Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (40)

39.

— Не съм щатен агент на „Джоунс и Джоунс“ — каза Джейк. — Фирмата не поддържа голям постоянен щат от агенти. Повечето сме на свободна практика. Аз имам собствена агенция за разследвания. Но работя на повикване за Съвета, когато се налага да се действа по така наречените „извънредни ситуации“. Което обикновено означава „оплескани“.

— А „Солтър Бизнес Кънсалтинг“? — попита Клеър. — Тя само прикритие ли е?

Той сви рамене.

— Дипломата ми по бизнес администрация е истинска, но я използвам основно като прикритие, когато се налага да правя разследвания, свързани с корпоративна сигурност. Това е основният ми бизнес.

Майра стисна ръба на масата с две ръце и изгледа навъсено Арчър.

— Защо не си ми казал какво става?

— „Джоунс и Джоунс“ ме помолиха да пазя в тайна истинската роля на Джейк тук.

— О, майната им на „Джоунс и Джоунс“! — избухна Майра. Тя скочи на крака. — Аз съм ти жена. Трябваше да ми кажеш какво става.

Последва кратка недоумяваща пауза. Джейк и всички останали се взряха в Майра, слисани от нехарактерния за нея изблик.

Елизабет се усмихна леко.

— За бога, мамо? Защо не ни кажеш какво те притеснява всъщност?

Арчър се усмихна.

— Майка ти рядко избухва, Лизи, но когато го направи, винаги е много стряскащо.

Майра не обърна внимание на шегата му. Тя се обърна към Джейк.

— Не мога да повярвам, че те представих на всичките си приятели и познати като високоуважаван бизнес консултант.

— Съжалявам, Майра — каза той. — Трябваше да бъда приет в твоя социален кръг.

— Защо, за бога? — размаха ръце Майра. — Какво е това толкова важно разследване, та „Джоунс и Джоунс“ смятат, че имат право да се възползват от връзките ми?

— Чакай, скъпа, не е точно така — опита да я успокои Арчър. — Не сме те използвали.

— Напротив, използвали сте ме! — настоя Майра.

Клеър повдигна вежди по начин, който не подсказа на Джейк нищо добро.

— На мен определено ми звучи, че вие двамата и „Джоунс и Джоунс“ сте се възползвали от Майра — каза тя.

Майра погледна, изненадана, Клеър.

— Така е — обади се и Елизабет. — Няма съмнение. Вие определено сте използвали мама.

Джейк погледна Арчър, инстинктивно търсейки помощ от по-възрастния и — както се надяваше — по-опитен мъж, който имаше преимуществото на няколко години повече общуване с противоположния пол.

Арчър въздъхна тежко и се снижи на стола си, поглеждайки извинително Джейк.

Значи помощ отникъде, помисли си Джейк. Трябваше да се оправя сам. Клеър, Майра и Елизабет го гледаха с изражение, което би прилягало повече на съдийки, канещи се да произнесат присъдата на някой джебчия. А още дори не бяха чули лошите новини. Беше им ги запазил за накрая.

— Издирвам член на организацията, който е в основата на нов заговор.

Клеър рязко си пое дъх и седна на ръба на един стол. Елизабет и Майра изглеждаха не по-малко слисани.

— Но заговорът е легенда — успя да промълви Майра.

— Не точно — възрази Джейк.

Клеър вече се отърсваше от изненадата и гледаше заинтригувано. Това не го впечатли. Тя си падаше по теории за конспирации. За членовете на „Аркейн“ заговорът беше върховната теория за конспирацията.

Клеър погледна Елизабет и Майра и после отново се обърна към Джейк:

— Никой от нас не се съмнява, че в миналото е имало заговор и той е представлявал голяма опасност. Случило се е в края на деветнайсети век, когато Иполит Джоунс е бил Магистър на организацията „Аркейн“.

— Точно така — кимна Елизабет. — Помня това от уроците по история в „Аркейн“. Водачът на Първия заговор е бил заловен от член на семейство Джоунс.

— Кейлъб Джоунс — уточни услужливо Арчър.

