Джил Барнет
Проклетникът (18)

17

— Няма да се съблека, докато ти си в стаята.

Тобин се бе изтегнал на издутия пухен дюшек, кръстосал глезени, а ръцете му почиваха под главата. Дъвчеше едно клонче и гледаше как София се разхожда напред-назад пред димящата вана.

— Тогава аз ще го направя вместо тебе.

— Няма.

Той понечи да се надигне. Тя вдигна ръка.

— Спри! Недей. — Развърза връзките около яката на туниката си. — Поне се обърни с гръб.

— И така ми е удобно.

Тя замря.

— Добре. — Отпусна ръце. — Тогава ще се съблека в коридора, където всичките ти войници могат да ме видят.

— Хубаво де — проточи той, никак не беше се променила тази негова София. — Ще си затворя очите.

И той ги затвори.

— Дай ми честна дума. Закълни се, че няма да гледаш.

— Няма.

Тобин не каза нищо повече. Нямаше да й дава дума, която не смяташе да спази. Зачака и след малко отвори леко очи, само колкото да вижда.

Тя се обърна с гръб към него и сграбчи ръба на туниката си, после я дръпна над главата си. Наведе се и събу единия ботуш. Погледна подозрително към него.

Той бе затворил очи само колкото да я заблуди.

Тя зачака.

Той също.

София успя да събуе и двата ботуша. Жалко, много му се щеше да я погледа още малко как подскача на един крак, мъчейки се да измъкне другия от ботуша.

Тогава тя се завъртя към него, сякаш прочела мислите му. Но той отново бе затворил очи. Избута с език клончето в другия ъгъл на устата си и отново го задъвка. Чуваше леките й стъпки из стаята.

Тя застана до леглото. Той усещаше как го гледа. Усети я как размахва ръка пред лицето му.

— Очите ми са затворени, сладурче.

— Тогава откъде знаеш, че съм тук?

— Усещам въздуха, който раздвижваш с ръка пред лицето ми.

— О, така ли — изрече тя разочаровано, но после смени тона. — Не искам повече да ме наричаш така.

— Как?

— С тая дума. Сладурче. Нарече и оная жена в кръчмата сладурче.

— Ревнуваш ли?

София изсумтя.

— Едва ли. — И се върна към ваната. — Уф! — изпъшка и пусна сапуна във водата. — Аз да ревнувам от някаква дебела кръчмарка, дето се носи като кораб с разпънати платна.

И обиколи ваната, имитирайки походката на кръчмарката.

— Каквото желаете, сър Тобин — повтори тя с гърлен глас, полюшвайки хълбоци насам-натам.

В този миг Тобин не беше сигурен какво иска да направи — да се смее или да я сграбчи и да вземе да я целува.

София свали панталоните, все още разлюлявайки хълбоци, докато си мърмореше с колко много мъже навярно трябва да е спала тази кръчмарка. И как умните хора трябва да се пазят да не пипнат някоя зараза. Когато свърши словоизлиянията си, тя престана да върти хълбоци и влезе във водата.

Отпусна се в дървената вана и изпъшка дълго и сладостно.

— Ох, че хубаво.

Богородице, колко красива жена беше тази София. Никак не му бе лесно на Тобин да я гледа и да повярва, че най-накрая тя е негова — тази духовита млада седемнайсетгодишна жена. И двамата бяха млади. Но му се струваше, че са минали години от мига, в който я бе видял за пръв път.

Беше преди години. Преди пет дълги години.

На Свети Михаил той щеше да стане на двадесет и една. Колко ли години щяха да живеят заедно. Петдесет? Или повече. Цял живот. Исусе, Мария, надяваше се животът с нея да бъде дълъг.

Тя седеше с гръб към него. След като се изми и изтърка, кожата й заблестя в ярка, здрава руменина, отразявайки блясъка на жаравата в мангала. Той я загледа как потапя глава във водата, за да намокри черната си коса. Тогава дългите й бели крака почти излязоха от ваната и той зърна сянката между бедрата й.

Господи, това негово въздържание, както беше легнал тук тази вечер, без да мърда, щеше да го опази от чистилището. Истинско упражнение на силата, каквото турнирите не можеха да предложат. Защото никой мъж не би могъл да лежи така като него и да се въздържи. И той я загледа, изпивайки я с очи. Искаше да стане и да я измъкне от ваната. Искаше да я докосне. Да оближе водата от тялото й. Искаше да смъкне дрехите си и да се съедини с нея. Боже господи, колко искаше да се съедини с нея.

Зачака, но по едно време се отказа от възможността да отиде на небето след смъртта си, стана тихичко, свали туниката през главата си и започна да разкопчава панталоните. Измъкна се от тях, развърза парчето плат около слабините си и го пусна на пода.

