Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (6)

5.

Джейк се върна обратно до Стоун Кениън и паркира в гаража на къщата, която беше наел. Отвори багажника на БМВ-то, извади компютъра си, с който никога не се разделяше, и влезе вътре.

Беше възнамерявал да прекара нощта, дебнейки из още няколко къщи, собственост на хора от кръга познати на семейство Глейзбрук, търсейки следи от това, за което бе изпратен. Точно така прекарваше повечето си нощи в Стоун Кениън. Досега бе успял да претършува дрешниците, чекмеджетата и сейфовете на дванайсет къщи.

Но пристигането на Клеър Ланкастър бе променило плановете му за вечерта. От мига, в който я видя за пръв път, инстинктът му на ловец го накара да стои нащрек. Тя беше важна. Джейк го усещаше. Не само защото искаше да я вкара в леглото си, макар че и това беше важно.

Той светна една лампа в кухнята и сложи лаптопа на масата. Наля си чаша скоч, седна и включи компютъра.

Не искаше повече изненади.

Кодираните файлове за семейство Глейзбрук, които му бяха дадени, съдържаха само най-обща информация за Клеър Ланкастър. Той я прегледа набързо.

Клеър произхождаше от дълга редица членове на организацията „Аркейн“ и по бащина, и по майчина линия. До резултата й по скалата на Джоунс имаше забележка. Това означаваше, че макар да бе определена като десета степен, нейната особена дарба беше толкова рядко срещана, че изследователите не разполагаха с достатъчно примери, които да гарантират точността на оценката.

До неговата степен десет в личния му профил имаше същата отметка.

Клеър бе отгледана от майка си — счетоводителката Гуен Ланкастър, която живееше в района на Сан Франциско с леля си — Мей Флад. Клеър беше завършила история в Калифорнийския университет в Санта Крус. Джейк знаеше достатъчно за репутацията на този университет, за да си даде сметка, че тя вероятно се бе дипломирала със солидно образование, но и с леко нестандартни възгледи за света.

Обърна внимание на този дребен факт, защото тук, в Аризона, хората от семейство Глейзбрук не бяха склонни към нестандартни възгледи. Те бяха стълбовете на обществото и участваха активно в светския живот, бизнеса и благотворителните прояви.

Зарови се по-дълбоко във файловете и откри каквото търсеше. Имаше малка бележка, в която се споменаваше, че след дипломирането си Клеър е кандидатствала за работа в един клон на „Джоунс и Джоунс“ в Калифорния. Кандидатурата й бе отхвърлена.

През следващите години беше кандидатствала за работа още няколко пъти. И бе отхвърлена още няколко пъти.

След неуспеха да постъпи в „Джоунс и Джоунс“, Клеър бе започнала работа в малка благотворителна организация. Беше останала в нея няколко години, преди да приеме мениджърски пост в по-голямата и престижна „Дрейпър Тръст“.

„Дрейпър Тръст“ представляваше частна фондация, специализирана в подпомагането на организации, които работеха с малтретирани жени и бездомни семейства, както и в областта на здравеопазването и образованието на малките деца. Очевидно Клеър бе постигнала сериозни успехи там. Поне изглеждаше, че положението е било такова допреди шест месеца. Точно тогава бе разпитвана във връзка с убийството на Брад Макалистър.

Когато се завърнала у дома в Сан Франциско, била уволнена от работата си. Годежът й с друг високопоставен служител на „Дрейпър Тръст“, Грег Уошбърн, приключил по същото време. Клеър бе прекарала месеците оттогава насам в търсене на нова работа в някоя благотворителна организация, но засега нямаше никакъв успех. Беше кандидатствала за пореден път и в калифорнийския клон на „Джоунс и Джоунс“.

И пак я бяха отхвърлили.

Джейк пусна бързо търсене за Грег Уошбърн в архивите на „Аркейн“. В списъците имаше неколцина Уошбърн, но не и този Грегъри Р. Уошбърн, бившият годеник на Клеър. Джейк си помисли, че тя бе пробвала да завърже връзка с човек без екстрасензорни таланти, точно както той беше опитал със Силвия.

Значи имаха нещо общо. И двамата знаеха, че много малко членове на „Аркейн“ биха се обвързали с човек, който има десета степен на някакъв специален талант, камо ли ловец или детектор на лъжата. Резултатите и за двамата бяха откровени провали. Той се облегна на стола си и замислено отпи от скоча.

След малко зададе данните за убийството на Брад Макалистър. Имаше доста информация, тъй като смъртта на Макалистър бе голяма новина в Стоун Кениън. Обаче повечето материали се оказваха безполезни и меко казано повърхностни. Разследването не беше стигнало доникъде.

Клеър бе дала показания в полицията, но нито за момент не бе разглеждана като официално заподозряна. Нямаше нужда човек да проявява голямо въображение, за да разбере защо е била оневинена толкова бързо, помисли си той. В крайна сметка бе дъщеря на Арчър Глейзбрук. Никой служител на полицията в Стоун Кениън не би горял от желание да разследва в тази насока без много солидни доказателства. Би било самоубийствен ход по отношение на кариерата му.

Той отново отпи от уискито си и се замисли върху думите на Клеър. Беше определила Брад като зъл човек и твърдеше, че е бил отговорен за нервния срив на Елизабет. Обвинението звучеше доста сериозно. Освен това бе първото негативно нещо, което чуваше за покойния съпруг на Елизабет, когото всички определяха като светец. Според всички в Стоун Кениън той се бе проявявал като идеалния съпруг.