Майра го прониза с поглед и той млъкна.

— Помагала му една жена, която по-късно станала негова съпруга — добави Клеър с грейнали от вълнение очи.

— Конспирацията била разбита. Според документите всички останали членове на Първия заговор били изритани от организацията.

— Основната организация на Първия заговор приличала много на това, което днес определяме като култ — търпеливо обясни Джейк. — Вертикална структура с различни степени на секретност за различните нива и водач на върха със силни паранормални способности и мания за власт. Повечето редови членове имали слаба воля и лесно се манипулирали. Когато първоначалната конспирация била разкрита, повечето от тях се разбягали като пилци и изчезнали.

— Точно така — заяви Майра. — А сега Първият заговор е просто една от старите легенди в организацията. Като толкова много други интересни истории, тя е свързана с един от рода Джоунс. Аз лично смятам, че този факт сам по себе си я прави крайно съмнителна.

Джейк я погледна.

— Има причина това събитие да е наречено Първият заговор, Майра.

Майра напрегна устни.

— През годините са се носели слухове за опити за нови заговори. Но всички знаем, че не са постигнали нищо.

— Само защото „Джоунс и Джоунс“ са успявали да ги разкрият и осуетят навреме — обади се Арчър.

— „Джоунс и Джоунс“ — натърти студено Майра — е фирма, създадена от Кейлъб Джоунс и жена му. Не е тайна, че всичките клонове винаги са се оглавявали от членове на семейството им. В това семейство се раждат доста големи особняци.

Елизабет примигна.

— Мамо, моля те.

Майра прояви благоприличието да се изчерви.

— Съжалявам, ако съм те засегнала, Джейк, но всички знаем фактите.

— Не се тревожи за това, Майра. — Джейк видя, че Клеър сипва врялата вода в порцелановата кана. Определено се нуждаеше от един чай. — Права си. В момента имам по-сериозни проблеми.

— Продължавай, Джейк — подкани го Елизабет.

— Независимо дали ви харесва или не — каза той, — но много често някой член на „Аркейн“ с по-особен психичен профил и обикновено с много високо ниво на чувствителност се вдъхновява от историята за Първия заговор и решава да направи негова нова версия. „Джоунс и Джоунс“ имат основание да смятат, че това се е случило отново.

Още известно време Майра продължи да държи на своето. После на лицето й се изписа, че се предава.

— Говориш сериозно, нали?

Джейк кимна.

— Не съм единственият, който работи по проблема. В момента това е основният приоритет на калифорнийския клон на „Джоунс и Джоунс“. Проверяваме няколко различни следи. Но на този етап „Джоунс и Джоунс“ разполага единствено с неясно очертание на група, която е привлякла членове на „Аркейн“ в своите редици.

— Това ли е? — попита Клеър разочаровано. — Само някаква смътна идея за конспирация?

— Това и няколко изчезнали човека, които се занимават с лабораторни изследвания, един мъртъв техник и един мъртъв информатор — добави той. — Ако не греша, можем да добавим смъртта на Брад и Валъри към списъка.

Клеър преглътна трудно.

— Ясно.

— Това е много опасно нещо, Клеър.

— Да, разбрах го — каза тя. — Може ли да се приеме, че този нов заговор цели същото като всички предишни? Да се сдобие с формулата на основателя?

— Възможно е вече да разполагат с нея — отвърна Джейк.

— О, така ли?

Майра отново изстена:

— Само не още една стара легенда!

— Опасявам се, че е истина — каза Джейк. — Ще ви обясня положението. Сред членовете на Организацията не е широко известно, но „Аркейн“ има своя собствена изследователска програма за психотропни вещества. Основната цел е да се модифицират вече съществуващите психоактивни медикаменти, за да са по-ефективни върху хора с паранормални способности. Всички знаем, че много от съвременните антидепресанти, транквиланти и дори някои болкоуспокояващи имат непредсказуеми ефекти сред хората с повишена чувствителност.

— Вярно е — съгласи се Елизабет.

