Джудит Макнот
Всеки мой дъх (24)

Двайсет и четвърта глава

Мичъл беше в банята и тъкмо протягаше ръка към крема за бръснене, когато се разнесе звукът на нейния телефон. Той държеше разсеяно тубата, а с крайчеца на окото си наблюдаваше как Кейт влезе откъм терасата, взе телефона и погледна изписания върху екрана номер. За миг тя се поколеба и прехапа устни, после долепи до ухото си апарата и натисна бутона.

Шумът от течащата вода не му даваше възможност да чуе думите й, но я виждаше как стои като вкаменена, без да вдига глава, и машинално разтрива врата си, видът й издаваше, че е ужасно напрегната. Това ясно показваше, че адвокатът или се връща скоро, или беше бесен, че не е отговаряла на предишните му обаждания. Кейт прекъсна разговора почти след минута.

Адвокат обаче трудно би вместил гневната си тирада в такъв кратък интервал — значи не за това се бе обадил. В крайна сметка емоционалните излияния бяха големият специалитет на адвокатите, а в случая обаждането му не стигаше дори само да вземе тон за начало. Следователно оставаше другата възможност — нейният приятел, адвокатът, се обаждаше да каже, че се връща в Ангила, но щом разговорът приключи така бързо, значи Кейт явно не си направи труда да възрази. Стана му неприятно.

Когато влезе в банята, Кейт го видя изправен пред мивката със самобръсначка в ръка и препасан с кърпа. Тя се подпря на тоалетката и се загледа в огледалото как той довършва бръсненето. Цялото му лице беше покрито с пяна, виждаха се единствено черни вежди, изразителни сини очи с дълги ресници и фините очертания на устните му.

Той сложи самобръсначката под водната струя и я погледна в огледалото, а на устните му заигра усмивка, като видя заплененото изражение по лицето й, после веднага продължи да се бръсне. След всяко плъзване на бръснача пяната постепенно изчезваше и откриваше едрите скули на загорялото му лице.

Кейт стоеше загледана в него, но много скоро челото й се сбърчи от тревожните мисли, които я обзеха след обаждането на секретарката на Ивън. От нея научи, че в неделя двамата с Ивън работили до късно през нощта и накрая той успял да постигне приемливо извънсъдебно споразумение със защитата на ответната страна. После се опитвал да се обади на Кейт, за да й каже, че ще вземе самолета в 2:30 ч. през нощта и ще пристигне на острова в 12:35 ч. местно време. За съжаление непрекъснато се включвал телефонният секретар във вилата или гласовата поща на мобилния й телефон. Накрая се ядосал и се отказал, но не оставил съобщение, а поръчал на Патриша в понеделник сутринта да звъни на Кейт, докато я намери. „На твое място — посъветва я с шеговит тон Патриша — аз бих излязла да го посрещна още на вратата с мила усмивка и с чаша мартини. Той беше направо бесен, че цели два дни не те намери.“ „И още по-зле ще му стане — помисли си Кейт, — защото ще го посрещна на вратата с куфар в ръка.“

Мичъл забеляза в огледалото как изражението й се промени.

— Нещо май не ти е много весело — отбеляза безстрастно.

— Вече пътува насам.

— Значи има наистина за какво да не ти е весело.

— Ще трябва да отида във вилата, за да го посрещна и да му дам някакво обяснение. Чудя се как да постъпя и какво да му кажа…

— Да, не е весело, ами направо тъжно.

Смутена, дори обидена от безгрижните му отговори, от безразличното му отношение спрямо неприятностите, които я очакваха, Кейт отбеляза колебливо:

— Ти май имаш готови отговори за всичко. Няма ли и на мен да ми дадеш някой полезен съвет?

— Щом като вече пътува насам, положението е повече от ясно — заяви той, като изплакваше самобръсначката. — Вярвам, че по характер двамата с него сме джентълмени, което ще рече, че имаме ролята да изпълним точно определени задължения. А тъй като, надявам се, ти вече си взела решение да се разделиш с него и да бъдеш с мен, задължения имаш и ти.

Изненада се от странните му обяснения, от това „надявам се, ти вече си взела решение“, и се загледа замислено как движи бръснача над горната си устна, накрая попита:

— И какво по-конкретно е задължението ти в тази твоя роля на „джентълмен“?

— Длъжен съм да се оттегля благопристойно за известно време, докато изкара отпуската си заедно с теб, но без да преставам да се боря за правото си.

