Джудит Макнот
Всеки мой дъх (34)

Трийсет и четвърта глава

За разлика от традиционните благотворителни мероприятия балът на Детската болница беше ежегодно празненство за хора от елита на обществото и списъкът на поканените включваше не повече от триста и петдесет имена — все хора, отличили се със своята благотворителна дейност. По традиция след вечерята се провеждаше тайно наддаване за много скъпи художествени произведения, бижута с баснословни цени и фантастични по стойност антики: първоначалната цена на най-евтиния предмет обикновено беше петдесет хиляди долара.

На всяка сбирка по време на вечерята кметът на Чикаго обявяваше някого за филантроп на годината и връчваше награда на отличения. Тази година това беше — за шести пореден път — Сесил Уайът. Събитието щеше да е в Клуба на родоначалниците, който се намираше на последните два от осемдесетте етажа на Ендикът Тауър, осмостенна кула — небостъргач, разположена в центъра на Чикаго.

Първоначално право на членство в Клуба на родоначалниците са имали единствено потомците на първите богаташки фамилии в Чикаго, но тъй като повечето от тях пропилели наследството си или станали още по-големи престъпници от своите предци, условията за членство вече бяха по-достъпни. За да стане член, от кандидата се искаше да произхожда от фамилия „с отличително място в чикагските среди“ през последните сто години и да има възможност да заделя по петдесет хиляди долара годишно. Като допълнително условие се изискваше специална покана за членство — тя се издаваше „единствено от борда на директорите“ с цел отхвърлянето на „неподходящи кандидати“, които иначе отговаряха на условията, но създаваха ужасни проблеми.

Получаването на бленуваното членство означаваше за всеки новоприет, че вече е удостоен с правото да се наслаждава на събиранията им, на разточителните гощавки, и естествено — на привилегията да превъзнася себе си.

Интериорът на клуба се отличаваше със своята помпозност и определено постигаше целта си, защото внушаваше респект у всеки посетител. Цялата тази ефективност беше подсилена от специален асансьор на втория етаж — той имаше скъпо изработена решетка от ковано желязо и форма на осемстенна ротонда, откъдето новодошлите се спускаха към долния етаж по широка стълба с интересна извивка. На втория етаж — от тавана почти до пода — висеше полилей с многобройни обръчи, по които се люлееха големи лъскави кристали.

Застанал до тяхната маса близо до вратата Мат Фарел видя как съпругата му пое бавно между многобройните посетители. Той се извини на околните и тръгна след нея.

— Търсиш ли някого? — приближи се зад нея Мат, докато тя гледаше към ротондата на горния етаж, където се провеждаха тайните наддавания.

— Не, просто искам да проверя дали всичко е наред. — Организацията на това тържество беше поверена на нея и тя бе вложила много труд в продължение на месеци, за да уреди безбройните формалности около подготовката му, редом с трудната си работа на изпълнителен директор на „Банкрофт енд Къмпани“.

Мат вдигна поглед — между масите на горния етаж обикаляха хора с чаши в ръка, записваха предлаганите цени, разговаряха и се смееха, а на стълбата — точно на площадката при извивката — свиреше струнен квартет. На долния етаж около красивите свещници по масите бяха подредени лъскави кристални и порцеланови вази, пълни с пищни букети от жълто-червени южноамерикански рози, цветовете, на които бяха с размерите на малка топка.

— Повечето хора са на горния етаж с писалки в ръце, цяла бригада сервитьори не спира да пълни чашите. Организирала си всичко перфектно. А ти — продължи той с тих, нежен глас — изглеждаш ослепително.

На лицето й грейна щастлива усмивка, тя го хвана под ръка и кимна в посока към главната маса, където отличеният гост разговаряше с кмета.

Мат се смръщи леко.

— Остави Сесил сам да си оправи сметките тук и да потегля към някой друг подиум, за да приема още награди. — Той изгълта наведнъж остатъка от шампанското си, сякаш усети нещо отвратително на вкус. До него моментално изникна сервитьор, за да допълни чашата му.

— Май доста пари са отишли за напитки? — пошегува се той.

— Страшно много — призна тя и почти веднага след това добави: — Виж, това там е Мичъл. — Загледа се как той усмихнато се ръкуваше с непрестанно прииждащите „семейни приятели“, които идваха да го поздравят или да се запознаят с него.

