Джудит Макнот
Всеки мой дъх (35)

Трийсет и пета глава

— Сърцето ми се къса от изражението на това дете — каза Макнийл на Грей, докато двамата стояха до стаята за разпити и наблюдаваха как разплаканият Били Уайът описва на Джо Торело подробности около трагичната смърт на баща му. Бяха довели момчето сутринта заедно с Каролин, за да го разпитат и да получат допълнителна информация. — Чудя се защо не е повикала семейния адвокат.

Прокурорът скръсти ръце и се опита да разтълкува странното поведение на Каролин:

— Струва ми, че след онзи ден в моя кабинет, когато накарахме Били да позвъни на Уайът вместо нас, у нея се появиха някакви страхове, че и синът й може да е замесен в смъртта на баща си. Лекотата, с която той лъжеше Уайът, я шокира. Впоследствие й казах, че намереното до кладенеца копче е от палтото на Мичъл Уайът, и тя прие този факт, без да каже нищо. Не ме попита нито дали имаме конкретни доказателства, нито дали сме проверили и други дрехи на Мичъл за същите копчета, абсолютно нищо. А Каролин неколкократно е била в топлистата на моделиерите и много добре знае колко специално нещо са ръчно изработени копчета.

— И все пак недоумявам защо не е повикала адвокат.

Грей се замисли над думите му.

— Тя обичаше Уилям, обича и Били. Сигурно е преценила, че за сина й най-добре ще бъде да си признае истината, за да не му тежи на душата. Адвокатът на семейството е Хенри Бартлет, но за нея е ясно, че той ще действа според разпорежданията на Сесил, който пък ще му нареди да прати Били зад решетките и после да намери начин да го измъкне оттам.

— Чудно как намира сили да не се отделя от детето.

— Няма нищо чудно. Тя обвинява себе си, защото не е успяла да предвиди колко опасно за сина й ще бъде присъствието на Мичъл Уайът в семейството им.

След като изслуша Били, Торело му подаде лист и химикалка:

— Запиши сега всичко тук, но нека преди това да го разкажеш още веднъж, за да бъде потвърдена информацията ни.

Каролин стоеше зад Били с ръце на раменете му:

— Задължително ли е да разказва всичко отначало? Не е ли достатъчно просто да го напише?

Вместо да й отговори, Торело се обърна към момчето:

— Хайде пак, отзад-напред.

— Били беше на четиринайсет години.

Той изтри с ръце сълзите от лицето си и започна с треперещ глас:

— През уикенда тръгнахме с татко към фермата, както бяхме планирали още през седмицата. Реших, че не е изключено да хванем някой пъдпъдък из нивите на Удал, и взех пушката. По пътя татко ми каза, че ще продаде фермата на онзи предприемач, който купи земята на Удал. Тогава започнахме да спорим. Обяснявах му, че няма право да си позволява това, и после…

— А защо смяташ, че няма право?

— Защото е предвидено фермата да бъде моя! — Кресна той и цялата му кротост се стопи. — Дядо Едуард ми казваше, че след време фермата ще стане моя, обаче в завещанието си е забравил да отбележи това.

— Добре, и по-нататък?

— Ужасно се разстроих, защото продължавахме да спорим, и изобщо не гледах къде стъпвам. Изведнъж се препънах, паднах и пушката гръмна. — Били взе кърпичка от кутията на масата и избърса сълзите си. — Татко падна пред мен. Започнах да му правя изкуствено дишане, но на гърдите му имаше голяма дупка, аз станах целият в кръв, буквално се побърках. Ужасих се от мисълта, че мама никога няма да ми прости това и че ще отида в затвора. Тогава видях изоставения кладенец, махнах капака и… и… Знаете останалото.

— Нека да го чуя още веднъж.

— Повлякох тялото на татко и го набутах в дълбокия кладенец. След него хвърлих и пушката.

Каролин отдели ръка от рамото му и закри лице с ръце — цялото й тяло трепереше.

— Ами изтриването на отпечатъците от пушката? — припомни му Торело. — Какво точно направи?

— А, да. Ами, преди да хвърля пушката в кладенеца, ги изтрих с якето.

— И после?

— Прибрах се и се замислих, че не трябваше да постъпвам така, ами да повикам линейка и полиция. Ето защо се обадих на дядо Сесил. Разказах му какво се случи и го попитах как да постъпя. Той ми каза, че иска първо сам да отиде на онова място, а дотогава аз да не предприемам нищо и да не се обаждам на никого. Обаче заваля сняг и дядо доста се забави.

— Когато се върна, Сесил какво ти каза?

— Каза… каза, че с татко вече е свършено, но трябва да мислим какво да направим с мен, за да се измъкна и за да скрием истината от мама. Убеди ме, че ако беше жив, татко нямаше да иска да ме види в затвора заради нещастен случай, а и мама цял живот ще страда, ако научи истината за смъртта на татко. Обясни ми, че пред полицаите ще каже, че през уикенда съм бил заедно с него, а не на фермата с татко.

