Джудит Макнот
Всеки мой дъх (10)

Десета глава

Кейт отвори вратата и видя двама усмихнати сервитьори — единият на около трийсет, другият на около четирийсет години.

— Доволна ли сте от вечерята, госпожо? — попита по-младият, докато вкарваше количката.

— Беше великолепна. — Нямаше спомен какво е вечеряла, затова отговори машинално.

— А виното допадна ли ви? — попита другият, докато заобикаляше внимателно спящото куче.

— Да — отвърна Кейт. — Абсолютно — добави и побърза да се усмихне, за да се почувства по-уверена. Погледна Макс, приглади косата си и излезе на терасата. Мичъл стоеше с ръце в джобовете, вперил поглед във водната повърхност, сериозен и замислен.

Отдолу отново се носеше музика и когато Кейт мина покрай масата, младият сервитьор прекъсна за момент опитите си да затвори бутилката с остатъка от виното и каза:

— На плажа има частно парти. Надявам се, че не са нарушили спокойствието на вас и на вашия съпруг.

— Не, ние… много ни беше приятно даже — отвърна Кейт, но думата „съпруг“ я смути за момент и не заради това, че нейният съпруг не беше Мичъл, а защото се замисли колко неловко ще бъде положението на следващата или по-следващата вечер, когато същите сервитьори ще дойдат да поднесат вечеря и тя ще бъде с Ивън. Хрумна й, че сигурно същата тази мисъл беше накарала Мичъл да се уедини.

Кейт прогони от ума си тези свои тревоги и излезе навън. Сигурно много скоро щеше да се наложи да се сблъска с последиците от решението си да бъде с Мичъл през тази вечер, но то вече беше взето. Нямаше връщане назад. Не желаеше да се върне назад. Не и след тази целувка. Най-прекрасната целувка в нейния живот. Усещаше, че това преживяване е също толкова омагьосващо и за Мичъл.

Той се обърна с лице към нея и Кейт се загледа изпитателно да открие някакво потвърждение, че тази целувка действително е оставила магията си и у него. Искаше й се да увери, че е била нещо необикновено и в неговия живот. Но бледата лунна светлина не й позволяваше да се почувства сигурна в това — дори й се стори, че той се мръщи. И все пак от толкова голямо разстояние едва ли можеше да прецени добре какво е изражението му. Тя се усмихна колебливо, като не спираше да мисли какво да му каже, когато стигне до него. И се изненада, че и той не й отвърна с усмивка.

Мичъл не се усмихваше, защото гледаше изпитателно същата тази жена, която малко преди това само с една целувка го докара до неистова страст, и това доста го смути. Тя вървеше към него с ръце на гърба, морският бриз приглаждаше косата й и надипляше ръбовете на широките панталони, което я правеше да изглежда като ирландска хористка и едва в този момент той забеляза — защото по време на вечерята не спираше да вижда голо тяло във въображението си — че костюмът й е бял.

Кейт Донован беше странна жена, не разбираше и силната страст, която го обзе след една-единствена целувка. В началото, след като поля ризата му с водка, беше пожелал да я види отново просто защото му се стори интересна. Но ето че тази вечер го завладя така неустоимо, че една най-обикновена целувка — най-обикновено уверение, че е на път да осъществи едно свое не чак толкова неотложно желание — се беше превърнала в нещо съвършено различно: в акт с крайно неотложни последствия.

Гледаше как тя спря и откъсна стръкче цвят от един храст с бели цветове. Приближи го към лицето си, за да се наслади на аромата му. В същия миг спомените изведнъж върнаха Мичъл десет години назад, когато беше отишъл на парти в дома на един гръцки бизнесмен. Тъй като се отегчи, взе чашата си, излезе, тръгна надолу по една пътека и стигна пред осветена с фенери градинка на ръба на една скала над морето. В средата имаше статуя на млада жена с красива дълга коса и с цвете в ръка. По стила на облеклото личеше, че това е съвременна статуя, но нещо в онзи образ го заплени.

