Джудит Макнот
Всеки мой дъх (11)

Единайсета глава

Обзета от безпокойство, Кейт стигна до мястото, където градината свършваше и започваше брегът. Изпълнена с копнеж, тя се загледа в разпенените вълни, които се разливаха върху пясъка и се връщаха в океана, облян от лунната светлина.

Така бе погълната от мислите си, че не чу тихите стъпки и се сепна, когато върху пясъка се очерта нечия сянка. Дъхът й секна, но не пожела да се обърне, за да не изпита разочарование, че ще види някой гост на хотела, излязъл на нощна разходка. След миг напрегната тишина страхът й се превърна във въодушевление, когато усети как около кръста й се обвиха ръцете на Мичъл. За известно време Кейт чуваше само ударите на сърцето си и шумоленето на палмови листа над главата си. След това той каза:

— Брат ми се казваше Уилям.

Миналото време я накара да си помисли, че брат му е мъртъв, и тя отпусна глава засрамено, изпълнена със съжаление, че го е принудила да говори за това.

Сякаш за да й вдъхне кураж, той добави:

— Ние двамата почти не се познавахме. Имахме един баща, но различни майки. Аз израснах в Европа, а Бил — в Щатите, в семейството на баща си.

— Съжалявам, че ти задавах въпроси — каза приглушено тя, — но ти благодаря, че ми отговори.

Той плъзна длани по ръцете й и пак заговори, но правеше паузи пред всяко изречение, сякаш не му стигаха сили да й каже всичко това:

— Допреди няколко месеца никой от двамата не знаеше за съществуването на другия, но той случайно разбрал, че има брат. Откри адреса ми в Лондон и ми изпрати писмо, за да се представи. След това цяла седмица не спираше да ми звъни по телефона. На следващата седмица взел съпругата си и сина си и тримата най-ненадейно позвъниха на вратата ми.

Отбеляза си, че той не споменаваше баща си, но веднага си каза, че в никакъв случай не бива да любопитства. Прецени, че е по-добре да направи коментар върху най-приятната част, обърна се усмихнато към него и каза:

— Брат ти е бил добър стратег.

— Защо смяташ така?

— Ами защото е взел със себе си семейството си, за да ти покаже, че и съпругата, и синът му подкрепят желанието му да се срещнете.

— Не, беше ги довел със себе си, за да е по-сигурен, че няма да го изгоня.

— А какво те кара да мислиш, че е имал подобни опасения?

— Ами защото не отговорих на писмото му и отказвах да разговарям с него по телефона.

— Наистина ли?

— Да — беше неговият отговор, но тя забеляза, че вече я гледаше по-спокойно и си позволи да направи предположение:

— Но сигурно ти е станал симпатичен, когато се опознахте?

Той се загледа в морето.

— Да — отвърна и след няколко секунди добави тихо: — И то много.

Кейт се трогна от дълбокото чувство, което последните му думи издаваха, и очите й се насълзиха. Той отново я погледна в очите:

— Какво друго искаш да ти кажа?

В този момент тя не искаше друго, освен да измисли начин да измъкне и двамата от този мъчително тежък разговор. Малко преди това беше приела мисълта, че не означава абсолютно нищо за него, но щом той се върна, за да отговори на въпросите й, значи не беше така. Да, той се върна при нея. Това беше най-важното. След кратка пауза тя измисли как да отговори на последния му въпрос, за да разведри атмосферата. Съвсем сериозно заяви:

— Искам да ти задам още един въпрос и държа да получа отговор… става дума за нещо много лично, но за мен е изключително важно да го зная.

Той сви въпросително вежди, на лицето му се изписа досада и Кейт побърза да зададе „изключително важния“ въпрос, като се смееше:

— Колко езици умееш да говориш?

Той се изсмя, после с престорена замисленост отвърна:

— Не съм ги броил. Аз ще ти ги кажа, ти ще ги преброиш — прикова поглед в устните й и се наведе към тях. — Говоря перфектно италиански — тя усети как топлите му устни се плъзнаха сладостно по всяка точка на нейните и я пронизаха парещи тръпки.

— И испански… — впи устни още по-настойчиво и я притисна в прегръдката си.