— „Аркейн“ поддържа своя собствена изследователска база, но работата там се представя като дейност на държавна агенция и, разбира се, името на тази база е секретно и не ми е известно.

Клеър се усмихна.

— Държавата просто не може да се сдържи да не се намеси и тук, а?

Джейк разпери ръце.

— Както всички знаем, правителството отдавна се занимава със секретно проучване на паранормалните способности.

— Което е съвсем разумно — изтъкна Арчър, — при положение че статистически погледнато, през годините известен процент от хората на държавна работа вероятно имат степен на паранормален талант. Някои от тях несъмнено са насърчили психичните проучвания.

— Обаче от самото начало на изследователската програма Съветът винаги е издавал строги разпоредби да не се работи по формулата на основателя или нейни вариации — обясни Джейк.

— Чакай да отгатна — каза Клеър сухо. — Рано или късно някой с паранормални способности се възприема като съвременен алхимик и не може да устои на изкушението да се заеме с формулата.

— Според Фалън точно това е станало този път — обясни Джейк. — И май този маниак е привлякъл на своя страна няколко от изследователите на организацията да му помагат.

Клеър наля три чаши с кафе и ги занесе до масата.

— Защо „Джоунс и Джоунс“ мислят, че Стоун Кениън има връзка със заговора? — попита тя.

— Малко преди да бъде намерен мъртъв, един информатор е предал съобщение на наш агент, че новият заговор е задействал някаква операция точно тук — обясни Джейк. — Информаторът не знаел кой е замесен, но посочил, че съответният човек се движи в средите на най-заможните.

— А защо моето семейство е било въвлечено в това? — попита Майра.

— Мога да се досетя как е станало — обади се Клеър. Тя се върна при плота и извади още две чаши от шкафа. — Когато „Джоунс и Джоунс“ са осъзнали, че в този град живее семейство, което е сред най-уважаваните в, „Аркейн“ и същевременно с огромни връзки в местното общество, са се обърнали към Арчър с молба за помощ. Нали?

Елизабет, Майра и Клеър погледнаха Арчър.

— Общо взето, така стана — призна Арчър. — Увериха ме, че никой от моето семейство няма да бъде намесен в разследването или застрашен по някакъв начин. Просто трябваше да осигуря прикритие за Джейк.

— Защо точно ти? — обърна се Клеър към Джейк.

— Понеже едно от обичайните ми прикрития е консултантската фирма, бях съвсем логичният избор за тази задача. — Той замълча за миг. — Плюс факта, че съм ловец.

Елизабет примигна.

— Наистина ли? Досега не бях срещала ловец.

Майра въздъхна.

— И като се замисля, че те представих на всички в кънтри клуба като уважаван консултант.

— Но по какъв начин разследването ти е свързано с Брад? — попита Елизабет.

— Не беше — обясни Джейк. — Поне първоначално. „Джоунс и Джоунс“ наистина хвърлиха един поглед на убийството, защото жертвата беше член на организацията, женен също за член на организацията. Но както казах, стигна се до заключението, че Макалистър не е бил свързан с конспирацията. Оставиха полицията да се занимава със смъртта му.

— Трябва да призная, че аз насърчих това мнение — добави Арчър.

— Защото си мислел, че съм убила Брад — каза Клеър. Тя изпита прилив на топлота и почуда. — Опитвал си се да ме предпазиш. Предотвратил си цяло полицейско разследване, както и разследването на „Джоунс и Джоунс“, само за да не се превърна в основната заподозряна за убийството.

Арчър разпери ръце.

— Нали затова са бащите.

Джейк забеляза, че Майра седи като вкаменена на стола си. На лицето й се изписа странно изражение.

— Освен това бях убеден, че не е работа, засягаща „Джоунс и Джоунс“ — обясни Арчър на Клеър. — Ако ти беше убила Макалистър, направила си го, защото си се страхувала, че той представлява заплаха за Елизабет, а не защото е част от някакъв заговор. По това време най-после бях започнал да осъзнавам, че Макалистър не е това, което изглежда, и че е опасен. Предположих, че си е получил заслуженото заради онова, което е причинил на Елизабет.