Преди София да успее да се обърне, той се озова на колене на дървения под пред нея.

— Тобин! — извика тя и кръстоса ръце пред гърдите си. — Нямаш ли никаква чест? Даде ми дума!

— Не съвсем. Казах само „да“. Не съм казал за какво го казвам.

Тя му се намръщи над бялото си рамо. След миг разшири очи.

— Какво правиш?

— Мия ти гърба.

Той прокара ръце по меката й кожа, наведе се и я целуна по тила, после по рамото и по гърба. Спусна се по-надолу, ръцете му стигнаха до седалището й и започнаха да я галят, да я стискат и да я мачкат.

Тя замря за момент, когато той я хвана, но в следния миг изстена тихо и нежно, сякаш казваше: „Да, искам още.“

Тобин я хвана здраво, извади я от ваната и се изправи, държейки я на ръце.

Тя изписка, но твърде късно, той влезе във водата, седна и я отпусна в скута си. Тя се извъртя и насмалко не го уби с поглед.

— Полека, джереме такова!

— Пусни ме.

Той поклати глава, стисна китките й и я дръпна напред така, че разтворените й длани опряха в гърдите му. Наведе се назад и затвори очи.

— Измий ме.

— Да ти приличам на слугиня?

— Преди сто години щеше да бъде твой дълг и чест да къпеш гостуващите рицари.

— Да, голям напредък имаме ние, жените.

Той се засмя и хвана лявата й ръка. Пъхна сапуна в шепата й, после положи ръката й заедно със сапуна на гърдите си и започна да търка твърдите черни косми, докато целите потънаха в пяна.

Отвори очи и я видя как гледа втренчено собствената си ръка, видя я как вдига другата и започва да си играе с пяната и да описва малки кръгове с върховете на пръстите си.

— Бързо се учиш.

Тя му се усмихна палаво, после прокара пръсти по зърната му.

Тобин хвана китките й и я дръпна напред, така че двамата се озоваха гърди до гърди. Той обви ръцете й около врата си, хвана я през кръста и бавно спусна горната част на тялото си надолу, така че след миг двамата се къпеха в обилната сапунена пяна.

После вдигна ръце, обхвана главата й и привлече устните й към своите. Започна да я целува нежно, първо ъгълчетата на устата, после ръба на устните. Прокара леко език по устните й и тя ги разтвори с тиха въздишка.

Двамата започнаха да се целуват силно, дълбоко, езиците им се впуснаха в игра, всеки предизвикваше и привличаше другия. Той смучеше нейния език, тя му отвръщаше със същото.

Тя повтаряше всяко негово движение, сякаш искаше той да я научи как да се люби. Той взе сапуна и ръката й и ги придвижи надолу, правейки по същия начин обилна пяна и по корема си, както бе направил на гърдите. Взе сапуна и направи пяна по тъмната сянка на космите между бедрата й, като през цялото време я целуваше по устата и поглъщаше слабите й протести, които се надигаха всеки път, щом пръстите му се плъзнеха между краката й.

Тобин започна отново да приплъзва тялото си срещу нейното нагоре и надолу, за да могат и двамата да усетят всеки инч от тялото на другия, всеки мускул, всяко ребро, всяка повърхност.

Водата изстиваше, също както и стаята. Той я отдели от себе си и я целуна по носа.

— Хайде, водата изстива.

Изправи я, грабна една кърпа и бързо я прокара по тялото й, после изтри до сухо косата й и едва тогава сам се избърса.

Малки черни къдрици ограждаха сега лицето й, очите й изглеждаха огромни, тъмни, напрегнати, на Тобин му се струваше, че може да влезе в тях и да се залута, да се изгуби и никога повече да не намери обратния път.

Той я грабна и я отнесе на леглото, отметна завивката и я положи на ленения чаршаф, после се изтегна до нея и играта започна отново. Докосвания, целувки, нежни думи.

— Докосвай ме… Докосвай ме — шепнеше той, полагайки дланта й върху тялото си.

След това на свой ред положи ръка върху нейното тяло и започна да я милва от рамото до коляното, с дълги, нежни погалвания, едва докосвайки кожата й, прокарвайки нежно пръсти по нея отново и отново.

— Ти си толкова нежна. Кожата ти е толкова мека — прошепна той, после доближи уста до ухото й и я помоли да го погали.

Ръката й направи първото колебливо движение.

— По-силно — прошепна той. — По-силно.

И тя го послуша. Притисна длан към него и започна да го гали. Той изстена:

— Да, това е… това е… Не спирай.

И я зацелува дълбоко, устните им се впиха едни в други, а ръцете му се придвижиха нагоре към тила й, езикът му започна да я вкусва, той дъхваше нежно в ушите й и чакаше тя да потрепне.

