Джудит Макнот
Всеки мой дъх (44)

Четирийсет и четвърта глава

— Госпожице Донован, аз съм детектив Макнийл, а това е детектив Чилдрис.

Кейт, която седеше зад някогашното бюро на баща си, погледна мрачните лица на детективите и се изправи на крака, обзета от ужас.

— Дани? — Това беше най-страшната причина за посещението им. — Къде е Дани? Какво се е случило? Къде е Моли?

— Дани е бил отвлечен от парка преди около час…

— О, господи! Не! За бога, не! — извика тя. — Не и Дани! Само не и Дани!

При измъчения вик на Кейт Марджъри се стрелна от мястото си в единия край на салона и се сблъска с Дру Гарети, който се беше втурнал от другия му край.

— Къде е Моли? — В гласа на Кейт звучаха истерични нотки. — С Дани ли е? Той няма да се изплаши, ако…

— Похитителите в парка ударили госпожа Майлс и тя изпаднала в безсъзнание — обясни Макнийл, — но се свестила, успяла да привлече внимание и да потърси помощ. Линейката я откара в болница „Паркстън“ с подозрения за фрактура на черепа. Тя обаче можа да ни даде доста подробно описание на младата жена, която според нас е била замесена в заговора.

Кейт искаше да изкрещи, но от устата й не излизаше звук. Коленете й се удряха едно в друго, а тялото й така се тресеше, че тя обви ръце около себе си и се опита да се удържи.

Макнийл продължи, опитвайки се да я успокои:

— Имаме отлични шансове да ви върнем Дани жив и здрав, но трябва да действаме много бързо и затова ни е нужна вашата помощ.

Зъбите на Кейт изтракаха, когато тя кимна отсечено.

— Какво искате?

— Незабавно ще го обявим за издирване. За тази цел ни е нужна актуална снимка на Дани, описание на дрехите, с които е бил облечен, възрастта, теглото и ръста му.

Кейт вдигна снимката на Дани от бюрото си, понечи да я даде на детектив Макнийл, но в последния момент размисли и я притисна до сърцето си.

— Детенцето ми! — прошепна. — Детенцето ми!

— Ще взема негова снимка отгоре — съобщи Марджъри, която вече тичаше по стълбите.

— Моля ви, овладейте се, поне докато не пуснем сигнала — каза Макнийл. — Трябват ни ръстът на Дани и теглото му.

Кейт направи смело усилие да се овладее и седна пред компютъра, за да потърси телефонния номер на педиатъра на Дани в електронния си адресник.

— Дани наскоро беше на преглед — изрече. — Докторът трябва да знае точните му мерки.

— С какво беше облечен? — попита Чилдрис, който си беше приготвил бележник и химикалка.

Кейт хвърли поглед през рамо. Забеляза, че Чилдрис е по-млад от Макнийл и съвсем не го бива толкова в преструвките, че всичко ще бъде наред.

— Дани н-носеше червена ризка и синьо дънково гащеризонче… — Образът на Дани, който само преди малко й се усмихваше, срина защитните й прегради и тя се разрида, докато търсеше номера на педиатъра. — Не мога…

— Остави на мен, Кейт. — Дру се промъкна край детективите, заобиколи бюрото и пое нещата в свои ръце. — Как се казва?

Кейт му каза и той откри номера на педиатричния кабинет, обади се вместо нея и обясни ситуацията на служителката, която вдигна. След две минути той даваше исканата информация на детективите.

Мобилният телефон на Макнийл иззвъня и в този момент Грей Елиът мина покрай детективите, докато Чилдрис пишеше под диктовката на Дру.

— Кейт, не се вълнувай. — Той обгърна с ръка треперещите й рамене. — Всичко ще бъде наред. Най-добрите детективи в Чикаго работят по случая и вече сформираме отряд. Има ли някое по-тихо място, където да поговорим?

— Горе — отвърна тя и го поведе по стълбите към просторната всекидневна, където тримата с Моли и Дани си играеха или гледаха телевизия, когато Кейт успяваше да се измъкне през работно време.

