Джудит Макнот
Всеки мой дъх (27)

Двайсет и седма глава

От прозореца на дневната в апартамента на Мичъл на площад „Навона“ в Рим Джули Матисън Бенедикт се любуваше на удивителния фонтан, дело на Джовани Бернини. Фонтанът беше облян от светлина, малките ресторантчета на площада вече предлагаха вечерното меню, а покрай тях се нижеше бавно нескончаем поток от туристи и влюбени двойки. Зад нея седеше съпругът й, разположен в изящно бароково кресло, и прелистваше записките от поредния снимачен ден на новия си филм. След двуседмичен престой в Рим работата приключи, но той реши да останат още два-три дни, за да направи някакви външни снимки.

— Ще ми липсва всичко тук — отбеляза Джули, като се обърна. — И Джовани даже ще ми липсва.

Зак вдигна поглед към нея и се усмихна:

— Сериозно? Откога си престанала да го смяташ за бандит под маската на шофьор?

— От вчера — призна Джули. — Вчера буквално ме натика в колата и се втурна да преследва един мъж, който отмъкна чантата на възрастна дама.

Зак я стрелна с остър поглед:

— А кога щях и аз да науча за това?

— Ами сега — увери го простодушно тя, — вече напускаме Рим и тази история няма да те тормози. Не мога да повярвам, че Джовани е познавал Мичъл още от дете, още когато са живели в Италия. Представи си само!

— Аз лично се удивих и от това, че Джовани не ползва само няколко думи, ами говори английски що-годе добре — започна да обяснява Зак, но телефонният звън го прекъсна.

След няколко минути приключи разговора с необичайно замислен поглед.

— Какво има? — попита Джули.

— Обади се Мичъл. Явно на островите се е сближил с някаква жена, но се налага да замине за Чикаго и ще трябва да я остави сама. Помоли да позвъня на Прескот, за да я приеме на борда на яхтата и да обикаля около бреговете заедно с нас.

Тя го погледна изпитателно, защото в погледа му личеше някаква развеселеност:

— Няма ли да кажеш и останалото?

— Останалото е най-любопитно. Мичъл е намислил всеки ден да пътува до Чикаго и обратно, за да не я оставя да скучае на борда.

— Шегуваш ли се?

— Говоря сериозно. А и неговите намерения явно са сериозни — после добави с мрачно изражение: — Налага се да се върне в Чикаго, защото са открили трупа на брат му. — Той хвърли поглед към часовника си и се пресегна към телефона, за да позвъни на Прескот. — Сега на Сейнт Мартен е един и трийсет — отбеляза, а той ще я отведе на борда в пет.

— Не ти ли спомена как се казва? — продължи да любопитства Джули.

— Кейт Донован.