Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (32)

31.

Джейк всъщност не беше повишил глас, но Клеър примигна.

— Мислех, че така ще направя дискретна проверка на място — обясни тя, объркана от реакцията му.

— Ти не си ченге под прикритие, Клеър. Не можеш да влезеш там и да започнеш да задаваш въпроси за това сензационно убийство.

Клеър започваше да губи търпение. Дразнеше се, че той не оцени веднага колко находчив е планът й.

— Не си мисли, че съм вчерашна! Доскоро си изкарвах хляба, като изобличавах измамници и мошеници. Не съм пълен аматьор в тези неща.

— Дори да умееш да откриваш веднага измамниците, пълен аматьор си в разследването на убийства. Не искам да отиваш в онзи спа център сама.

— Не се тревожи, ще внимавам — каза тя, като се насили да говори спокойно. — Какво би могло да стане?

— Чакай да помисля. А, сещам се. Предния път, когато отиде в подобен център, за малко не ти разбиха черепа.

Клеър потрепери.

— Добре, приемам довода ти. Но човекът, който ме замери с гирата, вече не е жив, така че няма проблем. Освен това никой в този център във Финикс не ме познава. Никога преди не съм ходила там.

— Откъде си сигурна, че някой няма да те разпознае?

— Записах си час под фалшиво име — каза тя, горда с досетливостта си. — Ще платя в брой. Никой няма да види кредитната ми карта.

— Въпреки това идеята не ми харесва.

— Оценявам загрижеността ти.

— Не е загриженост, а паника.

— Сигурна съм, че скъпо платените бизнес консултанти не се поддават на паника. Виж, просто исках да ти съобщя къде ще се намирам днес следобед, в случай че закъснея с връщането си. Записала съм се за четири часа. Избрах си петдесет минутен масаж, което заедно с преобличането и плащането не би трябвало да отнеме повече от час и нещо. Но пътят дотам е доста, така че може да се върна чак към шест.

— Запиши час и на мен! — заяви Джейк. — Ще дойда с теб.

— Не е необходимо.

— Запиши ми час! — повтори Джейк. — Или ще се обадя сам.

— Добре, добре — съгласи се тя. — Каква процедура искаш? Масаж? Парна баня?

— Изобщо не ми пука, стига да не е кола маска.

 

Джейк още беше в мрачно настроение, когато паркира БМВ-то пред спа центъра „Тайни извори“.

— Знаеш ли — каза Клеър, — ако ще ставаш такъв всеки път, когато аз взема решение, което не одобряваш, ще имаме проблем с партньорството ни.

— С връзката ни. — Той разкопча предпазния си колан, слезе и затвори вратата малко по-силно, отколкото се очакваше.

Клеър също слезе и го погледна над покрива на колата.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти нарече това помежду ни партньорство. — Искрящите лъчи се отразяваха в черните стъкла на слънчевите му очила. — А то е връзка!

— О! — Тя не знаеше как да реагира. — Е, знаеш какво имам предвид.

— Не — натърти той. — Невинаги знам какво имаш предвид, особено когато използваш дума като „партньорство“. В моя свят партньорството има значение на сериозен бизнес. Избери друг термин. — Спря за миг. — Освен ако, разбира се, не искаш да подпишеш договор с мен.

Тя примигна, напълно озадачена. После най-неочаквано избухна в смях.

— Нещо ми подсказва, че трябва да съм глупачка, за да подпиша договор с теб, Джейк. Ти си бизнес консултант. Сигурна съм, че когато се отнася до сделки, изобщо не съм в твоята категория.

Челюстта му се напрегна. Лицето му приличаше на каменна маска. Явно не бе успяла с опитите да прогони с шега лошото му настроение. Не беше успяла и при Майра с тази тактика. Очевидно днес не й бе добър ден за комични изпълнения.

После, за нейна изненада, ъгълчето на устата на Джейк се повдигна в лека усмивка.

— Бъди сигурна, че ще подсиля всяка една клауза. — Той изрече предупреждението с мек, ледено — горещ тон, от който косъмчетата по тила й настръхнаха. Не успя да измисли подходящ отговор, така че реши да замълчи.

Джейк отвори една от тежките стъклени врати, задържа я, за да влезе тя, и после я последва в охладената от климатик и артистично осветена зона на рецепцията.

Клеър свали слънчевите си очила и огледа полираните каменни подове, дългата рецепция от блестящ гранит и двамата изключително красиви служители зад нея — един мъж и една жена.

Мъжът й се усмихна, показвайки перфектни бели зъби.

— Мога ли да ви помогна?

— Ние сме семейство Смит — каза Клеър спокойно и се приближи до рецепцията. — Имаме уговорени процедури.

— Смит? — измърмори Джейк, така че да го чуе само Клеър. — Това ли беше най-доброто, което можа да измислиш?

Тя не му обърна внимание и рязко спря пред рецепцията. Нещо в изключително топлата усмивка, която жената отправи към Джейк, я подразни силно. Върху малката бронзово черна табелка, закачена на впечатляващо едрите гърди на жената, се виждаше името Тифани.

— Открих ви, госпожо Смит — каза мъжът. На неговата табелка пишеше „Харис“. — Вие сте си записали процедурата „Ритуалът на обновлението“, а господин Смит има масаж „Ритуалът на релаксацията“. — Харис спря за момент, проверявайки нещо на компютърния екран. — Тук е записано, че искате жена терапевт, госпожо Смит.

— Точно така.

Тифани пак отправи усмивката си към Джейк.

— Вие имате ли предпочитания, господин Смит?

— Ами… — започна той.

— Господин Смит иска масажист — бързо се намеси Клеър. Тя се намръщи на Тифани. — Съобщих ви това изискване, когато записвах часовете днес. Казаха ми, че ще има масажист мъж.

С ъгълчето на окото си забеляза, че Джейк се подсмихва. Това го забавлява, осъзна тя. Той погледна Тифани:

— Както каже госпожа Смит.

Тифани подбели очи, изразявайки съчувствието си заради властната му съпруга. Клеър сериозно се замисли дали да не се прехвърли през рецепцията и да прегризе гърлото й.

— Ще извикам някой да ви заведе до съблекалните — каза Харис. — Преди процедурите трябва да се преоблечете с халати и чехли.

Той натисна някакъв бутон под плота. След секунди се появи униформен служител.

— Моля, последвайте ме, госпожо и господин Смит.