Джудит Макнот
Всеки мой дъх (14)

Четиринайсета глава

Пристанът на Блоуинг Пойнт гъмжеше от хора. Ярки флагове се вееха над два катамарана — те се отделяха от кея, натъпкани с туристи, а множество други пътници чакаха на опашка, за да се качат на ферибота, който през половин час правеше курсове между Ангила и Сейнт Мартен.

Мичъл паркира колата в единия край на кея, където беше завързана наетата от него лодка, а там, на носа на лодката, ги очакваше с цигара в уста нейният капитан.

— Дано Макс да приеме да се качи и на лодката — каза той, докато отваряше вратата на Кейт и й подаде ръка. После се вмъкна на задната седалка и издърпа Макс за необичайната каишка. — Целият трепери.

— Притеснява се — в гласа й звучеше съчувствие. Тя потупа крака си отстрани и извика: — Насам, Макс, хайде да…

Кейт едва не се свлече от тежестта на едрото куче, което изскочи навън. Тя залитна със смях и протегна ръка към каишката.

— По-добре аз да го водя, докато го качим на лодката — предложи Мичъл. И за по-сигурно уви около ръката си едната вратовръзка и я стисна здраво, но притесненията му се оказаха напразни, защото още щом стъпи на земята, Мак веднага се прилепи към Кейт и закрачи доволно редом до нея.

— Случвало ли ти се е и друг път да опитомяваш диви същества, или Макс е първият ти опит? — попита Мичъл.

— Макс не е дивак в пълния смисъл на думата — отвърна Кейт, като го погали между ушите. — Сигурно е живял по улиците, но се привързва лесно, а това ще рече, че като малък е имал покрай себе си някого, който се е грижел за него и го е обичал. В противен случай искам да кажа, ако не е бил „приобщен“ към хората още от мъничък, сега нямаше изобщо да се занимава с нас — тя погледна убедително Мичъл и поясни: — Моята най-добра приятелка и бивша съквартирантка е ветеринарен лекар.

Щом стигнаха до наетата лодка, Кейт веднага се зае със задачата да качат Макс.

— Нека най-напред да се кача аз — каза тя. Хвана протегнатата ръка на капитана и прекрачи лодката, после се обърна с лице към кея и пак се потупа по бедрото. — Насам, Макс — прикани го тя.

Кучето отстъпи назад разтреперано и Кейт си помисли, че сигурно ще се наложи да го натоварят принудително, но в следващия момент то направи мощен скок напред и се стовари в краката й с такава сила, че тя се олюля към капитана, но той моментално сграбчи ръката й и я задържа да не падне.

— Оказа се по-лесно, отколкото си го представях — отбеляза Мичъл, когато се качи в лодката.

— Лесно — да, но за теб, не за мен — засмя се Кейт, докато почистваше козината от джинсите си.

Мичъл се засмя леко на остроумната забележка и застана до нея. Капитанът запали двигателя, Мичъл извърна погледа си леко встрани и се загледа разсеяно в косата й, докато лодката набираше скорост и кеят оставаше все по-надалеч зад тях.

— Какво си ме зяпнал така? — обърна се към него тя.

Мичъл беше приковал поглед в нея, защото за пръв път виждаше толкова красиви зелени очи, такава нежна кожа и такива сочни устни. Сигурно имаше и безкрайно мека душа, ако се съдеше по любовта и загрижеността, които отдаваше за някакво улично псе. И само това донякъде го смущаваше, но иначе всичко в тази жена го омагьосваше.

— Възхищавах се на прекрасната ти усмивка — отвърна той и се загледа как лодката пореше водата, а дирята й се разливаше като две крила зад нея.

Този неочакван комплимент трогна Кейт, макар да й се стори, че гласът му не издава особено възхищение и отговорът му не прозвуча особено убедително.

След около десетина минути, когато наближиха брега на Сейнт Мартен, капитанът се обади:

— Някой от вас да е фен на кинозвездата Зак Бенедикт? — високо попита той.

Мичъл не отговори, а Кейт погледна към капитана и отвърна:

— Аз съм една от най-големите му почитателки.

— Това там е яхтата на Зак Бенедикт — посочи наляво той към пристанището, където се полюляваше лъскава бяла моторна яхта. — Името й е „Джули“.

— Значи носи името на съпругата му — отбеляза Кейт като пояснение за Мичъл, загледана с възхищение в изящния дизайн на тази яхта, която беше собственост на любимата й кинозвезда.

— Чух туристите да говорят, че тази сутрин някои от тях са го видели на борда с вестник в ръка — осведоми ги капитанът. — Искате ли да ви отведа натам? Мога да мина буквално на сантиметри от яхтата, за да го видите, ако е на борда.

— Не — отсече категорично Мичъл, а Кейт отговори с любезното:

— Няма нужда, благодаря.

Но неговият рязък отговор я сепна и тя го погледна учудено:

— Явно не харесваш Зак Бенедикт?

Той сбърчи вежди и се престори, че обмисля отговора си, а на устните му се появи странна усмивка.

— Ако трябва да бъде съвсем откровен — отговори накрая, — не бих определил себе си като фен на Зак Бенедикт. Но ще ми бъде много интересно да разбера — продължи той — ти защо си „от най-големите му поклоннички“?

Кейт долови лека насмешка в тона му.

— Възхищавам се преди всичко на човешките му качества — обясни тя без никакво колебание. — Когато преди няколко години избяга от затвора и взе като заложница Джули Матисън, той стана герой в очите на мъжете, а след като й прости за това, че заради нея и нейния хитър капан го заловиха втори път, жените по целия свят се влюбиха в него. А накрая се върна в градчето, където тя живееше, за да й предложи брак, и когато показаха по новините случката, почти всички жени в Америка се разплакаха.

— И ти ли проля сълзи? — попита Мичъл и се обърна с лице към нея.

— Естествено.

— Изглежда си безумна романтичка.

— Сигурно — призна си тя.

— Тази жена го предаде — припомни Мичъл. — И ако не бяха открили истинския убиец, Зак Бенедикт още щеше да е в затвора, защото се довери именно на нея, след като избяга, а тя го предаде.

— Явно не си от хората, които прощават лесно?

— По-точно е да се каже, че не съм романтик.

В тона му прозвуча абсолютна убеденост, но Кейт си направи по-различно заключение, загледана в красивото му лице, защото си спомни всичко, което беше направил предната вечер. Отмести поглед от него с лека усмивка и се вторачи в яхтата на Зак Бенедикт.

— Как да разбирам тази усмивка? — поинтересува се развеселено той.

— Че предпочитам сама да си направя извод дали си романтик.

— И до какво заключение стигна?

— Че си именно такъв.

— Значи си мислиш, че можеш да преценяваш какъв съм просто като ме гледаш в очите?

Кейт кимна утвърдително, но отговори някак колебливо:

— Безкрайно се надявам да е така.

Мичъл сдържа усмивката си при този нерешителен тон и му стана забавно, като си помисли как ще я изненада на другия ден, когато я отведе на яхтата на Зак и й разкаже, че познава добре и него, и съпругата му, и че харесва Джули. В този момент обаче предпочете да си замълчи, защото нямаше желание да проточват разговора за любимия й романтичен герой и го занимаваше единствено мисълта как да стигне до леглото с нея.