„Имаш ли нещо против да застана до теб?“ — беше попитал статуята, докато я оглеждаше от всички страни.

Мичъл се замисли колко идиотски е бил и онзи въпрос, и фактът, че в този момент правеше сравнение между едно червенокосо чикагско момиче и гръцка статуя от алабастър. Реакциите му към Кейт Донован бяха крайно чудати и непонятни, но макар да не разбираше защо тя му действа така, нито пък накъде водеше всичко това, нещо изведнъж възбуди у него известна предпазливост. Той реши през останалата част от вечерта да проявява повече благоразумие и да не изневерява на собствените си правила.

Кейт спря пред него и погледна към плажа, защото оттам долетяха звуците на поредната самба.

— Отново имаме музика — отбеляза боязливо тя, докато полагаше усилия да преодолее смущението си от факта, че той я гледаше равнодушно и продължаваше да държи ръцете си в джобовете. — Сервитьорът ми каза, че на плажа има частно парти — добави тя.

Мичъл хвърли поглед в същата посока и каза името на песента, която изпълняваха:

— „Корковадо“ — изрече, но без да помръдне и да я покани на танц, а Кейт си каза, че причината за въздържанието му сигурно беше присъствието на сервитьорите, защото те все още бяха на терасата.

Когато видя, че не може да върне интимността отпреди тяхното пристигане, тя реши да се опита да научи нещо повече за мъжа, с когото щеше да легне.

— Явно обичаш музиката — започна нерешително тя. — Разбрах го по това, че танцуваш така добре. Каква е любимата ти музика?

— Джаз.

Кейт въздъхна тежко с престорено недоволство:

— Почти всички мъже предпочитат джаз, защото не се налага да се заслушваш в текста. Всъщност дори и в самата музика можеш да не си правиш особен труд да се заслушваш. Каква друга музика обичаш?

— Класическа.

— Защото и там липсва текст — заяви тя така категорично, че Мичъл не можа да сдържи усмивката си.

— И каква още?

— Опера — отвърна Мичъл.

— Да, защото там пък има текстове, които ти просто не разбираш — отбеляза опечалено Кейт и разтвори безпомощно длани, сякаш за да покаже, че всичките му отговори са били в доказателство на нейното твърдение, но забеляза, че в погледа му трепна някакво колебливо несъгласие и веднага прибра ръце, като се загледа изпитателно в него: — Да не би да разбираш италиански?

Италианският, а не английският, беше родният му език, но той предпочете да не й го казва, за да не провокира други въпроси, затова само кимна:

— Да.

— И го говориш? Искам да кажа, и него ли го владееш перфектно както английски и холандски?

— Не говоря перфектно холандски.

От този негов отговор Кейт веднага си направи извода, че той със сигурност владее италианския перфектно и го погледна с възхищение.

— Колко езици знаеш?

— Не съм ги броил.

— Ами хайде да ги преброим — пошегува се тя.

— Няма какво да ги броим — отвърна рязко Мичъл с това буквално за секунди стопи и усмивката й, и целия й ентусиазъм. Той се ядоса на себе си и побърза да измисли изход от неловката ситуация, но в крайна сметка даде едно крайно несполучливо обяснение, което я обърка и доведе до нови въпроси.

— Почти всички европейци говорят по няколко езика — беше неговата реплика.

— Та ти изглеждаш като типичен американец, хич не ми е хрумвало, че си европеец.

— Не съм.

— А какъв си тогава? — погледна го тя изпитателно със зелените си очи.

— Никакъв — отвърна безцеремонно Мичъл. — Аз съм просто хибрид — добави след това, защото се смяташе именно за такъв, но в следващия момент се почувства крайно неприятно от усещането, че нежният глас и грейналите очи на една жена така бяха омаяли душата, че той се подлъга да каже нещо, което никога не бе изричал на глас. Погледна нервно към терасата и хвана Кейт за ръка.