Ами ако Арчър Глейзбрук е заподозрял, че дъщеря му е подложена на тормоз? Джейк не се усъмни нито за момент, че Арчър бе в състояние да убие зет си, ако въпросният зет е причинил нещо ужасно на някое от децата му. Арчър беше израснал в ранчо и бе прекарал известно време в армията, така че разбираше от оръжия.

Но Арчър, Майра и Елизабет бяха видени на приема на Академията по изкуствата в онази вечер. Имаше прекалено много свидетели, които да го потвърдят.

Но пък едва ли би било трудно да се измъкне от претъпканата зала на приема и да убие някого, който се намира само на четири-пет километра разстояние…

Джейк извади досието на Брад Макалистър. В него нямаше почти нищо интересно.

Макалистър и майка му — Валъри, бяха членове на организацията, но никой от двамата не бе постигнал висок резултат по скалата на Джоунс. Валъри имаше втора, а Брад — четвърта степен. И двамата бяха определени като притежаващи „обща паранормална чувствителност“ без някакви специални насоки.

Със своята четвърта степен Брад вероятно бе имал способности на добър картоиграч, това обясняваше и успешните му инвестиции, превърнали го в много богат човек.

Членовете на „Аркейн“ често имаха паранормални таланти поради вековната практика да се стимулират браковете между хора от организацията. Както и при всяка друга човешка особеност, генетиката бе изиграла своята роля в това отношение.

Бързо прегледа останалата информация, с която „Джоунс и Джоунс“ разполагаха за Макалистър. Брад се появил по тези места няколко месеца след като майка му се омъжила за Оуен Шипли. Нямал предишни бракове, поне според досието. С добро образование и нюх за финансовия свят, той работел за една средно голяма брокерска къща, преди да се захване със собствен бизнес като инвеститор. По времето на появата му в Стоун Кениън вече бил натрупал значително състояние.

Това не означаваше, че не се е оженил за Елизабет заради парите й, напомни си Джейк. Някои хора нямаха насита.

След известно време той отвори мобилния си телефон и набра един познат номер. Фалън Джоунс вдигна на първото позвъняване.

— Надявам се, че се обаждаш, за да ми кажеш, че най-после си направил пробив в Стоун Кениън — каза Фалън.

„Ниският плътен глас точно му пасва“, помисли си Джейк.

Фалън бе мрачен самотник. Сигурно още седеше зад бюрото си, почти винаги беше там — наведен над компютъра. Приличаше на побъркан учен — аналогията беше много подходяща. Фалън Джоунс можеше да проследи своя произход до основателя на организацията „Аркейн“ — Силвестър Джоунс, алхимика.

Като повечето наследници на основателя, Фалън Джоунс имаше изключително силна чувствителност, както и уникална квалификация, благодарение на която можеше да оглавява агенция за паранормални разследвания. Неговите собствени много изразени паранормални способности му позволяваха да види модели там, където всички останали виждаха само произволност, да открива конспирации там, където другите виждаха съвпадение. Той неизменно се оказваше прав.

Когато Фалън Джоунс изпращаше своите агенти на лов, можеше да се разчита на факта, че там някъде наистина има плячка.

— Появи се ново усложнение — съобщи Джейк. — Казва се Клеър Ланкастър.

— Другата дъщеря на Глейзбрук? — Фалън замълча. — По дяволите! Анализаторите на вероятностите ми казаха, че няма шанс тя да се появи.

— Е, тук е. И между другото тя знае, че в моята история има нещо не съвсем наред.

— По дяволите! Не можеш да я оставиш да провали всичко! Прекалено много е заложено на тази мисия!

— Засега сякаш не възнамерява да разбие на пух и прах прикритието ми — обясни Джейк. — Каза, че всички лъжат и е свикнала. Както и да е, тя планира да лети обратно за Сан Франциско вдругиден.

— Смяташ ли, че ще можеш да я контролираш дотогава?

— Не мисля, че някой би могъл да контролира Клеър Ланкастър — отвърна Джейк. — Поне не твърде дълго. Но с малко късмет тя няма да провали проекта. Обаждам се, защото имам един въпрос, свързан с нея.

— Какъв?

— Попаднах на файл, в който се казва, че е кандидатствала за работа в „Джоунс и Джоунс“ няколко пъти.

— На всеки шест месеца, точна е като часовник. Много е постоянна, не мога да го отрека.

— Защо не е получила работата?

— Ти как мислиш? — Фалън говореше спокойно. — Защото е с умения за детектор на лъжата и е десета степен. По-точно — десета степен с отметка.

— Звучи ми като човек с талант, който може да бъде много полезен за бизнес като твоя.

— Може би. Но не и с десета степен. Когато получихме молбата й за работа за първи път, накарах един от анализаторите ни да проучи другите членове на организацията със същия талант. Оказа се, че е имало само десетина човека в цялата история на „Аркейн“. Повечето са били или изключително невротични, или напълно побъркани. Четирима са се самоубили. Човек трудно се справя с подобен талант.

— Отхвърлили сте я, защото сте смятали, че тя няма да се справи с работата?

— Това е агенция за разследвания, Джейк — изтъкна Фалън сухо. — Знаеш не по-зле от мен, че в нашия бизнес всички лъжат — клиентите, заподозрените, агентите на „Джоунс и Джоунс“. Никой човек, който е детектор на лъжата с десета степен, не може да издържи дълго на такова напрежение. Тя би представлявала риск за себе си и за останалите агенти.

— Може да сте я подценили.

— Възможно е, но трябва да се съобразявам с вероятностите — каза философски Фалън. — Каквото и да правиш, не й позволявай да провали задачата ти.

— Ще видя какво мога да направя.