— Ами колата на баща ти? Как стана така, че я намерихме изоставена на трийсет километра от фермата?

Били не отговори веднага, защото пак започна да бърше очите си, но на Грей му се стори, че в тях нямаше сълзи.

— Дядо Сесил каза, че ще бъде най-добре ченгетата да не знаят, че фермата е мястото, където татко е изчезнал. Така ще ги пратим в лъжлива посока и може изобщо да не стигнат до изоставения кладенец. Дядо каза да взема колата на татко и да го последвам по магистралата, докато намери подходящо място да я оставим.

— Но ти си на четиринайсет. Можеш ли да управляваш автомобил?

Били гордо го изгледа:

— Още от дванайсет се уча да карам във фермата. По заснежената магистрала ми беше малко трудно, но се справих не по-зле от татко.

В другата стая Макнийл се смръщи и се обърна към Грей:

— Това дете не е нормално.

— Вече привършваме, Били — окуражи го Торело. — Хайде сега да видим какво се случи през януари. Разследването около изчезването на баща ти беше приключило, търсенето във фермата — прекратено, но ти отиде да разкажеш на господин Елиът, че си чул как Мичъл Уайът лъже майка ти, че никога не е стъпвал във фермата. Знаел си, че това ще насочи подозренията ни към него и ще започнем отново да претърсваме фермата. Защо ти трябваше да разбулваш тази тъмна история, щом като следите ти бяха прикрити?

— Защото онзи предприемач, който купи нивите на Удал, дойде при мама да уговарят продажбата на фермата. Чух го да обяснява, че вече подготвят мястото, за да вдигнат каменна ограда. Знаех, че ще открият изоставения кладенец, защото той беше точно в самия край на фермата.

— Значи сам си преценил какво е положението — отбеляза Торело едва ли не като похвала. — Преценил си, че ще открият тялото на баща ти, и затова си откъснал копче от палтото на Уайът, после си се промъкнал до кладенеца, без никой да те види, и си пъхнал копчето под капака, за да намерят и него.

Били кимна — изглеждаше поласкан от пояснението на детектива.

— Но защо реши да изкараш виновен за всичко именно Мичъл Уайът?

— Ами защото този противен мухльо — вбеси се Били — си въобразяваше, че е член на семейството. Искаше да замести баща ми и мама му позволяваше това. Той живееше у нас и не се отделяше от нея, помагаше й. На мен се падаше да бъда мъжът в нашето семейство, а не на Мичъл, но тя за всичко се допитваше до него. Именно той й каза, че продажбата на фермата ще бъде изгодна сделка.

Същото внимание към Мичъл проявяваше и дядо Сесил. А преди това аз бях любимецът на дядо. Често ми казваше колко си приличаме двамата с него, но след смъртта на баща ми той насочи вниманието си към Мичъл. Престана да ми обръща внимание и един ден го чух да казва на мама, че на рождения си ден иска да запознае с Мичъл всички свои гости. Настояваше и тя да бъде там, за да видят, че го е приела за член на семейството.

— Добре, Били, благодаря ти, че ни разказа всичко, без да изопачаваш фактите. Ето ти лист и химикалка. Напиши всичко тук така, както ми го разказа. Искаш ли да ти донеса чаша чай или нещо друго?

— Предпочитам швепс — заяви Били и се пресегна към таблата с кърпички.

— А какво ще кажеш и за едно пакетче чипс с чили?

— Да, страхотно. Откъде знаете, че го обичам?

Торело не отговори, само хвърли многозначителен поглед към огледалната стена. През последните две седмици бяха обходили по магистралата между фермата и Чикаго всички бензиностанции и крайпътни магазинчета, защото бяха убедени, че Сесил не може да не е спрял поне веднъж в този участък. Продавачката от магазина на една бензиностанция разпозна снимката на Били. Сесил искал да скрие номера на кредитната си карта и затова изпратил Били в магазина да плати горивото. Малкият решил да си купи швепс и чипс. Продавачката обяснила, че не продават чили чипс, а само обикновен, а той заявил, че магазинът е „дупка“, а продавачката нарекъл „глупачка“.

— Вече ми е ясно каква защита ще осигури тяхната фамилия — отбеляза Макнийл с нескрито отвращение. — Най-напред ще ни обяснят, че нямаме пълномощия да разследваме това престъпление, тъй като е извършено извън нашия административен район. Ще съдят малкия като непълнолетен, защото е на четиринайсет, а пък адвокатите на Уайът ще убедят майката да им позволи да изтъкнат, че като дете Били е бил подлаган на насилие от баща си. Мамка му, Сесил е старец и има проблеми със сърцето. Ако умре преди започване на делото, те ще променят версията и ще изкарат, че той е убил Уилям.

— Не и ако преди това говоря с него! — заяви Грей и тръгна по коридора. — Ще го посетя и настоявам да ме придружиш за по-голяма тежест.