Джудит Макнот
Всеки мой дъх (38)

Трийсет и осма глава

— Кейт, доктор Купър каза, че резултатите от изследванията са готови.

Тя вдигна поглед към медицинската сестра и се усмихна. Бони беше нейната гинеколожка и приятелка на Холи. След като я прегледа, поръча да й направят изследвания и я помоли да изчака.

— Доста бързо стана — отбеляза Кейт, като сядаше срещу бюрото на Бони.

Лекарката отвори папката с нейните изследвания.

— Не всички резултати са готови, но за момента и тези са достатъчни, за да заключа на какво се дължат пристъпите на гадене и сънливостта.

— И какво е то?

— Ти си бременна.

Кейт понечи да стане, но се отказа и се усмихна:

— Станала е някаква грешка, Бони. Сигурно са ти дали резултатите на друга пациентка, не моите. Аз най-редовно взимам хапчета против забременяване.

— Хапчетата не дават стопроцентова гаранция.

— Но при мен винаги са имали сигурно действие. Ние с Ивън… моя годеник… сме заедно вече четири години и досега не съм забременявала.

— Взимала ли си някакви антибиотици през последните два месеца? Някои от тях нарушават действието на хапчетата против забременяване.

— Знам, но не съм взимала никакви антибиотици. Нищо. Само на Сейнт Мартен пих някакво лекарство против мигрена, което ми изписа един местен лекар.

Бони взе книгата, която лежеше в ъгъла на бюрото.

— Не съм запозната как действат върху контрацептивите хапчетата за мигрена. Какво беше лекарството? Нека да проверя.

— Не го помня. — Кейт сключи замислено вежди. — На езика ми се върти, но не мога да се сетя…

— Помъчи се да си спомниш, но заедно с това ми кажи дали през тези четири години си имала сексуален контакт с друг мъж, освен с твоя годеник.

Кейт направи кратка пауза, стана й неприятно, че трябва да спомене за присъствието на Мичъл в живота й:

— Да, преди месец. Но какво значение има това?

— Не е изключено да си от онзи малък процент жени, които не са напълно защитени от хапчетата. И щом допреди месец не си забременявала, това означава, че спермата на твоя годеник няма действие.

Тъкмо в този момент Кейт неочаквано си спомни началните букви от името на лекарството:

— Започваше с нещо от рода на „бутал…“. Имам предвид лекарството, което лекарят от Сейнт Мартен ми изписа.

Бони сключи замислено вежди:

— Да не би да е буталбитал?

— Да, точно така.

— Не те ли попита дали взимаш хапчета против забременяване?

— Попита ме дали държа да забременея скоро и аз казах „не“. Всъщност той говореше само френски, но шофьорът на таксито знаеше малко английски, той ни превеждаше. Лекарят му каза да ми обясни, че сигурно имам мигрена.

— А ти защо не отиде в болница, ами при някакъв местен лекар?

— Но трябваше ли да чакам с часове, за да се намери кой да ме погледне? Бони, аз имах чувството, че главата ми ще се пръсне. През целия път към Сейнт Мартен ми идваше да вия от болка. Нямах търпение да намеря лекарство и човек, който по-бързо да ми го даде. Изобщо не ме интересуваше дали говори английски или не. Пък и той не беше някакъв шаман. Кабинетът беше в дома му, но пък изглеждаше добре оборудван, чист — отвън чакаха приятни на вид пациенти.

— Струва ми се, че шофьорът нещо е объркал, докато е превеждал. Лекарят сигурно му е казал да те попита дали държиш да не забременяваш скоро, не обратното.

— Какво значение има това? — възрази Кейт, но всъщност добре беше схванала за какво става дума. И то много добре. Господ да й е на помощ…

— Буталбитал е много ефикасно средство при остри пристъпи на главоболие. То обаче отслабва действието на оралните контрацептиви.

Кейт слъжи ръце върху корема си и с усилие се задържа да не падне, защото й причерня.

— Знаеш ли кой е бащата?

Кейт вдигна поглед. След смъртта на баща си тя дълго време нямаше желание да прави секс и когато минаха три седмици, Ивън я убеди да отидат на почивка на Карибите.

Значи баща на бебето беше Мичъл Уайът.

Обзе я неистов гняв, прилоша й, зави й се свят и тя се подпря на бюрото, за да не падне.

— Да — отвърна мрачно, — знам кой е бащата.