— Ами неговото задължение?

Той долепи самобръсначката върху лявата си страна и обясни:

— Щом научи, че си взела твърдо решение да бъдеш с друг, той е длъжен да поеме достойно поражението си, да ти пожелае да бъдеш щастлива… с което ще ти покаже от какъв принц се лишаваш, ще те накара да се колебаеш и измъчваш… и накрая трябва просто да се махне от погледа ми.

— А от мен какво се очаква?

— Без да отлагаш нито ден… нито час даже… ясно и точно да му обясниш, че решението ти е окончателно, но докато му разясняваш как стоят нещата, ти не трябва да се поддаваш на никакви негови желания да доближавате онова прекрасно просторно легло.

В този момент Кейт изведнъж проумя каква беше причината за раздразнението му.

— Ревност ли да виждам във всичко това?

— Още не, но май ще стане — беше неговият отговор, като движеше рязко и отмерено бръснача под лявото си ухо.

— Но защо? — Кейт демонстрира изненада, за да прикрие радостта си от тези негови думи. — Невъзможно е в телефонен разговор да сложа край на връзката ни или пък да отида и да му го съобщя директно на летището. Искам да сме във вилата, за да му го обясня по-внимателно и да се разделим по-естествено.

Мичъл замълча, изми лицето си, после попита:

— За колко време се стига от Чикаго дотук?

— Около осем часа, защото няма директни полети.

— Странно ми изглежда намерението ти „да се разделите по-естествено“, след като с нищо не му показа, че не държиш да се връща, нито да бъдете заедно до края на отпуската му.

Едва сега Кейт схвана в какво се състоеше заблудата му и побърза да поясни:

— Преди малко не разговарях с него, а със секретарката му. Поръчал й да ме намери и да ми предаде, че идва със самолета в 2:30 ч. през нощта и ще пристигне в 12:35 ч. Не съм и помисляла, че ще реши да идва за последните четири дни от почивката ни. Ако беше успял да се свърже с мен преди заминаването си, нямаше да го залъгвам, че го чакам да се върне и че всичко ще продължи постарому.

— Съжалявам. Не знаех за това.

Кейт прие смущението му със снизходителна усмивки. Зарадва се от приятното откритие, че женската й власт видимо действаше. Тя реши да се пошегува, ето защо скръсти ръце, наклони глава и започна да оглежда маникюра си:

— Що се отнася до онези правила и задължения… Какво ще ти продиктува да направиш твоята джентълменска душа, ако реша да премисля известно време намерението си да се разделя с моя приятел?

Той се пресегне да вземе кърпата, за да прикрие усмивката си, защото веднага се досети какво й се иска да постигне. На него обаче никак не му липсваше опит, а словесните двубои между мъж и жена, в които някой от двамата прави опит да поведе играта.

— При подобни обстоятелства — обясни той — съществуват пределно ясни правила. Ти се обаждаш по телефона, за да ми кажеш, че се колебаеш, и двамата с него просто си разменяме ролите.

— Искаш да кажеш, че ще приемеш достойно поражението, ще ми пожелаеш да бъда щастлива и ще се махнеш от пътя му? — В гласа на Кейт прозвуча разочарование.

След тези нейни думи се усмихна.

— Сладка моя, харесва ли ти наистина да си играеш такава игричка с мен?

— Не — отвърна тя смутено и той се разсмя.

Макар и поласкана от милото му обръщение, Кейт добави рязко:

— Само недей да се заблуждаваш, че примерната ученичка с червени къдрички не умее да държи на своето.

— Няма нищо примерно в ученичка, която е била регистрирана в полицията.

Кейт се засмя и поклати глава в знак на съгласие, че това действително е безобразно. Мичъл я погледна с повдигнати вежди, за да чуе дали ще каже нещо, но тя замълча, и той като момченце се ухили победоносно, след което се обърна към огледалото.

Кейт хвърли око към часовника:

— Не искам да ме гледа, докато събирам багажа си, затова трябва да съм готова, преди да дойде във вилата, а той сигурно ще е там към един. Вече минава единайсет, трябва да тръгвам. Ще се преоблека — каза и отиде до гардероба. Извади бели панталони и забеляза, че липсват черната рокля и обувките, с които беше предната вечер.

— Да знаеш случайно къде ми е роклята от снощи?

