Джудит Макнот
Всеки мой дъх (32)

Трийсет и втора глава

— Благодаря ви, Кейт, че веднага се отзовахте на молбата ми — каза Грей Елиът, след като се запозна с Холи. — Заповядайте. — Той посочи към канапето с малка масичка отпред и по един стол от двете й страни.

Двете млади жени седнаха на канапето. Кейт любопитно се загледа в Елиът, който остави на масичката няколко папки и седна на стола. Погледна я с усмивка и сложи лакти на коленете си.

— Познавате ли добре Мичъл Уайът?

Тя застина от изумление.

— Но нали казахте, че е свързано с делото на баща ми.

— Възможно е да има връзка. Именно затова водя разследване. Добре ли познавате Мичъл Уайът? — повтори с равен и спокоен глас.

— Ивън ли ви каза за него?

— Не, не той, нито пък ще го научи от мен и затова ви посъветвах, че е по-добре да не идвате с Ивън.

Това определено беше благороден жест от страна на прокурора и Кейт се вгледа в него, за да го прецени по-добре.

— Ще ви поставя въпроса другояче — продължи той. — От колко време го познавате?

— От два дни. Запознахме се случайно в Ангила.

— Тогава ли го видяхте за пръв път?

— Да.

— Добре ли познавате този човек? — върна се той към предишния въпрос.

— Съвсем не — каза тя.

— Убедена ли сте.

— Абсолютно.

На лицето му се изписа разочарование, дори съжаление, когато я погледна към нея и отвори папката. Измъкна рязко купчина снимки и ги подхвърли напред — върху полираната маса се пръснаха уголемени цветни изображения на Кейт и Мичъл.

Дъхът й секна, тя моментално извърна лице, защото нямаше сили да гледа доказателството за тяхната интимност.

Холи се наведе да ги види по-отблизо.

— Ох, леле! — прошепна тя. Взе една от тях — на нея Мичъл и Кейт бяха на терасата на хотела непосредствено след настаняването им. Той стоеше пред нея с ръце на стената от двете й страни — това беше моментът, когато тя през смях му призна как се беше уплашила, да не би да е забравил да си сложи дрехи в багажа. — Ето на тази искам копие — заяви Холи в напрегнатото мълчание. — Също и от тази тук — продължи тя, докато развеждаше снимка от плажа, на която двамата се прегръщаха и целуваха — там, където й изброяваше колко езици знае. — Жалко, че не са по-ясни — приятелката й взе друга снимка, на която Мичъл галеше гърдите на Кейт и си повя с нея. — О, Кейт, нямам думи! Просто съм възхитена.

Кейт не можа да се сдържи, в душата й пламна неистов гняв и тя скочи срещу Грей Елиът — в очите й проблясваха сълзи:

— Това е истинско безобразие!

— Кажете ми сега, добре ли познавате Мичъл Уайът? — Гласът му продължаваше да бъде спокоен, но на нея вече й звучеше осъдително.

— Сам знаете дали го познавам. Не виждам защо е нужно да ми задавате подобни въпроси. Доказателството е пред вас.

— Искам да чуя вашето лично обяснение.

Холи прегърна през рамо приятелката си:

— Вървете по дяволите. — Тя се изправи и стрелна с презрително високомерие знаменития чикагски ерген, сякаш пред нея стоеше някакво жалко насекомо. — Моята сестра е Лоръл Бракстън. Тя ще представлява Кейт в цялата тази ситуация, ако действително имате някакви законни основания да я разпитвате за тези снимки, а не просто желание да надничате в чуждите дела.

— Имам пълните основания за това, госпожице Бракстън.

— Не „госпожице“, а „доктор“ Бракстън — поправи го тя и в погледа му трепна изненада, но пролича и уважение.

— Доктор Бракстън — прие той. Погледът му обаче беше обърнат не към нея, а към Кейт, защото тя хлипаше. — Кейт, или може би е по-добре да ви наричам госпожице Донован, щом не можем да поддържаме по-приятелски тон?

Кейт го стрелна с леден поглед, без да каже нищо, и той добави:

— Радвам се, че поне този път улучих верните думи.