Макнийл спря на прага. Когато приключи с разговора, той погледна Грей и изрече с нещо като облекчение:

— Има искане за откуп. От „Бърза помощ“ са открили бележката, напъхана в роклята на Моли Майлс. Похитителите пишат, че ще се обадят тук в осем часа с допълнителни инструкции.

Кейт се отпусна на дивана и остави мъжете да водят разговора. Смътно осъзнаваше, че слухът за отвличането се е разпространил и на вратата се тълпят разтревожени лица.

— Отлично — отвърна прокурорът.

— Отлично ли? — сковано повтори тя, мъчейки се да го разбере. Надеждата отново се събуди в нея.

— Отвличанията за откуп традиционно са с много по-добър изход от другите — обясни Грей и спря погледа си на Макнийл. — С какво се отличава бележката?

— Очевидно с нищо забележително, но вече изпратих един полицай незабавно да я занесе на експертите. Засега знам, че е принтирана от компютър върху бяла хартия — той погледна към Чилдрис: — Върви да задействаш процедурата по общонационално издирване. А ти — обърна се той към Марджъри, — ако обичаш дай снимката на детектив Чилдрис.

Тя даде снимката, отри ръце в полата си, обърна се и тръгна към кухнята.

— Ще приготвя кафе — извика.

— Добра идея — съгласи се Грей и изгледа Макнийл, който настигна Марджъри пред кухненската врата.

Кейт видя как детективът й зададе някакъв въпрос, при което Марджъри кимна и на свой ред го попита нещо. Отговорът на Макнийл я накара да затисне уста с ръка, сякаш за да сподави писъка си.

— Какво има? — извика Кейт и се надигна от дивана, когато счетоводителката отиде в спалнята на Дани.

Грей положи ръка на рамото й и я накара да седне.

— Трябва да вземем ДНК проба на Дани от гребена му или от четката му за зъби.

— Защо? — попита Кейт, която не можеше да разсъждава ясно.

— След като обявим момченцето ти за общонационално издирване, от цялата страна ще завалят обаждания за деца, които отговарят на описанието на Дани. Ако разполагаме със сравнителни образци за изследване, ще си спестим много фалшиви тревоги.

В сърцето си Кейт знаеше, че за настояването на Грей има друга, по-страшна причина, но мисълта й отказваше да я приеме. Следващите думи на прокурора й подействаха като студен душ.

— Исканият откуп е в размер на десет милиона долара, които трябва да са готови до девет часа вечерта.

— Десет милиона долара? — тя зяпна от изненада. — Но аз нямам толкова пари! Бих могла да събера два милиона с една малка отсрочка за заем и…

— Похитителите няма да ти дадат никаква отсрочка.

Започна да й се гади и тя хукна към банята.

Грей я наблюдаваше, когато се върна след няколко минути. Лицето й беше бледо като на смъртник, ръцете й бяха притиснати към корема.

Кейт спря насред стаята и се огледа.

— Все очаквам Дани да изскочи от кухнята или от спалнята — прошепна тя и погледна Грей. Зелените й очи плуваха в сълзи. — Искам си детенцето. Искам да видя усмивката му. Об-бещай, че ще ми го върнеш. Моля те, обещай ми.

— Да си поговорим за парите…

— Нямам ги! — извика тя. — Къде беше, когато говорех? Не мога да събера десет милиона долара. И два милиона не знам дали ще събера, но ще опитам — внезапно обзета от трескава припряност, Кейт се втурна към телефона до леглото. — Ще се обадя на банкера си…

— Не, няма — отсече Грей. — Ще се обадиш на бащата на Дани.

Тя набърчи чело, сякаш не разбираше какво й се казва.

— Сигурна ли си, че Мичъл Уайът е бащата на Дани?

— Дали съм сигурна… — Тя зяпна от възмущение и гневно го погледна с насълзени очи. — Разбира се, че съм сигурна.

— Тогава му се обади.

Кейт усети, че сърцето й ще се пръсне.

— Мислиш ли, че ако знаех как да се свържа с него и ако той действително приемеше обаждането ми, щеше да ми повярва и да дойде с парите?

— Имаш ли друг избор?

— Това не е избор. Това дори не е шанс.