Клеър го погледна с грейнало лице.

— Благодаря, татко.

Тя се извърна, взе една салфетка и избърса очите си. Арчър се ухили, доволен. Елизабет се взираше в него с невярващо изражение.

— Никога не си казвал, че Брад е опасен, татко.

— Просто исках всичко да се забрави — обясни Арчър. — Ченгетата приеха версията за случайния крадец. Но ако се беше разчуло, че е имало по-сериозен мотив някой да желае смъртта на Макалистър, нещата можеха да се развият доста неприятно за теб и Клеър. Не исках полицаите да проверяват по-задълбочено нито теб, нито нея.

— О, боже! — промълви Майра и притисна длан към гърдите си. — Бях толкова сигурна… — Тя млъкна рязко.

Всички я погледнаха.

— В какво си била сигурна, мамо? — подкани я Елизабет.

Тя се обърна към Арчър.

— Мислех, че ти си убил Брад. Бог е свидетел, той си го заслужаваше заради това, което беше причинил на нашата Елизабет. Трябва да призная, и аз обмислях как да го убия.

Джейк забеляза шокираните изражения върху лицата на всички, освен Арчър. Той се ухили още по-широко и се обърна към Елизабет:

— Виждаш ли, ето защо обичам майка ти. Под повърхността й на дама се крие тигър.

— Значи затова не искаше да говоря за брака си с никого извън семейството — каза Елизабет на Майра. На лицето й се изписаха изненада и възхищение. — Страхувала си се, че татко е убиецът. Опитвала си се да го защитиш.

Майра въздъхна.

— Също като Арчър, аз се опитвах да елиминирам всичко, което полицаите биха възприели като мотив за убийството. Но имаше и друга причина да не искам да говорим за това, което Брад ти беше сторил.

— Ще отгатна причината — обади се Клеър. — Валъри Шипли.

— Да — кимна Майра.

— Какво? — зяпна Елизабет. — Никога не си ми казвала нищо за Валъри, мамо.

— След убийството на Брад тя очевидно се беше вманиачила напълно. — Майра погледна Клеър. — Мислех, че ти ще си в безопасност само ако си стоиш в Сан Франциско.

— Тоест далеч от очите й — каза Клеър.

— Точно така — кимна Майра. — Валъри не показа никакви признаци, че възнамерява да те преследва и да ти вреди. Оуен обеща да ме извести незабавно, ако открие, че тя смята да направи нещо подобно. Но ме увери, че тя се намира в толкова дезориентирано състояние заради пиенето и хапчетата, та не може да състави смислен план, включващ качване на самолет и организиране на убийство.

Клеър примигна.

— И това е някаква утеха.

— Но Елизабет живееше тук, в Стоун Кениън — продължи Майра. — Тя изглеждаше много по-уязвима.

Клеър погледна Елизабет.

— Защото е била точно под носа на Валъри. Ясно.

Майра поклати глава.

— Страхувах се, че ако тя започне да говори прекалено много за това колко зле са били нещата между нея и Брад, Валъри ще чуе клюките и ще се запита дали самата Елизабет не го е убила.

Елизабет се усмихна леко.

— Опитвала си се да защитиш и трима ни, нали, мамо?

— Единственото, за което се сетих, бе да насърча Оуен да настани Валъри в клиника. Той се съгласи, че тя има нужда от лечение. Тъкмо работехме по въпроса, когато Клеър се появи онази вечер.

Арчър направи гримаса.

— По дяволите, затова двамата с Оуен изглеждахте толкова близки напоследък.

Майра се намръщи.

— Какво, за бога, говориш?

— Забрави! — каза Арчър навъсено. — Просто леко недоразумение от моя страна.

Майра поклати глава, на свой ред озадачена от чутото.

— Ти си мислел, че ние с Оуен…? О, за бога, Арчър!

Елизабет се засмя.

— Ревнувал си, а?

Арчър се изчерви.