— Тобин… — изрече тя с едва доловим глас.

Той сниши уста към гърдите й, вкуси ги, засмука зърната и ги облиза с кръгообразни движения. После се спусна надолу, прилепи уста към ребрата й и проследи всяко ребро с език — бавно, сякаш искаше да ги извлече от тялото й.

Тобин притисна устни към нежната вдлъбнатинка под ребрата й и целуна най-меката и най-бялата кожа, каквато някога беше виждал. Главата му се наведе към пъпа й и той пъхна език в трапчинката, а после засмука нежния й корем, оставяйки любовни белези от двете му страни. Зарови лице в него, вдъхвайки аромата й, а после започна да я гъделичка, докато тя не хвана главата му, въздъхвайки от удоволствие.

Устата му проследи костите на ханша й, спусна се по очертанията на бедрото й. Той отметна завивките и прокара език по вътрешната страна на бедрото й, надолу, надолу, докато не стигна до глезените. Раменете му се озоваха между бедрата й и той започна да целува другия крак, спирайки при коляното.

Той леко присви коленете й, така че тя да опре стъпалата си на леглото. Целуна ямките зад коленете й и леко духна върху тях. Близна леко в посока нагоре, оставяйки влажни следи по кожата от вътрешната страна на бедрата й.

Докато не стигна до нейния център. Обвя го с топлия си дъх, знаейки, че тя е мокра и ще почувства как дъхът му я охлажда.

Тя ахна и прошепна името му.

После той я целуна там, на мястото, до което само любовниците получаваха достъп.

Тя извика и се опита да се отмести.

Той я хвана за задничето и я задържа, целувайки я още по-дълбоко, с устни и дъх, галейки я с език, смучейки я с устни, докато тя не започна да вика и да стене, и да го моли задъхано да не спира.

Тя беше толкова близо, удоволствието й беше само на косъм. Той го усещаше по треперенето на краката й, по новия вкус, който откриваше в нея. Кулминацията й наближаваше.

Още едно близване на езика му и тя извика силно, разтърсена в спазми, пулсираща срещу устата му, стиснала здраво главата му.

Без да престава да призовава светиите и да твърди, че умира.

Накрая, когато всичко свърши, тя задъхана потрепери още веднъж, а после полека започна да утихва.

Той плъзна тялото си нагоре по нейното. Тя бавно отвори очи и го погледна.

Почудата, която видя в очите й, го разтърси, отхвърли го в място, откъдето едва ли би могъл да се изплъзне. Не можеше да издържи на погледа й, затова повдигна краката й, настани се между тях и започна да се движи, отначало бавно, като само се потъркваше в нея, твърда срещу мека плът, а после започна полека да се премества нагоре, докато се озова срещу най-чувствителните й места.

Когато се увери, че тя е навлязла в ритъма му, той плъзна ръце нагоре, обхвана гърдите й, а после вплете ръце в косата й и започна да я целува, като не преставаше да се движи и да се търка в нея.

Целувките им ставаха все по-горещи и по-настойчиви. Двамата започнаха да се движат все по-бързо и тогава той се размърда, надигна се леко и навлезе едва-едва в нея, само с връхчето.

— Да, Тобин. Толкова е хубаво.

— И на мене ми е хубаво. Вкусът ти е великолепен. Миришеш толкова хубаво. И си толкова мокра и гореща. — Той се пъхна навътре още мъничко, с едва забележимо движение. — Сложи си краката на гърба ми.

Тя го послуша и той повдигна малко седалището й, а после навлезе още мъничко. Започна да се движи навътре и навън, все още, без да докосва девствената й преграда. Нямаше да я разкъса, още не. Не тази нощ.

Той смени положението си и седна назад на пети, със свити крака и широко разтворени колене. Хвана я за ханша и полека я притегли към себе си. Навлезе леко в нея и пак започна да се движи навътре и навън, всеки път все по-дълбоко.

Движенията му я водеха към върха на насладата. Тя беше стегната и гореща и той искаше да влезе докрай в нея, но се дръпваше, оставяйки да навлиза само заобления край на главичката, в който бяха съсредоточени усещанията му. Навлезе още малко, докато не почувства тънката преграда, която му казваше, че никой мъж не я беше притежавал.

Той не продължи по-навътре, а бавно се изтегли навън, после отново навлезе и отново бавно се изтегли, налагайки ритъма, усещайки реакцията й. Тя вдигна хълбоците си по-високо, изстена и замята глава. Той продължи с тласъците, докато не започна да му се струва, че ще експлодира.

Направи още едно движение, тя подскочи и когато той направи следващото, тя избухна, треперейки около връхчето му, и започна неистово да крещи името му.

