мичъл не знаеше как да продължи, но в пристъп на вдъхновение той клекна и каза на Дани с усмивка:

— Имам си самолет!

— И аз също! — отвърна Дани, същински бащичко.

— Харесвам реактивните самолети — прошепна Мичъл.

— И аз също! — отвърна детето.

— Колко имаш?

Дани протегна другата си ръка, разпери широко пръстчета и гордо обяви:

— Толкова. А ти колко имаш? — добави, понеже Мичъл беше занемял.

— Толкова — отвърна Мичъл и протегна показалец. Кейт извърна лице, за да скрие чувствата си. Дани показа играчките си на Мичъл, който им се възхити, но вече беше ясно, че на малкия му се спи и е време да си ляга.

— Искаш ли да сложиш Дани да си легне, след като го изкъпя? — предложи Кейт.

— Благодаря — простичко отвърна той.

— През това време аз ще взема душ и ще се преоблека.

Кейт бе повела Дани към банята, когато Мичъл се обади:

— Какви са шансовете ми да си намеря нещо за ядене, след като Дани заспи?

— Доста добри. Това е ресторант… — започна Кейт, но спря, завладяна от внезапен ужас. — Тук няма нищо за ядене.

Страхът в гласа й не убягна на Мичъл, който я погледна внимателно.

— Както ти сама каза, долу има ресторант.

— Не мога да оставя Дани самичък. Нямаше да мога дори ако той бе голям. Не и след тази вечер.

— Дани няма да бъде сам. Бодигардът ми ще го пази, докато не заловят и арестуват Били Уайът, без значение колко време може да мине дотогава.

Кейт се намръщи при мисълта, че някакъв бодигард ще се навърта непрекъснато около Дани и нея, но преди да се възпротиви, Мичъл заяви непреклонно:

— Това не подлежи на договаряне, Кейт.