— Сервитьорите си отидоха. Хайде да влезем вътре — каза той с намерението да я отведе направо в леглото без повече разговори.

Остана с впечатлението, че и тя няма нищо против да стане така, защото само кимна и тръгна послушно до него, но когато стъпиха на терасата, тя се обърна с лице към него и му прегради пътя — дали умишлено, или непреднамерено, като седна на каменната балюстрада.

— Мичъл… — За пръв път изричаше името му толкова нежно, после сведе поглед и замълча за момент, сякаш и тя като него усети сладка тръпка на изненада при произнасянето му.

— Да? — попита той с примирение, че ще трябва все пак да изброи имената на езиците, които владееше.

Тя вдигна очи към него с озадачена усмивка:

— Защо наричаш себе си „хибрид“?

— Защото съм американец по рождение и европеец по възпитание.

Тя кимна доволно.

— Имаш ли братя и сестри?

Тези неочаквани въпроси го изненадаха и подразниха, затова отговорът му беше кратък:

— Не, не бих казал.

— Не би казал? — повтори тя и добави иронично: — За родители също ли не би казал нищо?

— Не.

— Излиза, че нямаш семейство, така ли?

— Какво значение има това, по дяволите?

— Никакво — отвърна тя с нотка на тъга и примирение и Мичъл ясно си даде сметка, че явно ще загуби доверието й, ако продължи да се измъква от въпросите й.

— Имам снаха, племенник и една стара леля — изрече той, но предпочете да премълчи, че има дядо.

— Но как така, нямаш братя и сестри, а имаш снаха и племенник?

— Защо се интересуваш от всичко това? — попита рязко той.

— Ти да не си агент на ЦРУ или някой безследно изчезнал?

Ядът и раздразнението му попречиха да не избухне в смях.

— Не позна.

— Ами, естествено, че не съм — отбеляза небрежно и се изправи. — Ако беше такъв, сигурно щеше да се прикриваш по-умело.

Мичъл също се изправи и зададе рязко свой въпрос:

— Винаги ли си толкова любопитна?

Във въпроса му прозвуча и упрек, и предупреждение да го остави на спокойствие. И Кейт действително го направи — и в буквалния, и в преносния смисъл. Тя се отдръпна, давайки си сметка за жестоката реалност, която нямаше нищо общо с мечтаната допреди това нежна идилия. Явно всичко се свеждаше до желанието му да й се порадва час или два в леглото. Той виждаше у нея само подходящ сексуален партньор. За момент се почувства склонна да приеме нещата в този им вид, но пък в крайна сметка вече беше преживяла достатъчно скръб и проблеми в Чикаго. Нямаше защо да се товари с още унижения и угризения.

Нейната реакция беше недвусмислена и Мичъл набързо прецени, че това беше доста по-подходящ финал на вечерта. Най-подходящият. Даже беше доволен от тази развръзка. Когато на другия ден отидат в Сейнт Мартен, тя ще бъде негова.

— Стана късно — каза той. — Ще дойда да те взема утре в десет.

Но за негова изненада тя поклати глава, прокашля се и отвърна:

— Не. Благодаря ти, но предпочитам да се оправя сама.

„Прави се на интересна“ — каза си Мичъл. Той не понасяше жени, които се превземат, и кой знае защо изпита задоволство, че тя е от тях. Само че когато се обърна и го погледна в очите, той си даде сметка, че изобщо не става дума за превземка. Кейт се усмихна мило и каза:

— Довиждане, Мичъл. Благодаря ти за тази прекрасна вечер. За мен тя беше истинска приказка.

— Ами тогава да не бързаме да й поставяме край.

— Няма как.

От една страна, Мичъл не искаше да я разочарова, но, от друга, не желаеше да се оставя да го притискат и да прави компромиси.

— Само защото отказвам да говоря за живота си? — поинтересува се той.