— И френски — устните му бавно разтвориха нейните и Кейт усети как езикът му нахлу решително и тази решимост я накара да се притисне към него. И най-неочаквано тази нейна реакция го накара да се отдръпне. Той я целуна леко по челото и прошепна:

— Говоря малко немски и малко гръцки. — Докосна с устни слепоочията й и продължи: — И малко руски, и малко японски… — Прокара устни към ухото й, тя потрепери, щом усети топлия му дъх, и се сгуши в него, а той завърши със закачлив тон: — А холандски знам едва-едва.

Мичъл се правеше, че говори безгрижно, но у него гореше копнеж да усети как тя ще потрепери отново в прегръдката му, този път — още по-страстно и още по-дълго. Не проумяваше защо нейната целувка го възпламенява така и за него беше истинско облекчение, че успя да запази контрол, като изброяваше езиците.

Кейт се усмихна:

— Забрави да споменеш английския.

— Наистина ли? — Поглади нежно с палец долната й устна, после се загледа в движението на пръста си. Изведнъж бариерите рухнаха. Той притисна по-настоятелно палеца, разтвори устните й и жадно я целуна. Езикът му заигра с изпепеляваща страст, а тя го пое с плам. Притисна се към Мичъл, а той прокара длани по гърба й.

Когато успя да отдели устни от нейните, страстта вече бушуваше в тялото му и мисълта да тръгне към нейната вила в това състояние му се стори нелепа и смешна. Ето защо продължи да я държи в обятията си. Той вдигна поглед и се загледа към разлюляното море, обзет от различни чувства: чувстваше се и щастлив, и развеселен, но и нямаше сили да повярва. Близостта на нейното тяло му доставяше удоволствие. Радваше се, че и тя изпитва наслада от това.

Всъщност всичко у нея го привличаше.

Допадаха му чувството й за хумор, нейната благост, чувствителност. Наслаждаваше се на смелостта, прямотата и достойнството й. Доставяше му удоволствие да я гледа усмихната и да слуша звънкия й смях. Харесваше лицето й, косата й, беше изпитал истинско удоволствие, когато докосна лицето му с думите: „За мен ти си нещо много повече от красиво мъжко лице“.

Чувстваше наслада от това, че тялото й така добре се сливаше с неговото и че дланите му обвиваха така плътно гърдите й. Мичъл се отърси от мислите си и пак погледна към нея, защото реши да отпусне прегръдката си и да я поведе към апартамента.

— И колко езици преброи? — попита я с усмивка.

Тя вдигна глава от гърдите му и за момент го погледна безизразно, но веднага след това се усмихна:

— Не успях да ги преброя. Стигнах само до френския.

— Ами тогава да ги преброим пак.

— О, господи… — възкликна задавено тя и отпусна безпомощно глава на гърдите му.

— Само че не тук. — Мичъл се почувства развеселен, но и поласкан от нейната реакция, и обви ръка около кръста й. Двамата тръгнаха през тревата и той взе да се пита коя жена беше възбуждала у него такива мощни и безспирни обрати в чувствата му — от смях към страст, от разочарование към упоение. Това беше едно невъобразимо възбуждащо и завладяващо преживяване. Искаше винаги да се наслаждава на пълната му силата и на жената, която му причиняваше всичко това, и когато се загледа към отворената врата на терасата, той се замисли дали нямаше да направи грешка, ако я поведе към леглото в стаята на нейния приятел. После се запита кого всъщност можеше да смути това. Нея? Или него? Или двамата?

Абсурдно беше да си приписва евентуално смущение от факта, че ще легне с чужда жена в леглото на собствения й мъж, тъй като не го правеше за пръв път и нямаше никакви скрупули в това отношение. Ето защо реши, че мисълта му е свързана с нейните опасения… но престана да разсъждава, когато влязоха в апартамента и върху облегалката на стола в дневната видяха неговото сако.

Кейт отбеляза изненадано този факт:

— Забравил си сакото си.

— Трудно щеше да бъде за обяснение пред адвоката ти… — изтърси Мичъл, без изобщо да се замисля. Това беше най-неуместното нещо, което можеше да изрече в такъв момент, и той се изуми от тази нелепост, тази проява на безгранична тъпота от негова страна.

— Аз щях да забележа и…

— И какво? — тази реакция усложни предната му недомислица и Мичъл се ядоса още повече на себе си.

Кейт го погледна смутено и се наведе да погали спящото куче. Носът му беше хладен и влажен, то отвори очи, когато усети нейната длан, помръдна опашка и продължи съня си. Тя се изправи и избърса длани в панталоните си. Чудеше се как да отговори. Неприятно й беше, че се получи така. След този въпрос взе да я измъчва съвестта, че ще бъде крайно непочтено от нейна страна да легне с него в апартамента на Ивън.