Малко след това видя как Сесил се приближи към Мичъл и го дръпна за лакътя встрани, при което Мередит поклати глава, сякаш за да схване по-добре нещата.

— Мичъл и Сесил — един до друг, още не мога да свикна с тази гледка. Толкова отдавна се познаваме с Мичъл, много пъти е оставал у нас — не проумявам защо цели шест месеца премълчаваше, че е внук на Сесил. Пък и сега едва ли щяхме да знаем за това, ако не бяхме го видели на рождения ден на Сесил.

— Как ли би се почувствала ти самата, ако се окаже, че един деспотичен, своенравен старик е твой близък родственик? О, ама… на теб всъщност не ти липсва такъв — добави Мат, при което Мередит се разсмя и го целуна лекичко по бузата.

— Шшт — прошепна тя, — баща ми стои зад теб.

— Неприятно. Да си разменим местата тогава — пошегува се той. — Не обичам да съм с гръб към такъв човек.

Мередит знаеше, че той казва последното с известна насмешка, и нямаше нищо чудно в това. В младостта им баща й съсипа техния брак — десет години след това Мат се върна в живота й и той отново опита да съсипе отношенията им, но тогава Мередит прояви решителност. Мат проявяваше нужната търпимост към баща й единствено заради нея, но едва ли някога щеше да му прости за стореното.

— Тази вечер му дължа благодарност, че с неговото застъпничество членовете на Клуба на родоначалниците ни позволиха нашето мероприятие да се проведе тук — каза тя. — Това е голяма сполука за нашето дело.

— Направил го е да впечатли не теб, а мен — продължи с хапливите си шегички Мат. — Искал е да ми покаже каква голяма власт има той в сравнение с мен. Знаеш, че тук е невъзможно да членуват бивши стоманолеяри от щата Индиана, без значение дали са се издигнали в обществото. И знаеш ли от кого съм научил това?

Мередит прихна да се смее, защото добре знаеше какъв ще бъде отговорът му.

— От кого, миличък мой?

— От баща ти. Тази седмица това съм го чувал най-малко петдесет пъти.

Мередит се усмихна на шегата му, но гледаше към Мичъл.

— Виж, хвана го под ръка Оливия Хъбърт. Чудно ми е, че вместо да води със себе си някоя красавица с екзотично име, той кавалерства на невзрачна възрастна госпожа, при това го прави с невероятно спокойствие и финес.

— Умее да върши всичко с финес — отбеляза иронично Мат, — пък и тази вечер има такъв спокоен вид, защото знае, че утре заминава. Каза ми, че няма търпение да се върне в Европа, да се махне възможно най-далеч от Чикаго.

Лицето на Мередит доби угрижено изражение.

— Сигурно нещо го измъчва тук.

— Не му ли е достатъчно обвинението в убийство на брат му, отнемането на паспорта и забраната да напуска Чикаго, докато Грей Елиът извършва проверка на показанията му?

Мередит се направи, че не забелязва иронията в коментара му, и кимна утвърдително:

— Изглежда има още нещо. Тези проблеми отминаха, пък и щом Каролин е тук заедно с него, значи е убедена, че той няма нищо общо със смъртта на Уилям. Явно го тормози друго.

— Не съм забелязал никаква промяна у него.

— Вие мъжете не умеете да улавяте тези особености помежду си — въздъхна тя. — Не си ли се замислял, че пред нас нито веднъж не е споменавал за Кейт? А за тази жена той беше готов да лети всеки ден до Карибите, само за да прекарват вечерите си заедно, но така и не каза нищо за нея. Преди няколко дни ми се прииска да разбера малко повече и го попитах дали има сериозна връзка, а той ми заяви, че няма.

— Мичъл не обича да говори за жените, с които поддържа отношения.

— Да, обаче се обади на Зак в Рим, за да му каже за Кейт — възрази Мередит. — Чудно какво се е случило с нея.

— Изобщо не е отишла на борда на яхтата. Зак го попитал каква е причината, а Мичъл му отговорил, че е „много сложно за обяснение“ — припомни й съпругът й, а до него спря сервитьор, който разнасяше препечени филийки с хайвер.