— Не за това, а защото ти настоя да чуеш разказа за моето детство, а аз от теб не получих нищо.

— Нищо ли? — попита насмешливо той с учудено вдигнати вежди.

Той й обясни, че вместо да й предлага разкази за живота си, е предпочел да й даде тялото си, и Кейт се помъчи да се пребори с поредната изкусителна тръпка, а миг след това у нея отново нахлу онова странно усещане, че съдбата е предопределила да се роди приятелство между тях. Без да се замисли, тя сложи длан на лицето му и се усмихна, загледана в присвитите му очи.

— Знам, че всяка жена ще бъде щастлива да получи това, което предлагаш на мен, но проблемът е, че за мен ти си нещо много повече от красиво мъжко лице…

След тези думи погледът му се развесели и лицето му трепна, от което Кейт усети още по-топла привързаност към него, но и предчувствие за болка.

— Според мен ти си многопластов човек и когато утре се видим пак, аз няма да се откажа от желанието си да отгръщам един по един всеки пласт и да надничам какво ще открия под него. — Той обаче не каза нищо и тя продължи: — Но ти ще ме спираш и ще ти бъде неприятно, че го правя, нали така?

Мичъл се почувства неловко от тази нейна прямота, но и се възхити на смелостта й, ето защо реши, че тя заслужава да бъде откровен:

— Да.

— Знаех си, че е така — промълви тя. — По-добре си върви, докато не съм променила решението си.

Мичъл забеляза, че ръката й трепери, гласът й трепти от възбуда. Беше сигурен, че ако протегне ръце към нея, тя веднага ще промени решението си. Въпреки това реши, че най-благоразумно ще бъде да я послуша. Но и да не остава горчив привкус след първата им среща, точно преди да излезе, се пошегува:

— Ще съжаляваш за това решение — строго я предупреди.

Тя кимна и също отвърна с много сериозен тон:

— Със сигурност — изрече, но погледът й някак странно блестеше.

— Ако все пак промениш решението си за утре…

— Няма да го променя — прекъсна го тя. — Довиждане — каза, след което подаде ръка да се сбогуват, също както дванайсет часа преди това беше подала ръка да се запознае с него, след като го беше заляла с коктейла. Той погледна ръката й. Изведнъж изпита неудържимо желание да прекарат нощта заедно. Вместо да й подаде ръка, повдигна брадичката й, погледна я в очите се усмихна:

— В Европа съществува традиция мъжът и жената да се разделят с целувка, след като са прекарали вечерта заедно.

Беше решил, че ако тя извърне глава, ще я принуди го целуне. Тя обаче го погледна смутено:

— За коя част от Европа става дума? Може би Франция? Или Швеция? Или Белгия?

Мичъл сключи навъсено вежди:

— Много си упорита!

— Или сигурно Испания? Или Германия? — не се отказваше тя.

Мичъл се ядоса и я остави. Тя се дръпна.

— Ще те изпратя до външната врата — предложи любезно тя и го поведе към апартамента.

Той обаче отказа с видимо раздразнение:

— Няма нужда. Ще мина през терасата и ще заобиколя.

Кейт едва сдържаше сълзите си, докато го гледаше как прекоси терасата, обърна се наляво и тръгна покрай задната страна на вилата, после бръкна да извади ключовете си от джоба на панталона, спря за момент, наведе замислено глава, накрая се извърна към нея. Кейт се изпълни с надежда, щом видя, че по лицето му пробяга усмивка, но думите му отново я разочароваха:

— Права си, че реши така.

Сърцето й се сви от хладната му усмивка, от равнодушния му глас, но тя събра сили и се усмихна:

— Знам.

Той кимна — изглеждаше доволен и продължи надолу по пътеката, после сви зад ъгъла на вилата и се скри от погледа й. И от живота й.

Нещо прошумоля между дърветата в градината, но този път Кейт нито се смути, нито погледна натам. Какво значение имаше, щом не беше Мичъл. Стисна очи и отпусна глава, обзета от страх и срам.

