Джудит Макнот
Всеки мой дъх (20)

Двайсета глава

Докато Кейт се преобличаше, за да отидат в казиното, Мичъл се беше облегнал на терасата и се взираше в светлините на един туристически кораб, който бавно плаваше на север.

След като се любиха за пръв път, двамата станаха само да хапнат набързо, после се върнаха в леглото за още любов и накрая потънаха изтощени в дълбок сън. Когато Мичъл отвори очи, вече се свечеряваше, а Кейт лежеше в обятията му. В тишината на спалнята бе изпитал неописуема наслада, която го изпълваше и в този момент.

— Извинявай, че се забавих — промълви тя зад него.

Мичъл се изправи, обърна се и широко се усмихна.

Кейт Донован стоеше пред него с къса черна рокля без презрамки, украсена с дантела, носеше сандали с висок ток и тънки каишки — беше олицетворение на мечтата на всеки мъж — пищни форми, нежна кожа, великолепна коса и дълги стройни крака. Действително не беше виждал по-красиви крака, усмихна се Мичъл.

— Как да тълкувам тази твоя усмивка — че изглеждам прекрасно или че роклята не ми стои добре? — попита тя уж шеговито, но в гласа й се долавяше лека угриженост.

— Усмихвам се, защото едва сега ми прави впечатление какви изключителни крака имаш — отвърна той с престорена замисленост, — за пръв път ги виждам така добре.

— И преди бях със същите крака — отбеляза насмешливо тя. — Всъщност си спомням, че и в леглото бях с тях.

— Там ми липсваше разстояние, за да ги видя добре.

Кейт се приближи и застана с гръб пред него.

— Би ли ми вдигнал ципа? — помоли тя и за по-удобно стисна в ръка косата си.

Макар да беше натрупал солиден опит в закопчаването на женски ципове, Мичъл се изненада какво нежно и приятно чувство усети само щом погледна разголения гръб на Кейт. Той внимателно дръпна ципа, а тя взе да се шегува за реакцията му по отношение на краката й:

— Значи така, по всичко личи, че си мъж, който има слабост към женските крака, правилно ли отгатнах?

В друг случай Мичъл със сигурност щеше без колебание да отговори „да“, но в този момент въпросът, и то зададен от нея, го порази. Обгърна с ръце раменете й, приведе глава и я целуна.

— Няма защо да си губим времето с подобни разговори — прошепна й той.

Кейт се извърна бавно и го погледна право в очите. Веднага съжали, че му беше задала този въпрос — явно му беше неприятно да отговаря: не беше важно кои части от женското тяло харесва. В този момент най-важно беше да знае, че я харесва.

— Добър отговор — усмихна се тя, докато го гледаше в очите.

— Така е.

 

 

Той я отведе в едно казино в холандската част на острова — голям частен клуб, в който се чуваше реч на всякакви езици. По пътя Мичъл й беше казал, че казиното е от „европейски тип“, и сега Кейт разбра, че е имал предвид изключително изисканата и приятна обстановка в заведението. А това според нея отговаряше на неговия изящен и елегантен вид. Той беше облечен в идеално ушит сив костюм и тъмносива риза със светлосива вратовръзка.

И тук хазартът беше узаконена игра както в щатските казина, но това беше единственото сходство между тях. В действителност такъв тип клубове тя беше виждала само по филмите, снимани по разни места, например в Монако.

Като се мъчеше да не й личи, че за пръв път влиза на подобно място и сред подобни хора, Кейт оглеждаше с интерес масите за бакара, рулетките и насядалите около тях хора — богаташи с купчини жетони и елегантни жени със скъпи бижута.

— Търсиш ли нещо конкретно? — попита Мичъл.

— Да — в погледа й проблеснаха шеговити искри. — Джеймс Бонд.

— Е, тази вечер ще трябва да се задоволиш само с мен.

— Няма проблем — отвърна смело тя и се усмихна.

— Въпросът ми беше да разбера дали имаш предпочитания конкретно към някоя игра. — Мичъл едва сдържа момчешкия си порив да я прегърне през кръста.

