Джудит Макнот
Всеки мой дъх (37)

Трийсет и седма глава

Кейт постави върху подноса две големи чаши с горещ шоколад и голяма купа с пуканки.

Наложи се да заобиколи Макс, който се беше изтегнал пред масичката. Холи вдигна глава, докато се ровеше в чекмеджетата на един шкаф до телевизора, където държаха колекцията си от любовни филми.

— Искаш ли да гледаме „Спомен за цял живот“?

— Не, благодаря. И без друго се чудя как да се отърва от подобен спомен.

Приятелката й се ухили и пак зарови из чекмеджетата.

— Не ми го побира умът как Уайът е могъл да се държи толкова гнусно, когато те е видял на бала.

И Кейт недоумяваше. През онази вечер по всичко личеше, че Мичъл я презира, а това й подсказа, че от самото начало той се е отнасял с презрение към нея — още от времето, когато на Сейнт Мартен те двамата се любеха.

— Този човек е умопобъркан — заяви Холи, защото знаеше, че приятелката й не смее да го изрече.

— Може би — отвърна Кейт и опита да продължи с малко по-шеговит тон, — или пък просто не понася да му демонстрират весело безгрижие. — Веднага след това върна разговора към филма, който искаха да изберат, и каза: — Какво ще кажеш за „Сватбен ден“?

— Само ако обещаеш, че няма да се оставиш да те измъчват тежки спомени, особено по време на онази сцена, където двамата танцуват.

— Добре, обещавам.

Холи остави диска и седна до Кейт на канапето. Известно време мълчаха — и двете бяха покрили краката си с топли одеяла и ги бяха подпрели на масичката.

— Ще ми липсват нашите киновечери — сподели Холи, като взе шепа пуканки от купата между тях.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кейт и протегна ръка към нощното шкафче до канапето, където беше оставила чашата с горещ шоколад.

— Ами това, че ще ми бъде трудно да седя и да си ям пуканки между теб и Ивън по време на такива киновечери. Определихте ли вече датата?

Приятелката й поклати глава.

— Ние дори не сме лягали заедно оттогава.

— Че защо? Три седмици минаха вече, откакто сте тук.

— Не ме измъчвай с такива въпроси, че ще се побъркам. — Кейт отпи малко от чашата, преглътна и я върна на шкафчето.

— Може би по този начин иска да те накаже?

— Не, не е така. Всъщност снощи той ме заведе на ресторант, след това предложи да дойде тук и да прекараме нощта заедно. Но…

— Какво — но?

— По време на вечерята ми се гадеше. Всъщност и сега ми се повдига. От няколко дни се чувствам така и нямам сили за нищо. Искам само да спя.

— Имунната система е уязвима при стрес и тялото реагира. Между другото, как вървят делата в ресторанта?

— Хората от персонала много ми помагат, подкрепят ме, сигурно защото съм най-млада от всички, с изключение на един помощник-сервитьор. Но все още е рано да се каже как ще бъде занапред. Стига сме приказвали, да гледаме филма.