Нейните полуистини, те станаха причина за този рязък обрат. Когато взе решение да легне с него, изобщо не се вълнуваше от мисълта какви езици говори, колко братя или сестри има. Това бяха само оправдания от нейна страна, за да се измъкне, и макар да бяха логични, те не бяха нито почтени, нито основателни. Още от самото начало си даваше ясна сметка, че ако легне с него, занапред сигурно ще чувства и угризения, и огорчение, но беше готова да се изложи на този риск, да поеме всички последствия. Не беше готова обаче да понесе бремето на тайните му. Страдаше силно за баща си, освен това не знаеше как ще се справи с ресторанта, за който той толкова се бе трудил и за който тя пое грижа. Когато Мичъл не пожела да й каже нищо за себе си, в главата й нахлу ужасяващата мисъл, че пред нея се изправя една угнетяваща мистерия — мистерия, която стоеше буквално пред очите й с похотлив, непроницаем поглед и привидно разсеяна усмивка, а в същото време разпалваше у нея неудържимо желание да се добере до дъното на душата му.

И в този момент изпитваше и срам, и яд към себе си, защото това не беше нещо непосилно за нея, тя може да се справи поне с част от тази задача. Защото е дипломиран психолог, имаше и известен стаж в работата с деца от непълноценни семейства. Тази вечер интуицията й подсказа, че Мичъл е оградил душата си със защитни прегради, и по всичко личеше, че ги е ковал години наред… още от детството си. Но вместо да се съобрази с поставените бариери, вместо да се наслади на удивителното, съчетание от физическа сила и душевна топлина у този човек, вместо да отвори път за неговата неустоима чувственост и неудържима страст, Кейт се съсредоточи в мисълта за изхода на тези защитни прегради и взе да човърка в главата му с досадни въпроси за неговото семейство. И накрая той я накара да млъкне с въпроса: „Какво значение има това, по дяволите?“. Кейт с тъга призна пред себе си верния отговор: никакво значение. Всеки зрял мъж си имаше свои душевни прегради. Беше нормално да ги свали за любимата на сърцето си жена, но беше немислимо да го направи за една почти непозната жена, която си е наумила да принуди към това… и то на момента! Кейт преглътна с мъка сълзите си и излезе на терасата — мястото, където двамата така приятно се забавляваха и се шегуваха, и танцуваха… и където тя се разтопи от сладостта на най-незабравимата целувка. Тя изправи глава. С болка си спомни, че само половин час преди това усещаше неговите ръце, които я притискаха в страстна прегръдка.

Пое към плажа. Спомни си как той се отдалечи и как се обърна към нея веднага щом извади ключовете, сякаш те му напомниха, че трябваше да направи още нещо… „Права си, че реши така“ — каза й. В този момент Кейт изведнъж си даде сметка какво означаваше тази реакция от негова страна: той деликатно прехвърляше върху себе си цялата вина за провала на вечерта — като безупречен джентълмен. Поведението му беше толкова изискано. Той не губеше присъствие на духа нито, когато го заливаха с леден коктейл, нито когато отблъскваха желанието му за интимен контакт.

Замисли се внимателно, защото неговото поведение й напомняше нещо, изглеждаше някак познато, и тя се помъчи да си спомни какво точно: ами да, членовете на британската аристокрация бяха прочути със своето непоклатимо хладнокръвие. Те смятаха емоционалните изблици за признак на лошо възпитание. Мичъл се държеше като типичен британски аристократ.

Но не можеше да е сигурна, защото нямаше да го види никога повече. Заради малодушието и любопитството си бе пропиляла възможността да научи нещо повече за него.

Почувства се ужасно нещастна от тази мисъл и за утешение дори си каза, че за този човек тя сигурно не означава абсолютно нищо. Най-малкото не биваше да се обвинява, че е пропуснала шансове, които никога не е имала.