— Все ми е едно, стига само да печеля.

— Ами значи не е задължително да сме тук — пошегува се той.

— Аз наистина имам късмет, когато играя — сериозно изрече тя. — Любимка съм на монетните апарати. Пък и заровете показват доста симпатии към мен.

— А на карти върви ли ти?

— Понякога…

Намериха две свободни места на една маса за Блек Джак и когато Кейт видя, че сто долара е минималният залог, я побиха студени тръпки, но побърза да отвори чантата си и извади без колебание пет пътнически чека по сто долара.

— Искам най-напред да осребря това.

— Аз бях решил да играем с мои пари, иначе нямаше да ти предложа да дойдем тук.

— Не искам да залагам твои пари. Баща ми ме е учил, че една жена трябва да залага само собствени пари, иначе по-добре изобщо да не играе.

— Баща ти е бил доста интересен човек — отбеляза равнодушно Мичъл, а Кейт тръгна към касиера. Мичъл се загледа след нея и несъзнателно се усмихна — неподправеният й финес го изпълваше с възхищение и той с наслада гледаше как се полюлява огнената й коса.

— Belle femme^[1] — отбеляза мъжът, който седеше отдясно на Мичъл и също беше вторачил поглед в Кейт.

— Така е — потвърди той. Направи знак към крупието, за да му донесе да подпише обичайната бланка за ползване на кредитния му лимит. — Погрижи се тази жена да не остава без жетони, ако средствата й намалеят — инструктира го Мичъл, когато крупието плъзна по масата жетоните му.

— Няма проблем, господин Уайът.

Около час след това тя вече беше спечелила 2400 долара и Мичъл спря да играе, защото искаше да стои до нея и да я гледа как се справя. Личеше си, че тя добре знаеше кога да поиска друга карта, кога да си запази предната ръка и кога да залага двойно. Тя печелеше многократно, когато следваше стандартната схема на игра, но най-удивителното беше, че от време на време й хрумваше да направи точно обратното на традиционната стратегия и въпреки това печелеше. Противниците й обаче се оказваха в доста неприятно положение, защото тези хрумвания правеха нейните ходове непредвидими. Докато Мичъл се чудеше дали Кейт върши това съзнателно, тя плъзна жетоните си към крупието:

— Моля, бих искала да ги осребря. — После се обърна любезно към четиримата си съиграчи: — Съжалявам, че прекъсвам играта, но предпочитам да се вслушвам във вътрешния си глас.

Французинът отдясно на Мичъл грейна в усмивка и целуна ръката й с нескрито възхищение:

— Elle est une tres belle femme^[2] — погледна той към Мичъл.

Кейт се развесели, но същевременно ужасно се смути и побърза да прибере спечеленото от играта, а мъжът взе да разговаря оживено с Мичъл и той с лекота му отговаряше на френски.

— Какво ти обясняваше толкова? — беше първият въпрос на Кейт, щом се отдалечиха.

— Веднага забелязал колко си красива, но му направило впечатление също, че имаш доста добър късмет при залаганията.

— Не беше само това. Питаше те нещо, защото видях, че ти поклати глава и му отвърна доста сърдито.

Той я погледна с широка усмивка:

— Наистина ли е било „сърдито“? Крайно нелюбезно, а и твърде необичайно от моя страна.

— И какво те попита? — не отстъпваше тя.

— Дали не бих се съгласил да постоиш известно време до него, за да се порадва и на красота, и на късмет.

Кейт изсумтя сърдито и поклати глава:

— Стар женкар пробутва изтъркани номера.

Мичъл се засмя и отново го сепна юношеската жажда да я сграбчи в прегръдките си и да я нацелува гордо пред всички.

— Ти какво отговори?

— Не знам как точно да го преведа.

— Опитай.

— Общо взето, казах му, че е стар женкар и пробутва изтъркани номера.

Кейт се разсмя, но настоя да чуе отговора:

— Нещо друго му каза.