— Знам. Какво пък, това ще даде шанс на Мариса.

Ръката му се закова над подноса и той погледна Мередит:

— На нашата дъщеря?

— Ами, да. Когато я целунах за довиждане, тя ми обясни, че когато порасне, ще се омъжи за Мичъл.

Той се усмихна:

— Твоят бъдещ зет май идва към нас.

 

 

— Кейт, хайде да не стоим цяла вечер пред женската тоалетна — каза й Холи със съчувствие. — Няма смисъл. Изпий това и да отидем долу. — Взе от треперещата ръка на приятелката си празната чаша и й подаде своята чаша с шампанско. — Горе главата — насърчи я.

— Мичъл е там долу — едва промълви Кейт. — Видях го.

— Знам. Хайде сега да те види и той.

— Нямам сили да отида там.

— Напротив, имаш.

Без много да се замисля, Кейт изпи шампанското — втора чаша за не повече от десет минути.

— Как изглеждам?

Холи я огледа внимателно. Беше облечена с прелестна сатенена рокля в сребрист цвят и в ретро стил на кинозвезда от трийсетте години. Стилно допълнение към този стил беше прическата й: скъпо, изящно гребенче, взето назаем от майката на Ивън, придържаше на една страна нежните й къдрици.

— Страшно ти отива този шикозен стил — беше категорична Холи. — А пък това гребенче създава впечатление, че обиците ти са с истински скъпоценности — сподели тя възхищението си от сполучливата имитация — диаманти с приятен аметистов цвят, поставени на обици, които се спускаха изящно почти до раменете на Кейт.

За момент прекъснаха да се любуват на роклята, защото от тоалетните през фоайето преминаха две жени и те хвърлиха поглед към Холи и Кейт и кимнаха с одобрителни усмивки, а когато отвориха вратата, за да излязат, отвън нахлуха смехове и музика.

Холи изчака да затворят, после измъкна чашата от ръката на Кейт и стисна дланите й.

— Обещах ти подкрепата и помощта си — изрече тя, като гледаше право в красивите зелени очи на Кейт. — Изчаках досега, за да съм сигурна, че е дошъл точният момент. Виж се в огледалото. Изглеждаш фантастично. Тази вечер е вечерта на твоя триумф, Кейт. Това е вечерта, когато за пръв път се явяваш пред обществото като бъдеща съпруга на Ивън и когато дори най-големите сноби тук ще те приемат в средите си. Те са наясно, че не си някоя лицемерка и използвачка, а си дъщеря на чикагски собственик на голям ресторант, който е бил известен със своите богатства и лични качества. Ти си негова наследница. Всички виждат, че притежаваш изисканост и стил, освен това имаш добра душа, което те прави още по-привлекателна. Разбираш ли добре какво искам да ти кажа?

Кейт се усмихна смутено от безбройните комплименти и каза:

— Разбрах, че ти държиш тази вечер да бъда с мисълта, че съм прекрасна.

— Не да бъдеш с мисълта, а с пълното съзнание, че си прекрасна. Да не забравим и Мичъл Уайът. Тази вечер ти предстои да го видиш…

Във фоайето влязоха три жени, за да проверят грима си, при което Холи и Кейт веднага се обърнаха към огледалото и се престориха, че правят същото.

Кейт бръкна в чантата да извади червилото, но цялата трепереше от мисълта, че отново ще види прекрасните сини очи на Мичъл. Смях, сладостни стенания в страстните му обятия, как я прегръщаше само, сякаш искаше никога да не се отделя от него. Не само това — той проникна в сърцето й така дълбоко, че тя беше готова да му дари любовта си.

Накрая — просто защото беше решил да си замине — той я прати да отиде да каже на Ивън за края на връзката си с него.

От разстоянието на времето всичко изглеждаше много по-ясно — тя вече не се съмняваше, че Мичъл е имал една-единствена цел още от момента на запознаването им — дори когато повика линейка и лекар за Макс, то е било пак, за да постигне своя план. Значи той беше поръчал да й сервират онзи коктейл, за да дойде след това спокойно и невъзмутимо до нейната маса и да се запознае с нея. Идеше й просто да изкрещи от яд само като си спомни как й предложи среща, след като го заля с питието: „Ако бях на твое място, към мен щеше да е отправена поканата за обяд…“. Толкова нагъл, толкова самонадеян, толкова…

Кой знае каква изненада и какво облекчение е изпитал, когато е разбрал, че тя не знае за него. Така със своето невежество улесни плана му и прелъстяването на глупавата приятелка на Ивън Бартлет е било истинско забавление за него.