Мичъл се смръщи учудено.

— Ако си намислила да облечеш тъкмо това, когато ще му представяш твоите изчерпателни обяснения, за да бъде раздялата ви по-естествена, значи нищо не си схванала, когато говорихме за онези задължения.

В първия момент Кейт се вбеси, после се развесели от тези негови подозрения. Седна пред тоалетката и започна да разресва косата си.

— Ето значи, пак същият тон — взе да разсъждава гласно тя, сякаш говореше на себе си. — Не беше ли това… ами, да, точно така… гласът на един уж не особено ревнив мъж, който твърди, че ако случайно променя намеренията си, той ще се откаже с лекота от мен.

Мичъл замижа весело в израз на примирение, че признава нейната победа в словесния двубой, а тя продължи да се реши.

— Сега разбирам защо е плакал баща ти. — Това обаче си беше чиста лъжа, защото никога през живота си не беше изпитвал такава приятна лекота в душата си, както в този момент, докато я гледаше как разресва прекрасната си червена коса. — Снощи, докато ти беше в банята, дадох дрехите на Дидерик. Той ще ги върне почистени и изгладени.

След около десетина минути тя отиде при него на терасата — той стоеше и гледаше към морето:

— Трябва да тръгвам.

Мичъл се обърна и за момент се сепна, като видя куфара в ръцете й, но веднага след това се усети, че тя го взима със себе си във вилата, за да събере нещата си. Бодрото му настроение се изпари, когато видя как тя оставя куфара и тръгва към него, за да се сбогуват.

— Наистина ли не искаш да дойда и аз и да те чакам във Филипсбърг? — Той обви ръце около кръста й.

Кейт сложи ръце върху гърдите му и поклати глава. Отмереният ритъм на сърцето му под бялото плетено поло й даде кураж да обясни:

— Искам поне за малко да остана насаме със себе си. Преди да го видя, имам нужда за кратко да откъсна ума и сърцето си от нас двамата и да съсредоточа мислите си към него. С теб ще се видим в четири часа на онзи кей, където вчера оставихме лодката.

— Но може и да не са ти нужни три часа за обяснения, ако той приеме нещата спокойно.

— Тогава ще използвам времето, за да помисля малко повече за мен и теб.

Той се вгледа с усмивка в зелените й очи, изпълнен с възхищение от желанието й да прояви морал и дипломатичност.

Тя също се усмихна — морският бриз галеше косата й, а той усещаше върху гърдите си познатия допир на нежните й ръце, който го изпълваше с топлота и желание.

Добре знаеше, че е абсолютно права и че е много разумно от нейна страна да остане насаме, за час-два да забрави за „тях“.

— Дай ми една целувка за довиждане — Той мислеше да я целуне леко, но тя впи устни в неговите и тялото му пламна.

 

 

Под тях детектив Чилдрис вдигна безгрижно камерата, сякаш снимаше за удоволствие красивата фасада на хотела, отмести обектива веднъж наляво, веднъж надясно, после го върна към фасадата и направи още една снимка на двойката, която се виждаше на терасата на четвъртия етаж.

Мичъл не я изпрати до вратата, а остана на терасата, защото оттам имаше прекрасен изглед към входа на хотела, и той я видя отново само няколко минути след това, когато портиерът повика такси и сложи куфара й на задната седалка. Щом шофьорът мина под терасата, тя помаха на Мичъл с усмивка през отворения прозорец на колата.

— Чакам те — извика той и тя кимна.

Таксито направи обратен завой по автомобилната алея в посока към главния път и Мичъл го проследи с поглед докрай, после се загледа в един туристически кораб в далечината, който плавно се носеше по водите. Реши, че на другия ден ще отведе Кейт на разходка по море с яхтата на Зак. Джули и Зак щяха да пристигнат след няколко дни и той искаше да ги запознае с Кейт. Искаше също да й покаже каква къща строи на Ангила — това беше първата му къща и той избра за нея едно красиво кътче насред палмова горичка, разположена на тихо крайбрежно място, откъдето се откриваше чудна гледка към океана.

Не знаеше как му беше хрумнало да избере за своята къща тъкмо този малък карибски остров, но ето сега в новия му дом една червенокоса красавица с прелестни зелени очи и с пленителна усмивка ще му доставя наслада, ще топли сърцето му и накрая ще го открадне. Дотогава оставаха… оставаха само четирийсет и осем часа.