Джудит Макнот
Всеки мой дъх (36)

Трийсет и шеста глава

— Господин Уайът ви очаква — обясни икономът на Сесил, докато помагаше на Грей да свали мекото си кашмирено палто.

Сесил го прие в кабинета си, без да става от креслото си зад грамадното бюро.

— Как са родителите ти, Грей?

— Благодаря, добре са.

Прокурорът седна пред бюрото и старецът се загледа изпитателно в него.

— По всичко личи, че не си дошъл на приятелско посещение — подхвърли.

— Не, за съжаление.

Старецът кимна и се обърна към иконома, който вървеше към вратата:

— Свържи ме веднага с Хенри Бартлет.

— Долу ви чака детектив, за да ви отведе в участъка, Хенри може да дойде там.

— Значи ли това, че ме арестувате?

— Зависи изцяло от вашето поведение в момента. Били току-що даде показания относно смъртта на Уилям.

— Какви по-точно?

Грей реши, че е излишно да крие, тъй като и без друго след час-два Хенри Бартлет щеше получи показанията на Били. Той му изложи най-важните моменти от разказа на момчето и накрая Сесил попита с хладно спокойствие:

— И вие вярвате на думите му?

— Категорично — да. За мен и без друго беше доста странно, че вие пет месеца сте пазили в тайна идването на Мичъл и известихте за това едва през януари. Първата ви среща е била през август, на следващия месец при неизяснени обстоятелства Едуард падна от балкона и намери смъртта си. През ноември изчезна Уилям. Вас обаче не ви смущаваше фактът, че тези две нещастия съвпадаха с откриването на внука ви и приемането му сред членовете на вашето семейство. В действителност вие укривахте неговата поява, при все че полицията разследваше двете произшествия. Искате ли да ви кажа какъв беше моят извод от вашето поведение?

— Че съм един жалък, изкуфял старик, на когото тежи чувството за вина пред Мичъл от това, че в миналото го е ощетил, и се прави, че не вижда нищо? — предположи жлъчно Сесил.

— Че сте един коварен, безскрупулен стар хитрец, на когото се е приискало да си има нов, послушен и лоялен наследник, но решил да не казва нито на полицията, нито на външни хора къде е бил този човек трийсет и четири години.

— Точно така, благодаря — отвърна той. — Винаги съм знаел, че сте умен и проницателен мъж.

— Двамата с вас сме наясно, че вие не сте нито жалък, нито изкуфял старик, ето защо остава една-единствена причина да не се съмнявате, че смъртта на Едуард и изчезването на Уилям са свързани с Мичъл.

— И каква е тя?

— Че вече сте знаели, били сте абсолютно наясно какво се е случило с тях и че Мичъл няма нищо общо с това. Именно това подозрение ме накара да възобновя разследването около изчезването на Уилям, набелязвайки вас като главен заподозрян, и точно тогава в кабинета ми неочаквано се появи Били.

— И какво ви каза?

— Каза ми, че чул как Мичъл обяснявал на Каролин, че никога не е бил във фермата, но Били твърди, че това е лъжа. Ето защо насочихме вниманието си към Мичъл. Искам да ми кажете нещо, Сесил: кога научихте какво е направил Били? Кога разбрахте за копчето от палтото на Мичъл, което той е поставил при кладенеца?

— Каролин дойде при мен веднага след като разбрала защо сте накарали Били да се свърже с Мичъл в Сейнт Мартен и чула разговора. Разказа всичко и на мен. Беше бясна, че двамата с нея сме подслонили в дома си убиец. Обясних й, че със сигурност има някаква грешка.

— Защото сте знаели, че копчето е било поставено от Били?

— Нали няма да запишете това, което ще ви кажа?

След кратко колебание Грей кимна:

— Няма.

— Веднага разбрах, че го е направил Били. На кого другиго би му хрумнало подобно нещо? Освен това той седеше точно пред мен, докато Каролин разказваше за намереното копче, за подозренията ви към Мичъл, за това, че сте накарали Били да се обади по телефона на Мичъл. Стана ми ясно само по изражението му, че той е виновникът за всичко. Седеше и се усмихваше срещу мен. Явно се чувстваше горд от своята хитрина.

Били кимна, учуден от тази откровеност, при все че ставаше дума за неофициални показания — и се опита да премисли всичко още веднъж.

