Джудит Макнот
Всеки мой дъх (31)

Трийсет и първа глава

— Не му се сърди, Луси — измърмори сънено Кейт. — Макс не знае, че това е легло за котки.

Тя се пресегна да дръпне от Макс съскащата котка — той беше сложил глава върху пухкавото дюшече и така неволно беше нарушил границите на владение. Кейт сложи котката на възглавницата до себе си и погледна часовника върху нощното шкафче. Беше осем и половина.

Тя затвори очи с желанието да се потопи отново в блаженството на съня, но малко след това се отказа и отметна завивките.

— Добре ли спа? — обърна се към Макс. В отговор той помаха опашка и Кейт го погали. — Ще трябва да се разбираш с Луси и Етел — обясни му, като спря да вземе Етел и да я погали.

Макс я последва в кухнята и тя му отвори вратата към двора на малката къща, която беше наела в един стар, но сравнително обновен квартал на Чикаго близо до предишното й работно място. Кучето припна към заскрежената градина и подуши снега, но когато студът го прониза, то се уплаши от това непознато усещане и моментално се скри обратно в къщата.

Кейт приготвяше кафе и се правеше, че не му обръща внимание.

— Помогни му да привикне по-бързо към домашни условия — молеше се тя просто така, не конкретно на някого. Още от дете не беше вярвала особено много в силата на молитвите, а след онази нощ на плажа заедно с Мичъл вече съвсем я загуби.

Никога през живота си не беше изпитвала такава божествена наслада в душата си както тогава, когато го гледаше как плува към нея под звездно покривало, докато я изпълваше чувството, че близо до нея стои баща й — беше открила истинско доказателство, че има Божия сила, има Божествен план, както твърдеше нейният чичо, свещеникът. Нищо чудно думите му да бяха истина, стигна до това заключение Кейт, докато сипваше кафе във филтъра. Но в такъв случай излизаше, че Божията сила има доста странно чувство за хумор. Божественият план се нуждае от много промени.

Докато беше заета с тези сериозни разсъждения, кафето се свари, а Макс излезе отново на двора и използва своите нужди трите големи дървета в двора. Кейт го посрещна на вратата, като се мъчеше да му покаже възхищението си и го похвали за добрата проява, после си наля чаша кафе.

Обикновено беше много ранобудна и сутрин отиваше в уютната дневна с чаша кафе, дръпваше пердетата и свита на стола наблюдаваше през прозореца как всичко наоколо се събужда за живот. Тази сутрин пропусна „забавлението“, защото стана три часа по-късно, пък и нямаше настроение за друго, освен да се пъхне обратно под завивките, за да се стопли.

По пътя към спалнята спря в коридора, за да включи термостата, после сложи чашата с кафето на нощното шкафче и се пъхна в леглото. Подпря гръб на възглавниците. Етел скочи от скрина и се сви на кравай в краката й, Луси се отпусна още по-доволно върху възглавницата до нея.

Наближи девет часът и макар че вече беше изпила чаша горещо кафе, продължаваше да трепери от всичко, което преживя на Ангила и в Сейнт Мартен. Реши да се обади на Холи и да й каже, че си е у дома, да сподели за годежа си с Ивън, а защо не и за преживяното с Мичъл. Работното време на Холи във вторник и четвъртък беше от обяд до девет вечерта, а тя живееше съвсем наблизо, така че можеше дори да се видят.

Тъкмо посягаше към телефона и той се раззвъня.

— Кейт — от другата страна се чуваше непознат, но сериозен мъжки глас, — обажда се Грей Елиът. Едва ли спомняте кой съм, срещали сме се няколко пъти, докато бяхте с Ивън.

— Ама, помня ви, разбира се — отвърна Кейт и се запита дали прочутият чикагски ерген действително е толкова скромен, или просто се прави на такъв.

— Преди малко взех телефона ви от Ивън, той ми каза, че вече сте сгодени. Пожелавам ви да сте щастливи.

— Благодаря.