— Стига си се измъчвала със спомени за неговите подлости? — извика настоятелно Холи веднага щом двете жени излязоха. — Длъжна си поне тази вечер да забравиш болезнените подробности и да разсъждаваш трезво, иначе никога няма да се отърсиш от тази мъка! Истината е ясна и проста: Мичъл Уайът е жалък и недостоен човек, който е прелъстил приятелката на Ивън, за да му отмъсти за това, че знае тайните му.

Ако беше приела да спиш с него още след вечерята ви във вилата, щеше да се приключи още тогава и ти нямаше да имаш време да се влюбиш. Наложило се е обаче да се върне за втора среща с теб, да ти разкаже нещо за брат си, защото си му показала, че най-напред държиш да научиш нещо повече за него. След това, докато сте седели в градината, той е вложил всичките усилия да те прелъсти. Щом е видял, че няма шансове да го пуснеш в хотелската си стая, в леглото, на което спите двамата с Ивън, той е решил да направи резервация в хотел на Сейнт Мартен. Там ти е казал, че не обича усложнения и „вълшебства“, иска просто да се порадва на хубав секс с теб. Ти обаче отново си показала несъгласие и това го е принудило да се върне при теб с изтъркана измислица: „Няма защо да се боя от усложнения… Вчера чувствата ни бяха толкова еднакви“.

— Да не би да намекваш, че аз имам вина за това?

— О, не! В никакъв случай! Просто се опитвах да ти обясня, че неговата цел не е била да ти причини болка. Доставил си е удоволствие с приятелката на Ивън, защото е искал или да го накара да премълчи това, което знае, или за да му покаже, че с нищо не е по-долу от него.

Тръпки пронизаха Кейт, като си помисли колко безсъвестен е бил неговият замисъл, колко безсрамно цялото това изпълнение.

— Нека да ти кажа и още нещо — продължи Холи. — Според мен Уайът е бил изненадан от удоволствието, на което се е насладил в твоята компания. Иначе още след първия път щеше да те потупа отзад и да те прати да си вървиш.

— За какво му е да го прави, след като му угаждах до побъркване? — В гласа на Кейт прозвуча горчив упрек към собственото й поведение.

— Да, това има значение, но защо все пак те е завел на казино, да не говорим, че е останал до теб в леглото, за да се наслаждавате на изгрева? След като си свършат работата, мъжете, които търсят само секс, се обръщат на другата страна и заспиват.

Кейт със съжаление усети как се хвана на това жалко обяснение и не защото го приемаше за убедително, а просто защото имаше отчаяна нужда нещо да смекчи това убийствено страдание.

— И все пак — продължи Холи решително, — той си остава един хитър, безсъвестен мръсник и ужасен егоист. Ето защо имаш основанието да му отвърнеш с подло отмъщение за всичко, което ти е причинил.

— Но как?

— Ще се държиш пред него така, сякаш за теб всичко това е било само един жалък флирт.

— Ще разбере, че се преструвам, защото добре знаеше чувствата ми към него. Аз се върнах във вилата само да си взема сбогом с Ивън и обещах на Мичъл, че ще бързам да се върна.

— Добре, но няма как да знае със сигурност, че действително си го направила! В крайна сметка ти може да си го използвала просто като заместник на Ивън в леглото, а как може да бъде сигурен дали не е било точно така. Пък и няма безспорни доказателства, че ти не си знаела името му — нищо чудно да си искала да се добереш до него само, за да изкопчиш любопитни подробности от живота му и да ги разкажеш на приятели!

— На кого биха му хрумнали подобни нелепости? — присмя се Кейт.