— Ами сигурно щях да го сложа в плик, да залепя бележка с твоето име и да го оставя на рецепцията.

Той прие този отговор като съвсем логичен, но му стана неприятно — почувства се така, сякаш на него щеше да надене чувал и да го захвърли на рецепцията.

— Или пък щях да го оставя в гардероба, докато се обадиш да ми кажеш какво да го правя.

Мичъл едва удържа идиотската приумица да я попита дали адвокатът носи същата мярка като него, после хвърли поглед към телефона и си представи как адвокатът стои до него, вдига слушалката при позвъняването на Мичъл или отговаря на неговото съобщение по гласовата поща. Докато гледаше към телефона, забеляза, че червената светлинка върху апарата вече не мигаше, а това означаваше, че Кейт вече беше успяла да отговори на съобщението.

Той насочи поглед към нея, като си помисли, че и тя като него гледа към телефона, но видя, че беше приковала очи към спалнята, а по лицето й вместо нежност и желание беше изписано видимо чувство за вина. Мичъл почувства отвращение от мисълта, че адвокатът застана като осезаема бариера в тяхното неустоимо взаимно привличане.

— Утре ли ще пристигне, както ти беше казал?

Кейт поклати глава:

— Не, вдругиден — отвърна тя, но разговорът за Ивън я смути и през цялото време, докато гледаше спалнята, се чувстваше жалка в собствените си очи от това, че беше там с Мичъл. Ако трябваше почтено да си признае, това легло не беше нейно, нито пък хотелската стая. Те бяха платени със средствата на Ивън. „Решавай веднага — каза си. — Веднага. Веднага. Веднага.“ Кейт се стресна, когато забеляза, че Мичъл намята сакото си.

— Тръгваш ли си? — изненада се тя.

Той кимна, а тя се успокои, когато я придърпа към себе си и я прегърна.

Веднага забеляза, че не изглежда ядосан, а развеселен.

— Но защо?

— Защото — отвърна сухо той — нещо ми подсказва, че порядъчните ирландски хористки намират за доста нередно да легнат с някого в леглото на друг мъж.

Кейт се възхити от неговата проницателност, но определението „порядъчна хористка“ й се стори страшно неподходящо в такъв момент и реши, че ще бъде доста лицемерно да си замълчи:

— Що се отнася до мен, това „порядъчна хористка“, не звучи много убедително.

— Да не би да бъркам, като казвам това за стаята? — побърза да попита той с дяволита усмивка.

— Не съвсем, но…

— Смятам също, че ако легнем заедно „още от първата среща“, утре някой от двамата ще прецени поведението ни като евтин разврат.

— Себе си ли имаш предвид? — попита смаяно Кейт и се изсмя.

— Не мен. Тебе имам предвид.

Тя се замисли над думите му, но не пожела да скрие нито смущението си, нито силното си желание.

— Не ми е правило впечатление да съм чак такава девственица.

В отговор той плъзна пръсти в косите й и вдигна лицето й за една дълга целувка, която завърши с нареждане:

— До утре да изоставиш колебанията.

Макар че се замисли как по-добре да отговори, Кейт само прошепна:

— Добре.

Мичъл беше доволен, че изясниха нещата, освободи я от прегръдката си и тръгна към терасата, за да излезе оттам и да заобиколи сградата.

— Нали знаеш, че оттук има врата — посочи му Кейт.

— Знам, но ако мина покрай леглото заедно с теб, за по-малко от минута ще бъдеш в обятията ми.

— Доста си самоуверен.

Той отметна глава, затвори очи и каза:

— Дай ми само шанс да го докажа, моля те. Просто едно оправдание ми дай. Нищо друго не желая в този момент… освен едно-едничко оправдание и от жалките ми скрупули няма да остане нито следа.

Кейт предпочете да не отговори и той отвори очи:

— Утре в десет ще взема и теб, и Макс. Ще го откараме на ветеринар в Сейнт Мартен и ще прекараме деня там. И нощта — добави многозначително. Не чу възражение от нейна страна и попита: — Обичаш ли хазарта?

Кейт се загледа в мъжа, с когото прие да прекара вечерта само след няколко часа познанство, и отвърна с пленителна усмивка:

— По всичко личи, че обичам.

Той схвана намека й и се усмихна:

— Тогава си вземи вечерна рокля.

След което се обърна и излезе.