— Съжалявам, че правя това по телефона, но бих искал, ако е възможно, да дойдете в кабинета ми в десет и трийсет.

Кейт се вдигна стреснато и свали краката си от леглото, а Етел се търкулна встрани. Явно беше доста привилегировано положение да си сгодена за известен във висшите среди адвокат. Преди време едва измолваше от адвокатите, които водеха делото на баща й, да й се обаждат за повече информация. Сега самият областен прокурор беше решил да й се обади.

— Сигурно е свързано с делото на баща ми?

— Донякъде.

— Какво искате да кажете?

— Като се видим, ще ви обясня.

Тя се смути от тона му. В началото беше толкова мил, а поканата прозвуча доста делово.

— Да си взема ли моя адвокат? — реши да се пошегува тя.

— Можете да вземете, когото искате — отвърна любезно той, а Кейт се ядоса на себе си, че приемаше толкова емоционално обаждането му. — Но смятам, че ще бъде по-добре Ивън да не присъства.

Веднага след разговора с него Кейт се обади на Холи.

— Здравей — каза тя веднага щом чу гласа на приятелката си, — от снощи вече съм у дома. Току-що ми се обади областният прокурор Грей Елиът и ме помоли да отида в десет и половина в кабинета му. Става дума за нещо по случая с баща ми. Имам нужда от подкрепа и ще се радвам много, ако дойдеш с мен.

— Ще дойда — отвърна Холи. — След четирийсет и пет минути идвам да те взема, тъкмо ще ми разкажеш как сте прекарали там.

 

 

Лъскавият ван на приятелката й спря пред къщата в определеното време. Холи се усмихна, когато видя Кейт до себе си, но миг след това стана сериозна:

— Какво си правила там, че изглеждаш така ужасно! — тя потегли напред.

Щом видя приятелката си, Кейт почувства радостно облекчение и моментално се отпусна:

— Какво съм правила, питаш? Ами имам си нова любов и се сгодих.

— За Ивън ли или за новата ти любов?

— Сгодих се за Ивън. Новата ми любов е Макс.

— Супер. Има ли нещо лошо в това?!

— Не.

— Ами, защо тогава изглеждаш така… измъчена?

— Защото послушах съвета ти и легнах с друг мъж.

Холи вторачи невярващ поглед в нея и закова спирачките.

— И как мина?

Кейт затвори очи и направи усилие да се усмихне.

— Не много добре — отвърна.

— Нищо чудно, та вие сте били не повече от два дни заедно. Но пък за два дни човек може доста неприятности да си докара?

— Да, и то ужасно, ужасно много.

— Я разкажи нещо повече. — Холи не се отказваше да разпитва.

— Не сега… на връщане. Но пък постъпката на Ивън беше страшно благородна.

— Ти да не би да си казала за това на Ивън?

— Той носеше годежен пръстен за мен. — Кейт отвори очи и се усмихна съвсем непринудено.

Тя протегна ръка, за да покаже пръстена си. Приятелката й го огледа внимателно. Холи беше с пропити джинси, износени ботуши, бяло вълнено поло, поизтъркан дебел тъмносин жакет. Тя не ползваше грим, имаше дълга руса коса, прибрана на кок с кафеникава шнола.

— Невероятен е — възхити се Холи. — Скъпоценният камък е от изключително качество, много рядък цвят, перфектна форма.

Беше „блудната“ дъщеря на прочути нюйоркски богаташи и разбираше от бижута. Притежаваше попечителски фонд, от който отказваше да се възползва, макар че ставаше въпрос за истинско състояние. Дори с това облекло тя изглеждаше изискана, освен това притежаваше невероятния талант в миг да се преобразява във високомерна госпожица и да се държи със самочувствие.

Близките й живееха в Ню Йорк, но тя не обичаше да говори за тях, само от време на време се шегуваше, със сестра й са длъжни да помагат на онеправданите, като компенсация за това, че произхождат от династия на обирджии. Холи се грижеше за изоставени животни, а сестра й Лоръл предоставяше безплатна съдебна защита на жени и деца.