— На жените от твоето ново обкръжение — същото, в което се движи и той — подчерта Холи. — Знам какво представляват, повярвай ми. Детството ми е преминало в средите на такива жалки, подли душици, преситила съм се от низостта на подобни хора. Интуицията е подсказала на Ивън, че играта тук е такава неслучайно те е довел тази вечер. Той иска Уайът да види, че твоето самочувствие не е накърнено и двамата се забавлявате прекрасно. Ивън е решил да му покаже, че жалките му замисли не могат да унищожат вашата връзка.

— За да запомни, че по-добрият психолог съм аз — добави Кейт и тъжно се усмихна.

— Психолозите не се занимават с галениците на съдбата и техните понятия за живот. По-важното сега е ти дали схвана цялото положение?

— Мисля, че да.

— Добре тогава, значи тази вечер ще видиш Уайът, което означава, че трябва да демонстрираш определено настроение. Да ти кажа ли кое е единственото настроение, което ще ти бъде като отмъщение…

— Казвай. Не знам — отвърна Кейт и се усмихна на тази драматична пауза, която направи приятелката й.

— Весело безгрижие! Трябва да го приемаш с весело безгрижие… да му показваш колко ти е забавно да го видиш, защото знаеш за него любопитни тайни, които той сам не знае за себе си…

— Че що за тайни мога да знам? — попита обезсърчено Кейт.

— Ето това ще бъде въпросът! Веднъж да си го зададе, този въпрос никога няма да го остави на мира!

 

 

Мат и Мередит се усмихнаха с разбиране на Мичъл — той искаше да отиде до тях и се мъчеше да поведе леля си натам, но тя го беше стиснала под лакът и непрекъснато го караше да спират, за да го запознава с гостите. Той беше с една глава по-висок от нея и му се налагаше да се навежда, за да я чува по-добре.

Мат отиде до бара, за да вземе водка за Мичъл. Тръгна да му занесе чашата и видя, че той най-после беше успял да поведе леля си към тях. Подаде му питието и каза:

— Това е като награда за твоя успех по този дълъг, уморителен път.

— Ще се справя — отвърна той. Вдигна чашата, за да отпие, и… видя Кейт.

Дъхът му спря — стоеше като вцепенен със сключени вежди и не вярваше, че пред себе си вижда същото онова момиче с джинси и червени къдрици, с което се целуваше на терасата в Сейнт Мартен. В този момент сред представителите на хайлайфа непринудено се разхождаше една невероятна червенокоса красавица с елегантна копринена рокля и някои от тях я спираха, за да я поздравят с приятелска целувка.

— Това е Кейт Донован — поясни Мат, защото забеляза, че се е загледал в нея. — Баща й наскоро почина и чух, че е решила да не затваря ресторанта му. Водихме ли те в ресторанта на Донован?

— Не.

— Следващия път, когато дойдеш, ще те заведем — добави той без особено въодушевление. — Докато баща й беше жив, трябваше да правя резервации две седмици преди това. Дано Кейт е по-снизходителна към нас.

Оливия се присъедини към разговора:

— Знаете ли, че Кейт е получила годежен пръстен, докато беше на островите? — въпросът й беше към Мередит и Мат.

— Не — отвърна Мередит, без да пропусне, че Мичъл отново стрелна с поглед Кейт.

Оливия кимна и погледна към Мичъл.

— Откъде бих могъл да знам — сухо отвърна той.

— Във вторник в „Трибюн“ имаше публикувано съобщение за годежа им — допълни тя. Загледа се в Кейт и побърза да й помаха, щом видя, че тя приключи разговора със своите познати. — Кейт, ела насам, мила!

Младата жена погледна към нея и кимна — на Оливия й стана приятно от това и пак се обърна към Мичъл:

— Сигурно я познаваш, Мичъл.

— Едва ли.

— Напротив. Тази бъдеща младоженка е годеницата на Ивън Бартлет.

Мичъл впи очи във водката.

— На Ивън Бартлет, значи? — изрече той с иронична усмивка.

Мередит погледна многозначително Мат и той едва доловимо кимна в знак на съгласие. Явно тази жена беше „Кейт“, за която говореше Мичъл.

Кейт пое към Оливия и коленете й се подкосиха от мисълта, че ще застане лице в лице с човека, който беше постъпил така подло с нея — съжаляваше, че са й останали само няколко капки от шампанското, защото й се искаше да пийне за кураж, но реши да не губи дух, а да покаже смелост и самочувствие.