Но неговите опити да я ухажва не можеха да впечатлят Кейт, защото Мичъл щедро я беше дарявал с чар и обаяние.

— Какво ви дава правото да правите подобни снимки и да се бъркате в личния ми живот? С какво основание ме повикахте тук и ме подлагате на цялото това унижение?

— Моята цел има връзка със смъртта на баща ви. Исках единствено да знам от колко време познавате Мичъл Уайът, за да преценя дали да го изключа, или да го включа в числото на заподозрените. Във фамилията Уайът за кратко време настъпиха два смъртни случая, баща ви е третият. Необяснимо е в известен смисъл как един човек може да предизвика толкова катаклизми в обкръжението си, но Мичъл Уайът явно е такъв човек.

Колкото и да беше странно, в този момент Кейт почувства решително желание да защити същия този мъж, към когото изпитваше презрение по лични причини, но не искаше отново да бъде обект на нападки и ненавист — явно не само от страна на Ивън, но и на Грей Елиът — и то единствено защото е незаконният внук във фамилията Уайът.

— Запознах се с него преди два дни на Ангила, никога преди това не съм го виждала. Останалото можете да видите от снимките. Абсурдно е той да има някаква връзка със смъртта на баща ми и е абсолютно невъзможно да е убиецът на брат си. Той го обичаше много!

— Значи е говорил с теб за Уилям?

— Не много. Каза ми, че е мъртъв… Не, не, не беше точно така — поправи се веднага тя, защото в сивите очи на Елиът просветна любопитство. — Аз не знаех, че брат му е Уилям Уайът, но по думите на Мичъл прецених, че сигурно не е между живите…

— Защо?

— Ами защото, когато сподели за него, той каза… Той каза. „Брат ми се казваше Уилям.“

— И кога е споменал за смъртта му?

— Слушате ли ме изобщо? — Кейт тропна ядно с крак. — Сама си направих извод за това, защото думите на Мичъл не бяха „брат ми се казва“, а „брат ми се казваше“ Уилям. Самият той никога не е споменавал за смъртта му.

— Добре, разбрах. Сега ще ми кажете ли как разбрахте, че е обичал Уилям?

— Тонът му ясно показваше, че говори за скъп човек.

Той кимна замислено.

— Добре — каза, сякаш приемаше думите й. — Според вас, съдейки по тона и изражението на Уайът, той е обичал брат си Уилям?

— Точно така — отвърна Кейт. Искаше й се да грабне чантата си и да изчезне.

— Ако съдите по поведението на Уайът, можете ли да заключите, че е обичал и вас?

Този въпрос я стресна и ужасно я смути. Тя затвори очи и с усилие произнесе едва-едва:

— То се вижда.

— Край на всичко това — намеси се Холи. — Да тръгваме. — Тя извади от чантата си визитна картичка на сестра си, бутна я в ръката на прокурора и си тръгна.

Кейт мълчаливо я последва.

Елиът ги проследи с поглед.

— Госпожице Донован?

Кейт се обърна и студено го изгледа.

— Съжалявам — заяви той. — Не можех само по снимките да преценя, че сте имали дълбока и сериозна връзка. Съжалявам, че трябваше да ви причиня тази болка.

Кейт не загуби самообладание и решително изрече:

— Даже да знаехте, щяхте да ме подложите на всичко това? Защо смятате, че бихте постъпили по-различно от него?

В колата на път към къщи Кейт разказа на Хол цялата история и накрая сподели, че Ивън иска да срещне с Мичъл на благотворителното тържество на Детската болница.

— Нямам представа как ще издържа да го видя отново след всичко, което ми причини.

— Аз ще ти кажа как — увери я Холи — и ще те подготвя. Всъщност дори бих могла да дойда с теб за подкрепа, ако Ивън намери място за мен на вашата маса.

— Ще намерим…

— Преди всичко ти е необходима страхотна рокля, което означава да се разходим до „Банкрофт“.

— В интерес на истината Ивън е телефонирал в същия магазин и е помолил консултантка да ми помогне да избера подходящ тоалет.

— Ивън ще плати сметката, но аз ще съм твоята консултантка.