Мичъл се наклони към нея и прошепна, устните му лекичко докоснаха лицето й:

— Казах му да си намери свое момиче, защото аз моето не си го давам.

Тя се развълнува от определението „мое момиче“, но си даваше сметка, че той не го казва в буквален смисъл, и се помъчи да прогони смущаващите мисли. Цялата вечер прекара чудесно, но загуби половината от спечеленото при първите залагания.

И в хазартните игри Мичъл се справяше с характерната за него непринуденост и вещина, но най-забавно й беше да наблюдава как той приемаше интереса на няколко жени, които със закачливи погледи открито му показваха своите симпатии. Той обаче оставаше абсолютно безразличен, сякаш тях изобщо ги нямаше. Значи или беше привикнал на такива неща и не му правеха впечатление, или просто не обичаше да го гледат като сексуален деликатес. Искаше й се да бъде вярно последното.

Малко след полунощ приключиха със залаганията и се отделиха в едно уютно барче на първия етаж, където имаше малък оркестър и певец. Намериха празна маса и Кейт се загледа как Мичъл седна, разкопча сакото си и се отпусна доволно на стола. Почувства се пленена от тази гледка на красив, самоуверен мъж, удобно отпуснат в скъпо частно казино. Побърза да прикрие възхищението си, подпря се на масата и се загледа в него.

Изглежда му се стори, че сервитьорът се бави, защото той повдигна леко глава и хвърли поглед встрани с едва забележимо смръщване. От две различни страни моментално се втурнаха като изневиделица двама сервитьори и едва не се сблъскаха един в друг в желанието си да го обслужат, а Кейт насмалко не избухна в смях. В ресторанта на баща си беше виждала всевъзможни сигнали за повикване на сервитьори — и безобразно груби, и възможно най-префинени, но в този момент призна пред себе си, че Мичъл надминаваше всички и по „стил“, и по „ефект“.

— Да поръчам по един коняк? — беше неговото предложение, докато сервитьорът стоеше и чакаше.

— Чудесно — отвърна тя, макар да знаеше, че ще изпие не повече от глътка. Все така развеселена от мислите си, се загледа към певеца, а по устните й затрептя усмивка.

След като поръча питиетата, Мичъл погледна към нея, но не схвана добре усмивката й:

— Явно тази песен ти харесва?

Кейт кимна.

— С какво те развълнува?

Трудно й беше да обясни какво точно изпитваше в момента, затова откровено отговори:

— Веднъж, когато дойдоха в Чикаго, Майкъл Бубле и неговият дядо случайно влязоха да вечерят в нашия ресторант, а тогава аз бях на тринайсет. Дядо му се похвали на баща ми, и то с голяма гордост, че в Канада Майкъл е започнал кариерата си на певец, а татко предложи той да направи в нашето заведение своя „дебют на американска сцена“. По това време Майкъл беше на шестнайсет, но баща ми останал толкова очарован от изпълнението му, че дори ме повика да сляза и да го послушам.

— И после? — поинтересува се той, защото му се стори, че тя леко се смути.

— Ами Майкъл изпя песента, която изпълняват в момента. Изпя я за мен.

— Може би трябва да ревнувам?

— Ами да — пошегува се Кейт с чаровна усмивка. — Лудо се влюбих в него още щом го видях. Скоро след това го слушах втори път, но вече в Карнеги Хол.

Почувства се глупаво, че му разказа още нещо от своя живот, макар че за Мичъл не знаеше нищо, впери поглед в масата и забеляза, че на сантиметър от нейната стоеше неговата ръка. Тя се вторачи с възхищение в тази голяма мъжка длан с издължени пръсти. После се ядоса на своята глупава наивност и отмести очи.

С леко наведена глава, Мичъл също като нея се взираше в ръцете им. После вдигна бавно своята длан и покри нейната.

Пареща тръпка премина по цялото й тяло. Преглъщайки, тя го погледна, за да види реакцията му. Ръката му още по-силно стисна нейната.