Да я остави да свърши беше най-трудното нещо, което някога му се бе случвало. Но той зачака, стиснал зъби, като си повтаряше на ум имената на светиите на латински, а после — в същия ред — и на френски.

Дръпна се леко, пропълзя нагоре и се изтегна върху нея, търкайки се в корема й, все по-бързо и по-бързо, стискайки седалището й, без да престава да се движи, все по-близо до екстаза, усещайки как облекчението му идва с неотвратима скорост.

Тръпка пробяга по него и той също избухна, ръцете му се вплетоха в косата й, устата му се впи в раменете, в шията й. Животът му сякаш изтичаше на тласъци, топъл и мокър, върху тях, по горещата им кожа.

Останаха да лежат така дълго време, докато дишането му се успокои. Той отмахна един кичур коса от носа си, после си пое дълбоко дъх още няколко пъти и вдигна глава.

София го загледа с огромните си очи и той се почувства изгубен.

Тя вдигна пръст към устата му.

— Не ме нарани. — Гласът й беше учуден.

— Да, не те разкъсах. Ако го бях направил, щеше да почувстваш болка, но само тогава. Само веднъж.

Тя сви вежди, после запита:

— Защо?

— Защо да те боли ли?

— Не, защо не ме взе изцяло?

— Не сме женени. Сгодени, но не женени. Ще оставя това за брачното ни легло. Не тази нощ. Това беше за нас. Засега.

— Беше вълшебно.

— Да — усмихна се той, после се отмести и загледа лицето й. Тя сведе очи към влагата по корема си, докосна я с пръст, после го погледна.

— Това е моят живот. Като се оженим, той ще влиза в тебе. Ще се свърже с твоето семе и от нас двамата ще произлязат нашите деца.

Тя кимна, после се загледа в корема си. След миг се размърда и погледна към него, плъзгайки очи от главата към гърдите му, после към хълбоците и по-надолу. Остана загледана дълго в него.

Той се разсмя.

— Не се тревожи. Пак ще стане голям.

Тя го смушка и отвърна.

— Знам.

— О? И откъде го знаеш?

— Жените говорят.

— И за какво говорят жените?

— Разни неща.

— Например?

— За мъжете.

— И какво за мъжете?

— За твърдите им глави.

— Само за твърдите им глави ли?

— И за онези им работи. А мъжете за какво говорят?

— За войни, оръжия и жени, но не непременно в този ред.

Двамата се усмихнаха един на друг.

Тя се доближи още малко до него и му се усмихна и това беше първата истинска усмивка, която му даваше.

Той усети, че нещо в него спира. Може би беше сърцето му. Нямаше хитрост, нямаше преструвка. Тя не се прикриваше. Просто му се усмихна.

Той пъхна ръка по гърба й и я притисна към себе си, полагайки на рамото си главата й, увенчана с корона черни непокорни къдрици.

Леко потърка с брадичка темето й и тя потръпна.

Тобин се поотдръпна и погледна главата й, после леко сви вежди. Вдигна ръка и я прокара по косата й.

— Имаш цицина.

— Да. — Тя замълча и мълча дълго. Въздъхна и каза: — Жонглирах с няколко дървени топки и изпуснах едната.

— Чух.

— Какво? — София се надигна и го погледна. — Ах, ти! Откъде си разбрал?

— Точно така те намерих. Вървях по следата на твоите злощастни приключения. — Тобин замълча за миг и продължи. — Онова прасе, което те смушкало със зурлата си, много ми хареса, почти колкото на кръчмаря на ъгъла, където си изпълнила този забележителен номер.

Тогава тя се разсмя.

— Сигурно съм изглеждала ужасно глупаво.

От устните му се откъсна рязък смях.

— Ти? Никога.

Тя леко изсумтя и отново вирна проклетата си брадичка.

— Поне мога да жонглирам.

— Да, само ми припомни да бъда извън кралството, когато отново се опиташ, или поне да съм доста далеч от тебе.

И Тобин се усмихна на недоволното й изражение. Тя го смушка в корема с кокалестите си юмручета. Той я сграбчи и я придърпа в прегръдките си.

— Заспивай.

Тя положи глава на гърдите му и затихна. След малко промърмори със сънен глас.

— Мразя те.

— Знам.

Той сведе поглед към нея, отмахна кичур коса от челото й и леко я целуна. Вдъхна аромата й. Загледа се в чертите й, в носа, в пълните устни, в лицето, което можеше да го накара да подлудее от гняв или желание.

Остана да лежи замислен върху думите й, взрян някъде в нищото. Доближи уста до ухото й и тихо изрече:

— Ние имаме нужда от силни взаимни чувства. Любов или омраза — и двамата трябва да чувстваме нещо.

И Тобин затвори очи и заспа, вслушан в нежния звук на равномерното й дишане.