— Майка ти е красива жена, а имаше време, когато и двамата с Оуен я преследвахме като полудели. — Той погледна Майра. — Като ви виждах двамата заедно толкова често през последните няколко седмици, се чудех дали не смяташ, че си направила погрешен избор преди толкова много години.

Майра се изчерви. Опита да гледа строго, но Джейк забеляза топлината в очите й, когато тя се обърна към Арчър.

Джейк взе чашата чай, която Клеър му подаде.

— Благодаря — каза той и отпи предпазливо. Чаят беше горещ и силен. — Добре, вече знаем, че помежду си господин и госпожа Глейзбрук са успели поединично да отклонят свръхсекретното разследване на „Джоунс и Джоунс“. Аз лично не възнамерявам да споменавам тази дребна подробност пред никого, понеже ще изглеждам като пълен идиот.

— Не е вярно — обади се Арчър.

— Напротив, вярно е — настоя Джейк. — Сега да вървим напред и да видим дали ще подредим пъзела. В светлината на последните събития — докато не се докаже противното, — предполагам, че Брад Макалистър е убит заради връзката му с новия заговор.

— Ами смъртта на Валъри? — попита Клеър.

— Поне според мен това си остава въпрос без отговор — отвърна той. — Признавам, не ми харесва съвпадението и Брад, и майка му да намерят смъртта си толкова скоро един след друг. От друга страна, Валъри несъмнено превърташе все повече и повече и всички знаят, че смесваше алкохол с транквиланти. Но истинското доказателство за предполагаема връзка със заговора е, че двата опита за покушение срещу теб бяха доста непохватни.

— Ей, ти си имаш собствена дефиниция за непохватни — прекъсна го Клеър, — но нека ти кажа моята.

Арчър я погледна.

— Джейк има предвид, че никой от двата опита не носи отпечатъка на изтънчена операция на хората от заговора.

Клеър погледна Джейк за потвърждение.

— Той е прав — каза Джейк. — Знам, че инцидентите са били плашещи, но и двата бяха типичните неща, които човек може да очаква от превъртяла и побъркана жена, която действа импулсивно, а не като пресметлив убиец.

— Добре, приемам довода ти. — Клеър погледна ръката му. — Но какво ще кажеш за случилото се с теб снощи? И това ли ще определиш като импулсивно действие?

— Още не съм сигурен — отвърна Джейк.

— Какво имаш предвид? — попита Клеър. — Някой стреля по теб с мощна пушка, за бога! Не говорим за небрежно шофиране или за гири.

— Стрелецът определено знаеше какво прави — каза Джейк. — Беше много добър и беше предвидил да използва пушка за лов на елени, не оръжие, което да накара местните полицаи да се усъмнят, че в района се подвизава професионален убиец. Не беше импулсивна проява, но мисля, че е било по-скоро използване на случайно появила се възможност.

— Има ли разлика?

— Да. Човек, който е оформил дългосрочен план в движение и смята, че някой може да постави в опасност осъществяването на стратегията му, ще опита да премахне проблема по най-бързия и ефективен начин.

— Няма нищо по-ефективно от една пушка — кимна Арчър. — Проблемът е, че в Аризона това оставя много заподозрени.

— Знам — каза Джейк. Той усети някакъв приятен гъдел с всичките си сетива. — Но ще подходя оптимистично. Това, че стреляха по мен снощи, беше един от малкото добри пробиви в разследването ми, откакто пристигнах в Стоун Кениън.

Клеър потрепери.

— Ако това, че замалко да те убият е твоята идея за пробив, не бих искала да видя какво определяш като лоша новина.

— Какво следва оттук нататък? — попита Елизабет.

— Много неща — обясни Джейк. — Първо ще се свържа с „Джоунс и Джоунс“ и ще накарам анализаторите да се заемат с убийството на Брад Макалистър. Мисля, че са пропуснали нещо първия път. Също така навярно се подразбира от само себе си, но все пак ще го кажа. Никой в тази стая не трябва да споменава и дума за разговора ни пред когото и да било извън присъстващите тук. Ясно ли е това?

Всички кимнаха мълчаливо.

Джейк чу тихия звън на мобилния си телефон. Извади го от джоба си и погледна номера, от който го търсеха.