— Ако бяхме установили, че Мичъл е получил палтото си във времето преди изчезването на Уилям, щяхме да го арестуваме и да го осъдим за убийство. Щяхте ли да оставите той да стане жертва само за да спасите кожата на Били?

Сесил се приведе, сплете ръце върху бюрото и високомерно заяви:

— На Мичъл подобно нещо не може да му се случи. Той е човек, който знае как да се справя с изпитанията в живота — също като мен и като тях… — Той посочи с брадичка към стената срещу него, където висяха портрети на негови предци.

Вместо да спори със Сесил, Грей реши да мине направо към целта на посещението си:

— С прикриването на Били вие самият сте извършили вид престъпление…

— Излишно е да водим дискусии, освен това нямате право да ме арестувате. Хенри и Ивън Бартлет вече ме информираха, че този случай не е във вашите правомощия. Освен това признанията на Били са невалидни, защото са направени без присъствието на адвокат. Нямате право да го разпитвате без адвоката на семейството.

— На разпита присъстваше майка му. От нея получихме съгласие.

— Каролин е разстроена от случилото се и не е в състояние да прави трезва преценка на собственото си поведение, още по-малко — да изказва съгласие от името на Били. Не си губете времето да…

— Още една минута ще загубя — заяви рязко Грей, като погледна многозначително към дървения часовник върху бюрото на Сесил. — Добре ще бъде да ми го позволите и да ме изслушате внимателно, защото имам пълното право да ви изкарам оттук с белезници.

Сесил се облегна на стола със сключени вежди, за да чуе какво ще му кажат.

— Хенри Бартлет ви казва това, което ще ви се хареса. Аз твърдя, че още когато е излязъл с баща си през онзи уикенд, Били е имал намерение да го убие във фермата, което ще рече, че престъплението е извършено на територията на нашия окръг. Хенри сигурно ще се опита да спъва делото с искове да бъде прехвърлено за разглеждане в друг окръг и най-вече с искове да бъдат отхвърлени показанията на Били, но няма шансове да ме победи и в крайна сметка вие ще бъдете изправен на съд като съучастник на Били. Всичко това ще се превърне в богато пиршество за медиите и те няма да престават да се ровят и да вадят на показ всички тайни грехове и мистерии около вашата фамилия през последните сто години.

Сесил слушаше с каменно изражение, но през цялото време не спираше да стиска и отпуска юмруци върху бюрото.

— Ако направите на Хенри услугата да умрете, преди делото да стигне до съда, той ще има възможността, пък и желанието, да подучи Били да промени показанията си и да заяви, че именно вие сте човекът, който е убил Уилям, после е накарал горкото момченце да опере пешкира за всичко. А защо ще му е на Хенри да се мъчи да пази репутацията ви, щом вие ще сте мъртъв, а той ще очаква да получи възнаграждението си от Били? — Той замълча и зачака отговор от Сесил, загледан как махалото на старинния часовник върху бюрото бавно се поклаща.

— И какво предлагате като по-разумно решение?

— Няма да повдигам срещу вас обвинение в съучастничество, ако оставите местният окръжен съд да раздаде справедливо престъплението на Били. Той така или иначе ще получи по-лека присъда, защото е непълнолетен.

— Аз няма да позволя той да се изправи пред съда, без да съм му осигурил максимално добра защита.

— Нямам предвид да се отказвате. Искам само да не пречите той да си понесе заслуженото за своето престъпление — сега, а не когато минат години.

Сесил пак се поколеба за момент, накрая кимна.

— И още нещо — Грей се изправи. — Как умря Едуард? Час преди да падне от балкона, той ви се е обадил по телефона. В полицията казахте, че сте говорили за някакво събиране на сутринта, на което е трябвало да присъствате. Не е било така обаче, защото иначе щяхте да се усъмните дали през парапета не го е „бутнал“ Мичъл.

Сесил се изправи и завърши неприятната дискусия със следните думи:

— Той беше пиян както обикновено и се обади да обясни, че иска да ми каже „сбогом“, защото не му се живее. Не за пръв път ми се обаждаше с подобни думи аз му отговарях все едно и също. Казвах му да се стегне и да не се поддава на глупави мисли. Не знаех, че го е замислил сериозно. Оплакванията му толкова ми бяха дотегнали, че вече не им обръщах внимание.