— Повтарям, имаш ли друга надежда да събереш парите?

Тя се втренчи в него. Не можеше да помръдне от усещането за вцепеняващ ужас, болка и безпомощност. Мисълта, че всяко действие — независимо колко е безплодно — е начин да помогне на Дани, бавно започна да си пробива път. За няколко секунди взе твърдо решение и отчаяно се хвърли в битката. Бързо отиде до дивана, грабна телефона и се спря.

— Нямам представа как да се свържа с него — тя погледна Грей. — А ти?

— Имам цял набор от адреси и телефонни номера, но докато го намерим, може да минат часове. Мичъл има близки приятели в Чикаго — Мат Фарел и Мередит Банкрофт. Мат Фарел оглавява „Интеркорп“. Той сигурно може да ни помогне.

Кейт прехапа устни и набра „Справки“ за телефонния номер на „Интеркорп“. Надраска го на едно листче и подаде слушалката на Грей.

— Ще говоря с него, но първо трябва да го убедиш да ме изслуша.

Той кимна, набра номера и я погледна озадачено. Кейт отговори на незададения му въпрос:

— Последния път, когато видях Мичъл, той беше с Мередит, която чу обвиненията му по мой адрес. На тръгване тя ме изгледа така, сякаш току-що бях станала невидима. Повярвай ми, разказала е всичко на съпруга си и Мат Фарел не би ме уведомил дори колко е часът.

— Ще се погрижа да те изслуша. Има едно нещо — добави той, след като помоли оператора да го свърже с офиса на Мат Фарел. — Уайът ще поиска някакво доказателство, че Дани е негов син, преди да даде десет милиона долара. Имам неговата ДНК в досиетата и ще имам резултата от ДНК пробата на Дани до няколко часа. Ако ми гарантираш, че няма как Дани да е нечие друго дете, аз още сега ще кажа, че ДНК тестовете им съвпадат. Но ако се окаже, че не си права, ще оттегля думата си, преди Уайът да преведе парите, и ще му обясня, че е станала грешка.

— Няма грешка!

Грей кимна и заговори в слушалката.

— Обажда се Грей Елиът — представи се той на секретарката. — Мат там ли е? Случаят е спешен.

Кейт несъзнателно затаи дъх, докато секундите минаваха. Сети се, че Дани е незнайно къде, с някакви непознати.

— Мат — внезапно изрече Грей, — тук съм с Кейт Донован. Тази сутрин са отвлекли момченцето й. Ако пуснеш радиото или телевизора, всеки момент ще чуеш, че сме го обявили за общонационално издирване. Кейт иска да говори с теб.

Тя се изправи и пое слушалката.

— Господин Фарел. — Гласът й беше студен и твърд. — Мичъл Уайът е бащата на Дани. — Направи пауза в очакване на някаква реакция. Тъй като той нищо не каза, тя продължи: — Похитителите искат десет милиона долара до девет часа вечерта. Няма как да събера толкова пари. — Пак направи пауза, пое си дъх и изрече пресекливо: — Моля ви, предайте на Мичъл да ми се обади. Ще ви дам номера си. Кажете му… кажете му, че в замяна ще му припиша ресторанта и ще намеря начин да му върна останалите пари. — Гърлото й се сви от напиращите сълзи и пръстите й стиснаха слушалката по-силно. — Моля ви, трябва да намерите Мичъл и да му кажете! Дани още няма две годинки и кой знае къде е с… — Тя се разрида, преглътна и успя да се овладее. — Предайте му, че Грей Елиът ще говори с него и ще гарантира, че ДНК тестовете им съвпадат. Това е номерът ми в ресторанта. Апартаментът ми е над него — бързо добави Кейт, за да не създаде впечатлението, че работи, докато синът й е отвлечен.

Най-накрая мъжът от другия край на линията изрече:

— Ще му се обадя и ще му предам съобщението ви.

— Благодаря — прошепна Кейт. Тъкмо отместваше слушалката от ухото си, когато той каза:

— Много съжалявам за вашия син.

Кейт извика:

— Дани не е само мой син, той е син и на Мичъл!

— Ще го припомня на Мичъл — най-изненадващо обеща Мат.