— „Джоунс и Джоунс“ — обясни на останалите. — Помолих Фалън Джоунс да провери дали може да открие Кимбърли Тод и доктор Роналд Моубрей. Може би все пак ще имаме късмет. — Той прие обаждането. — Какво ще ми кажеш, Фалън?

— Още почти нищо за Кимбърли Тод — заговори Фалън. — На този етап мога само да кажа, че не е регистриран член на организацията. Но не беше никак трудно да се открие Моубрей. Той е с пета степен, изкарва си прехраната, като обира чрез измами възрастни хора в различни старчески домове. Изглежда, работил е в Тъксън през последната година. Преди това е бил във Флорида. Рядко се задържа някъде повече от година. Горе-долу толкова време му трябва да организира измамата, да привлече жертви и да ги убеди да му прехвърлят всичките си спестявания.

Джейк извади химикалка и взе бележника си от плота.

— Какво име използва в Тъксън?

— Нелсън Ингъл. „Ингъл Инвестмънтс“.

Фалън бързо му продиктува адреса.

— Благодаря — каза Джейк. — Продължавай да търсиш Кимбърли Тод. Тя е много важна.

— Ще продължа, но в момента сякаш е изчезнала от лицето на земята. Нещо друго?

— Не, но някой стреля по мен снощи, затова мисля, че най-после бележим някакъв напредък.

Последва кратка пауза.

— Добре ли си? — попита Фалън.

— Няколко шева, нищо сериозно.

— Да ти пратя ли подкрепление?

— Ако го направиш, нашият човек ще забележи. Това е малък град. Слушай, нека първо говоря с Ингъл. Може би след това ще имам по-ясна представа от какво имам нужда.

— Добре. Обаждай се.

— Непременно. — Джейк осъзна, че Клеър гледа навъсено телефона.

— Чакай малко — каза Фалън. — Още нещо. Какво става с Клеър Ланкастър? Някакви проблеми?

— По отношение на мен — не! — каза Джейк. — Но ти може и да имаш проблем в крайна сметка.

— Какво означава това, по дяволите?

Джейк се усмихна на Клеър.

— Мисля, че тя е взела твърдо решение, че повече няма да кандидатства за работа в „Джоунс и Джоунс“. Ще си открие своя собствена агенция за психични разследвания.

— Какво ще направи?

— Спомена нещо, че в крайна сметка не желае да работи за теб.

— Мен конкретно ли спомена? — попита Фалън предпазливо.

— Да кажем просто, че фразата „надут глупак“ и твоето име се появиха в едно и също изречение и това се случи повече от веднъж.

— Нарекла ме е надут глупак? — Фалън бе искрено учуден. — Тя никога не се е срещала с мен.

— Ти също не си се срещал с нея — изтъкна Джейк, — което не ти е попречило да отхвърлиш всичките й молби за работа. Това е засега, Фалън. Ще ти се обадя по-късно и ще ти кажа как вървят нещата.

— Чакай малко. За тази Ланкастър…

— Бързам.

— Не ми затваряй. По дяволите, Джейк…

Джейк затвори телефона и погледна останалите.

— Открили са доктор Роналд Моубрей. Намира се в Тъксън и е организирал схема за измами под името Ингъл. Ще го открия още днес следобед.

— И аз ще дойда — съобщи Елизабет.

Арчър стана.

— Аз ще си взема пушката.

Майра се намръщи.

— И аз ще дойда с вас. Държа да му кажа някои неща.

Джейк огледа решителните лица около себе си.

— Обикновено работя сам.

— Хайде познай! — обади се Клеър. — Този път ще си имаш цял екип.

Джейк реши, че е безсмислено да спори. Нямаше изгледи за успех срещу обединения фронт на Глейзбрук. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да опита да запази контрола над ситуацията.

— Добре — каза той. — Но ще го направим по моя начин.

Клеър се усмихна.

— Всъщност може да се получи по-добре, ако го направим по моя начин. Аз съм експертът, когато става дума за измамници, забрави ли?