— Здравей, скъпа — поздрави я Оливия. — Пожелавам да бъдете щастливи с Ивън — добави тя със сърдечна целувка.

Поздрав, пожелание, целувка — цяла вечер все едно и също. Кейт беше започнала да мисли, че в кръговете на Ивън това сигурно е някаква общоприета практика за поздравяване на бъдещи младоженци. Когато чу следващите думи на Оливия, на Кейт й се прииска и Мичъл да не се отклонява от етикета:

— Позволи ми да те запозная с моя племенник, Мичъл…

Тя все пак успя да си придаде развеселено изражение пред изумения поглед на Мичъл, сякаш беше научила някои любопитни тайни за него.

— Познаваме се вече — отвърна и несъзнателно се приведе в очакване на дежурната целувка.

— … и сме се целували — допълни невъзмутимо той.

Щом забеляза уплашеното изражение на Оливия, Мат моментално застана пред нея, сложи ръката й под лакътя си и я поведе към масата.

Кейт беше взела твърдо решение да демонстрира абсолютно спокойствие, независимо от поведението му — ето защо се обърна леко настрана и се пошегува със закачлива усмивка:

— Няма ли да ми пожелаеш нещо хубаво и ти?

— Чакай да помисля. — След кратка пауза той вдигна насмешливо чашата: — Пия за твоя убедителен успех по пътя към висшето общество, Кейт.

Тя не се сдържа при този намек, че е кариеристка:

— Не ме предизвиквай да те залея пак с питието си!

— Това ще бъде твърде просташко — подразни я той, — а ти се стремиш нагоре, към висшите среди. Насаме, ние хората от висшата класа си разменяме лъжи и измами, изпояждаме се един друг, но в никакъв случай не си позволяваме да вършим това публично. — Мичъл забеляза зелените пламъчета в очите й, как в тях напира огнен гняв и реши да подпали нещата: — Чуй съвета ми и не забравяй правилата, когато пак решиш да си хванеш някой непознат в хотела…

— Млъкни! — вбеси се тя.

— За да сложиш рога на тоя нафукан идиот, за когото ще се омъжиш!

Това я разяри и тя плисна в лицето му остатъка от шампанското си. Не се получи желания ефект, защото бяха останали само няколко капки, но ризата му стана на петна. Кейт се вцепени — изпитваше срам, страх и задоволство, очакване на неудържим гняв от негова страна.

— В Ангила го направи по-непринудено… — отбеляза той и невъзмутимо затърка петната, — но пък този път цветът е по-приятен.

Кейт го зяпна, после извърна глава към сервитьора, който побърза да й поднесе нова чаша с шампанско. Тя машинално я взе, опитвайки се да изглежда спокойна, и с треперещи пръсти посегна за салфетка.

Мичъл преспокойно продължи монолога си:

— Дай ми салфетката и се усмихни, ако ще и престорено… — Кейт се подчини, а той довърши изречението, докато попиваше течността от ризата си: — Иначе Бартлет ще си каже, че се жени за мръсница с ужасен характер.

— Предупреждавам те, че… — Тя осъзна, че няма с какво да го заплаши, огледа се дали ги наблюдават и стисна чашата, сякаш се вкопчваше в единственото реално нещо в един полудял свят.

Мичъл я изгледа изпод око и забеляза как тя се мъчи да запази самообладание. Без да откъсва очи от ризата си, промърмори с меден глас:

— Ако се опиташ да ме залееш пак, ще се озовеш на пода. — Очите му се бяха превърнали в две ледени късчета. — Хайде, опитай.

Кейт се отърси от вцепенението. Внезапно осъзна нещо и прошепна с треперещ глас:

— Боже мой… Имаш очарователна външност и изискани маниери, но всъщност си… чудовище.

Вместо да се обиди или да се разгневи, Мичъл се изсмя и поклати глава:

— Какво очакваше да видиш, съкровище? Сломен изоставен любовник ли? — преди тя да реагира, той добави с отегчен тон: — Сбогом, скъпа.

Мичъл се отдалечи, а Кейт вдигна глава и видя, че Мередит Банкрофт е присвила очи и я наблюдава. Без да каже нито дума, Мередит се обърна и последва Мичъл.